Отново „Колеги“ журналисти,

Онзи ден за пореден път, не знам кой подред вече, вие напълно опорочихте професията.  Признавам, този път много  се постарахте да загърбите абсолютно всички журналистически принципи в името на рейтинга.

Няма какво да се лъжем. Рейтингът в България е първото и най-важно нещо за всяка редакция. В това няма лошо, дори е нормално, но в крайна сметка тази пуста журналистика си има принципи.

„Колеги“ имам чувството, че този Етичен кодекс го нямате за нищо вече. Дори си мисля, че има хора занимаващи се с тази професия, които дори не са го чели. А той (Етичният кодекс) гласи:

На първо място, всяка медия, журналистите, редакторите и прочие работещи в нея трябва да предоставят достоверна информаия на обществото. От Етичния кодекс разбираме още, че информацията, която цитираме и предоставяме на обществото под формата на текст ще бъде точна и проверена.

Второ журналистите трябва да се стремят да проверяват информаията преди нейното публикуване. Естествено в Етичния кодекс е заложена и клауза, според която хората занимаващи се с тази професия трябва да търсят различни източници на информация, контакт с автора и предоставяне на друга гледна точка.

Трето, когато информацията е непотвърдена от първо лице или друг очевидец на дадена ситуация, то ние трябва да опоменем, че информацията, която публикуваме е непотвърдена. При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.

Това е много малка част от Етичния кодекс, който за жалост е само лист хартия. Защото, ако върнем лентата назад и погледнем цялата история на Кристиан Неделчев, младежът със сивия или синия костюм (не е ясно) и прословутата абитуриентска, на която той уж отишъл с метрото, то фактите и реалните събития около този случай се разминават с действителността.

Ето какво България научи за него, по първоначална информация

Вчера имаше масов изблик на емпатия на българското общество към един абитуриент.  Потребител във фейсбук на име Vesna Videva разказа история, която буквално за минути започна да набира популярност, лайкове и споделяния. Жената наблюдавала събрали се абитуриенти пред входа. Учениците от Втора английска гимназия “Томас Джеферсън” дошли на гости на класната си малко преди бала, който по-късно бил в столичния хотел “Маринела”. Какво да види обаче – едното момче било отритнато от другите и след като те се качили по колите си той тръгнал пеша към метрото.  Каква гнусна история, нали?

Естествено всички медии с изключение на някои, за които се знае, че се придържат към правилата в журналистиката реагираха и публикуваха тази история. То не бяха завъртени заглавия, то не бяха коментари на автори, „специалисти“ и други такива животни. Абе направо пълен хаос. Естествено, както винаги, имаше и много „оцветяване“ на първоначалната информация, която освен, че е подвеждаща в първоначалният й вид, накрая се оказа и недостоверна.

Ето какво се оказа в крайна сметка..

Момчето не е попитало всичките си съученици, не е казало на класната си, че няма кола, а самият той е закъснял, защото е бил на фризьор. Тук драма няма.  Кристиан е бил в добри отношения с всичките си съученици от класа, и никога те не са тръгвали с неразбиране към него и проблема му.

Тоест …. информацията, която всички научихме е напълно различна от първоначалната, която масово се споделяше и цитираше в интернет пространството. Всичко това се случва именно заради порочната практика на журналистите и на хората, които се имат за такива, тъй като те не знаят или не спазват елементарните правила в журналистиката, които по-горе сме цитирали.

Да, обаче колелото се е завъртяло, а рейтингът скача. Какво правим тогава?

Е тогава, вече влиза в сила неписаното правило в  родната журналистика „да търсим под вола теле“. Това винаги служи за авариен изход, след като първоначалната инфорамация, която не сме провелили, не се потвърди.

И както при много другуи подобни случаи,  журналистите търсят нова история, а каква по-добра от личната или социалното положение на момчето и семейството му.

Тя се оказа най-достоверна от всичко написано и изречено, тъй като идва от първоизточника, което в първият случай го нямахме.

Кристиан е останал без баща на 8 години. Той е бил офицер, завършил е военноморското училище във Варна. Майката на Кристиан е завършила икономика и журналистика. Едва успяват да купят костюма за бала. Преди е работила в НОИ и Агенцията по заетостта. От няколко месеца е без работа.

След всичко казано от медиите и от самия Кристиан, аз не разбрах къде е проблемът? В това, че момчето отива с метро на бала си или в това, че в момента попада в онази гадна и гнусна, но реална статистика за много от българите?

Знаете ли колко хора в България са като Кристиан, че и по зле?

В момента над 2.5 млн. души в България живеят на прага на бедността. На месец разполагат за прехрана със скромните 295 лв. Знаете ли, че за нормален живот държавата е определила – 561 лв. С тези пари разполагат 1.5 млн. души.

Тази статистика е реална, стряскаща, но умишлино прикривана от медиите и журналистите. Съжалявам, че го казвам, но този случай „гръмна“ в медиите, защото журналистите намериха в тази история СЕНЗАЦИЯ.

Сега питам ви „колеги“ – тези 2,5 млн души защо нямат трибуна, през която да изразят своята болка?

Отново се връщаме на думата сензация. Тя е в основата на жалкото ни подобие на журналистика. Без да има сензация редактрорите, същите тези, които сложиха под прожекторите историята на Кристиан, я режат или изобщо не я публикуват.

Това до голяма степен е и проблемът с мястото, на което се намира България по свобода на словото, а то за жалост е 113-то в света. Именно фактът, че масово се публикува недостоверна информация, лъжлива и манипулативна отдръпва читателите от въпросните медии.

Дори смея да твърдя, че гореспоменатото е в основата на размитата ни представа за реално случващото се в България.

Примерите за това са много. Ако бяхме наистина толкова загрижени за хората живеещи бедно в България, а не търсихме рейтинга и сензацията, то тогава защо не разберем къде се корени този проблем. КОЙ е в основата на сегашното икономическо робство, в което живеят българите?

Защо не търсим виновните, като по този начин ще намалим броя на тези бедни?

Може би проблемът се крие в зависимостите на родната журналистика. А тя най-просто казано зависи от парите.

Колкото до болното ни общество…

В интерес на истината от опит го казвам личните истории се четат най-много, особено тези, които са тъжни. Тези които показват грозната и мръсна действителност в България. За жалост.

Обществото ни не чете книги, ни клюкарските сайтове в България са едни от най-предпочитаните сред масата българи. Поне засега.

От всички теми, които пряко ни засягат като граждани на тази държава ние се интересуваме само и единствено от тези, които засягат другите около нас.

И тук примерите са много.

Когато опраскаха ветото наложено от президента Росен Плевнелиев относно Изборния кодекс, масово споделяне и реакции от страна на обществото нямаше. Видяхме колко хора бяха на протеста.

Когато излязоха официалните доклади на ЕК за България, които изобщо не бяха положителни също нямаше реакция от страна на обществото. Дори протест нямаше.

Помните ли когато фалира КТБ? Ако така скачахте, както сега то може би и журналистите щяха да се разровят в темата малко по-дълбоко.

Разследванията на „Биволъ“ относно „Булгартабак“ и „Сараите на Доган“, които бяха цензурирани? Знаете ли изобщо за тях? Пита ли ли сте се някога от къде човек без един работен ден има толкова много пари? Защо техните разследвания и тези на „Капитал“ винаги са или подминавани, или цензурирани? ЗАЩО?

Последен пример, всички оправдани престъпници в България и липсата справедливост, тема ли е на живеещите в България?

Вижте, не искам по никакъв начин да обиждам Кристиан, той просто зае главна действаща роля в пародийния сериал наречен българската журналистика. Това което искам да кажа, е че проблемите в България са много, но реално ние нищо не правим. Интересно ми е защо?

Автор: Веселин Диманов

Снимка: Алексей Димитров; 24 часа

Advertisements

2 thoughts on “За журналистиката, Кристиан и болното ни общество

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s