Тормоз в училище. Тема, която хем е постоянно в обществото, хем е пренебрегвана.

Тема, която ние от „Гласът на младите хора“  обаче няма да престанем да връщаме в дневния ред на проблемите за деня.

Лошо впечатление ни прави как много журналисти в Бъгария се захващат с тема или личност, и когато спре да им върши работа я оставят в забвение, някъде там в прашните чекмеджета на тяхната редакция.

Тъжно за нашата журналистика и съдбите, с които си играят журналистите.

Темата на този текст обаче е друга. Темата е за тормоза в училище и как на някои хора това се отразява дори години след гимназията.

Този текст ни показва как може да си на 30, с успешна кариера и семейство, но още да те гони призракът на подигравките от съучениците. 

Този текст събира спомени на хора от различни възрасти и градове, които разказват насилието от деца над деца.

Част от тях са представени с истинските си имена, други – с прозвищата, които използват в социалните мрежи.

Но както и да ги представим те са просто едни пораснали деца, които все още живеят с тормоза. Живеят все още със спомена и дори тези, които не искат да го признаят, знаят, че това скоро няма да се промени.

Затова ние се обявяваме против изказвания, че това е нормално развитие на децата.

Отказваме да повярваме, че това е в реда на нещата. Отказваме да се съгласим, че да свързваш училището със страх и притеснение е част от живота.

Време е да започнем да мислим за решението на този проблем. Време е да започне да ни пука! 

Вижте още: А вие убивали ли сте дете в училище?

******

 ТОРМОЗЪТ

„Около 3 години, от 4-ти до към края на 6-ти клас, бях обект на системен тормоз в училище, физически и вербален. Нашите разбраха, когато започнах да бягам от час, за да не се налага да го преживявам. За щастие, класната прояви разбиране, и не ме изключиха за отсъствия. След това, тя имаше доста срещи с другото момче, заплахи за изключване и т.н. Нищо от това не помогна. Всичко приключи отведнъж, след като един път побеснях, набих го и му напъхах гъбата за бърсане на дъската в устата. За нещастие, цялата история продължи твърде дълго, и почти до 20-годишна възраст имах проблеми със самочувствието и тревога от контакта с хора.

Даниел Александров

 

„Мен ме тормозеше момиче. Цял четвърти клас. Целият клас ме тормозеше с нея. Тя отключи някаква агресия в над 20 деца към мен. Беше ад. Мисля, че заради това бях доста агресивен тинейджър и на свой ред после тормозех съученици в гимназията. Тъмни времена, към които рядко се връщам, но с еднакъв ужас. Мисля, че децата, които ме тормозеха, бяха добри деца у дома, и ако родителите им са знаели, всичко щеше да спре.“

Оля идва
„Аз съм по-мургава и от доста малък град, няма да казвам какъв тормоз преживях. Върхът настъпи, когато бях на 8 г. В дискотеката на лагера, на който бяхме, едно дете, което беше отключило агресията на 20 и повече други деца, ми свали панталона заедно с долните гащи публично. В София е гадно, но хората са по-адекватни в тези ситуации. А в провинцията е ад, там всички мълчат – „да не се изложим пред хората“. … Помогна ми, че майка ми е пич, никога не си е мълчала и на родителските срещи викаше правдата.“

Поли Костова
„Понеже рязко надебелях след заболяване в 3-ти клас, автоматично се превърнах в нещо като чумава мишена за подигравки. Подкрепа отникъде не получавах. Накрая пребих виновника, но и до днес имам тежки проблеми със самочувствието. Споделих на нашите, но те не се трогнаха особено. Учителката ни беше много свястна жена, но макар да виждаше какво става, не можа нищо да направи. А младежът, който налиташе да ме бие и ме тормозеше по хиляди различни начини, беше и доста популярен. И понеже не му харесваше, че съм дебела и с оформени гърди, а съм едва 3-ти клас, настрои всички срещу мен. Цяла година не излизах навън да играя.

Весела Ангелова

 

Да отвърнеш на удара

 

„Мен ме тормезеха също. Накрая набих един, който не беше съвсем виновен, но той се заяде с мен и го отнесе, когато ми прекипя. Когато извикаха майка ми, тя им каза, че тя ме е научила. Не ми се кара, разбира се. Тормозът приключи.“

Маня Маняна

 
„Имаше едно момче – Иван, което ме спукваше от бой. Почти през ден бях в лекарския кабинет – я с разбита глава, я със сцепена устна. В един момент явно ми е причерняло и някак съм му разбил стола в главата, и оттогава не смееше да ме доближи. Но:

– нямам спомен как са реагирали нашите -и да съм си траел, при майка с висше по медицина е доста трудно да излъжеш, че си паднал по стълбите.

– въпросното момче се оказа системно пребивано от родителите си, до степен на гавра. Не знам каква адекватна реакция биха могли да имат те.“

Стоян Георгиев

 
„Аз дълго търпях едно момче, преди да го хвана, да го вдигна във въздуха и да строша прозореца с гърба му. Майка му ми се извини и плати щетите, а беше учителка в училището. Учете си уроците и учителите ще са на ваша страна“.
Лъчезар Томов

 

Майките

„Когато такива неща се случиха с моето дете в началното училище, учителката въобще не се заинтересува и по-скоро показваше, че не иска да бъде безпокоена по такива въпроси. Говорих с родителите. Една от тях беше разбрана и веднага взе мерки станалото да не се повтори и накара детето си да се извини. С други, обаче, не се получи така и се наложи да ги заплашвам, че ще създам сериозни проблеми. Така стана ясно, че учителите всъщност не повдигат въпрос при малтретирането на деца, които самите те не харесват. Стана ясно и това, че тези, които се застъпват и така нарушават учителския комфорт, трябва да бъдат наказани за това – по всевъзможни начини. А нещата можеха да бъдат други – ако учителите смятаха, че е тяхна работа да говорят с децата за случаите на насилие.

Лидия Стайкова

 

Ако сте стигнали до тук, дайте и на детето си да прочете тези спомени. Ако нямате дете, дайте го на племенниците си.

Разказите от първо лице връщат спомените за ученическите години и какво беше, когато самите ние бяхме деца. Повечето хора нямат ясен спомен, но има и такива, които не са забравили. Кои са били виновните, можело ли е нещо да се направи – тогава, сега, утре? На тези важни въпроси всеки – участник, свидетел, родител, институции, трябва честно да отговори. Защото докато не бъде повдигната  завесата над тази отбягвана тема, няма как да разберем къде всъщност е проблемът и да вървим към разрешаването му.

Децата нямат представа, че сте минали по същия път. Споделете горчивия си опит с тях. Сближете се и им дайте шанс те също да ви разкажат. Много е вероятно да има какво.

 

Източник: Дневник

Автор: Елисавета Белобрадова 

Интервюто на Любен Спасов и Веселин Диманов за БНР и предаването „Хоризонт до обед“ с Ирина Недева, по темата за тормоза в училище, можете да чуете ТУК.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s