Жертвите на трафик нямат ИМЕНА! (Част 2)

Ние от „Гласът на младите хора“  продължаваме да обръщаме внимание на един проблем, за борбата с който в световен и европейски мащаб се инвестират все повече усилия. Но не и в България! 

В България това е поредният подминавам проблем от институциите, който за съжаление не е толкова на преден план. А трябва.

Преди време „Дневник“ публикува поредица, в която представиха това престъпление и последствията от него от различни гледни точки.

Днес ви припомняме един от материалите по темата. Материал, който ни показва, че жертвите нямат имена. Те са просто хора, които губят своята идентичност в мрежата на трафика. 

Тук имената са на заден план. Тук говорим за стока. Тук се продават тела и животи.

Разказвахме ви историята на момиче №2. Ред е да чуете тази на момиче №3. 

*******

Тя е на 28 години, има красиво име и блестящи черни очи. Но в тази история ще бъде просто №3. Защото вече разказахме историята на „Момиче №2“. Защото насилието и унижението лишават от самоличност. А в списъка на жертвите им №1 няма.

„Не разбрах, как се случи“, казва №3. „Той идваше и заминаваше, а аз го чаках. Държеше се така, както никой преди него не се беше държал с мен – мил, внимателен, щедър. Лицето му беше бяло, не приличаше на останалите роми от селото ни. Купуваше ми подаръци, излизахме заедно на вечеря…Бях само на 24, влюбена до ушите… “

Почти всички изречения на №3 са недовършени. Сигурно защото самата тя няма отговор за много от въпросите които си задава. „Никога не съм била лишавана от нищо, казва тя. Майка ми и баща ми са работили цял живот и не са откраднали един лев. Сега имам чувството, че съм била омагьосана. Сводниците са като врачките – знаят точно какво мислиш и какво искаш да чуеш. Знаят как да те накарат да им повярваш“.

Вижте още: Жертвите на трафик нямат ИМЕНА!

Лъжата

След близо година, накъсана от срещи и раздели, №3 и сводникът й, както ще го наричаме от тук нататък, тръгват за Полша. Според легендата, която е разказал на момичето, майка му и баща му се занимават с търговия на дрехи – имат магазин или щандове на някакъв пазар… Брат му и приятелката му помагат.

„Тръгнахме с уговорката, че ще аз ще работя там, че ще печелим добре и ще живеем заедно, макар, че не бяхме женени, разказва №3. Но още щом пристигнахме стана ясно, че работа в магазина за дрехи няма. Започнаха да ме увещава, че мога да изкарам много повече пари като проститутка, че това е нормално занимание за момичетата, които идват от България“.

Сводникът е наследил бизнеса от баща си. Знае, че не трябва да бърза, но и че няма много време. Обяснява на №3, че ако поработи на близките паркинги само три месеца, заедно ще успеят да си купят самостоятелно жилище, за да не живеят с възрастните му родители. След това всичко ще се промени – ще се захванат с бизнес, ще печелят добре, ще бъдат спокойни.

Така №3 се озовава на един от паркингите на международен път №8 край малкото градче Груец. Мястото е на около 50 км. от Варшава. След първите няколко дни сводникът намира повод да подмени личната карта на момичето с копие – „за по-сигурно“. След още няколко се намира и причина за първия побой.

„Удряше ме жестоко по лицето, по цялото тяло. Крещеше, че съм боклук, че вече за нищо не ставам, че съм мръсна, долна и никой повече няма да се занимава с мен, спомня си №3. Бях смазана! Сега вече знам, че така е трябвало да ме накара да забравя коя съм, да ме вкара окончателно в схемата си. Тези неща се учат. В неговото село на 15 – 16 години всяко второ момче е сутеньор. Има хлапаци, които още нямат книжки, но вече са изкарали достатъчно пари за последните модели BMW“.

Нормата

След като влиза „в режим“ №3 е задължена да спазва строг график. Става в 7ч. сутринта, а в 8 вече е на паркинга. Клиентите са 50 – 60 на ден – най-често поляци, италианци, испанци или руснаци. Нормата се задава със 17 кутийки с по три презерватива, които получава преди да излезе на работа. Всеки от тях трябва да „продаде“ за не по-малко от 50 злоти (12 евро). Така заработеното на ден се движи между 450 и 600 евро. За да ги изкара №3 често е принуждавана да остане на паркинга до 2 часа след полунощ. Свърши ли презервативите по-рано – идва допълнителна пратка.

Момичето е под непрекъснато наблюдение. Сводникът се появява ненадейно с колата си, за да провери лично, кака върви работата. Следи я и друга проститутка – тази, която доброволно работи за брат му

„Не биваше да говоря с клиентите, освен докато уговарях цента, нямах право да се бавя в кабината на камиона повече от определеното време, обяснява №3. Всяка вечер сводникът прибираше всичко, което изкарвах през деня. Стана алчен, започна да иска непрекъснато още и още. Понякога, след поредния побой го молех да ме остави на мира поне за ден. Да се съвзема, защото всичко ме болеше. За него обаче това нямаше значение. Не ми позволяваше да пазарувам сама, купуваше ми сам дрехи и бельо, с които можех да ходя само на работа. Единствените дребни пари, които ми беше позволено да нося в себе си стигаха само за хот дог и цигари. Пушех много защото нервите ми бяха напълно изтощени“.

„Екстрите“

Няколко пъти клиентите ограбват всичко спечелено през деня от №3. Вечерта майката и бащата на сводника й я успокояват „Нищо къзъм. Важното е, че ти си жива и здрава, че можеш да работиш. Утре ще изкараш повече!“.

Така минават две години – от 2008 до 2010г. През това време №3 се прибира в България няколко пъти, но винаги, придружавана от сводника си. Когато майка й разбира, че работи като проститутка тя отрича. „Страхувах се, обяснява момичето. Братовчеди, братовчедки, всички са свързани в бизнеса, твърди тя. При най-малкият риск да не се прибера обратно в Полша ставаше страшно. Под претекст, че живеем на съпружески начала, а аз искам да избягам, правеха живота на родителите ми невъзможен, вдигаха скандали, които траеха по няколко дни, заплашваха, че ще ми се случат страшни неща. Действаха като по команда. Сигурна съм, че дори полицаите в района, в който живея, бяха подкупени. Всеки опит да се оплача, да потърся помощ пропадаше“.

Без №3 сводникът често пътува до България с брат си. „Идваха си заедно за море, за Нова година, разказва тя. Прибираха се в България, за да си купят коли, лаптопи… Връщаха се за сватби на приятелите и роднините си. Тук можеха да покажат, че имат пари – когато се напиеха късаха по 500 евро. В същото време в Полша аз изпълнявах нормата. За около седмица сумата, която сводникът искаше да завари, когато се прибере, стигаше до 2 – 3 хил. евро“, спомня си още №3.

Понякога сводникът се прибира в България заради делата, на които трябва да се явява като обвиняем за търговия с наркотици, за изнудване, дори за побой над човек в инвалид в количка… Друг път пътува, за да доведе нови момичета.

„Някои от тях имаха психически проблеми, разказва №3. Те му бяха особено „ценни“ защото ги караше да изпълняват т.нар. „екстри“. Заставяше ги да работят без презерватив. Така изкарваха повече пари без изобщо да осъзнават какви могат да бъдат последствията. Търсеше специално момичета от домовете за деца без родители или самотни майки с по 4-5 деца. Имаше семейства, които сами продаваха непълнолетните си момичета. Издаваха му дори пълномощно, за да може да ги изведе през границата“.

Вижте още: България – център на трафика на хора

Телефонът

В Полша сводникът е излежал няколко кратки присъди за притежание на наркотици. Полицията в Груец също е наясно, с какво се занимава №3 и кой я контролира, но не предприема нищо. „Понякога момчетата от патрулната кола, която охраняваше магистралата, спираха при мен, питаха защо съм с копие от личната си карта, а не с оригинала, а аз ги лъжех, че съм настанена в хотел и картата ми е останала там. Записваха данните ми, снимаха ме. Казваха, че е за да могат да ме идентифицират или да ме издирят ако се случи нещо с мен“.

Телефонът, който №3 носи със себе си по време на работа е плътно обвит в черно тиксо. Така тя не може да използвам клавиатурата му. „Когато сводникът ми звънеше отговарях като използвах кибритена клечка, но никога не можех да затворя сама. Той слушаше каква цена уговарям, какво се случва докато съм с клиент, какво си говоря с него“.

Един ден сводникът идва да прибере №3 от работа по-рано от обикновено. Когато се прибират пуска запис на разговора й с клиент, в който тя го разпитва на колко километра е Варшава и знае ли къде се намира българското посолство?

„Би ме в продължение на два дни – сутрин, обед и вечер, спомня си момичето. Почиваше си и започваше отново. Вдигаше ме от сън, за да ме бие. Изкърти ми зъбите, по тялото ми нямаше здраво място, очите ми бяха сини и подпухнали, бъбреците ме боляха непоносимо“.

На третия ден, въпреки вида й, отново я извежда на работа. „Изхвърли ме на пътя като парцал. Едва стоях на краката си!“, спомня си №3.

Същия ден тя моли двама от клиенти си да й разрешат да се обади от телефоните им на майка си в Българя.

Пътят назад

„Беше около 12 на обяд. Поляците, които току-що бях обслужила бяха пияни, но много добри, спомня си №3. Казах на майка си, че съм решила да избягам, независимо от последиците и малко по-късно тя ми позвъни обратно, за да ми даде телефон на българското посолство във Варшава. После помолих клиентите да ме закарат до там“.

Час по-късно №3 е вече в полската столица. Шофьорите, с които пътува, я оставят в китайски ресторант някъде в покрайнините на града. Предлагат й супа, тя отказва. „Имах около 700 злоти (приблизително 200 евро) от оборота си през деня, рязказва тя. От тях около 150 злоти дадох за разговорите, които бях водила от телефоните на клиентите си и за транспорта. Те не искаха парите, но аз настоях. Не исках да съм борчлия на никого“.

Така №3 остава на улицата с всичките си страхове. Наема такси, което да я откара до българското посолство, но вече е късно за среща защото работният ден е приключил. „Помислих си да потърся място, където да прекарам нощта, но почти навсякъде в евтините хотели има български проститутки, казва момичето. Много от тях бяха от селата около моето и можеха лесно да ме познаят. За това помолих шофьора на таксито да ме остави да пренощувам в колата му“.

Навън е хладно и вали, въпреки, че е началото на юни. Срещу 200 злоти №3 прекарва нощта на задната седалка, завита с постелките на колата. Парите трябва да компенсират последните курсове на шофьора, пропуснати заради нея. Сутринта го моли да я закара до близкия пазар, за да си купи панталон и пуловер. „Изведнъж се почувствах неудобно, казва тя. Помислих си, че не мога да отида в посолството във вида, в който бях прекарала последния ден на паркинга край Груец. Сигурно е било някакво предчувствие – в момента, в който влязох в сградата майка ми беше позвънила за пореден път. Беше разтревожена защото не ме беше чувала след последния ни разговор преди ден. Радвах се, че не може да ме види – фон дьо тенът с който криех синините си вече беше изтрит и отоците от последния бой личаха ясно по лицето ми. Така ми направиха снимката за пасавана, с който трябваше да пътувам до България“.

Грешката

От страх, от несигурност, от липса на опит, а и защото е бременна от сводника си, по време на разпита в българското посолство във Варшава №3 категорично отрича, че мъжът, с който е живяла на семейни начала е и неин сутеньор. „Знаех, че хората усещат как ги лъжа, увещаваха ме да не крия нищо, но аз се страхувах, признава момичето. Това беше поредната ми голяма грешка“.

В Полша сводникът е излежал две присъди. Една за притежание на наркотици и втора – защото бил заловен с фалшиви пари. Опитал се да плати с тях глоба за превишена скорост. При разпита на №3 в българското посолство полската полиция открива, че по едно от делата му е наложена пробация, която е нарушил.

„Историята беше друга, казва момичето. С брат му платиха доста пари на лекар в България, който да му издаде фалшив документ. Според него във времето, когато е трябвало да се явява за подпис в полицията е лежал у нас в психиатрична клиника, за да бъде лекуван от наркотична зависимост. И въпреки, че знаех толкова много все пак излъгах. Съчиних цялата онази история, че не се разбирам с майката на мъжа си, че тя ме тормози, че заради нея ме е бил. Казах, че съм загубила личната си карта… Сигурно не са ми повярвали, но нямаше какво друга да направят. Ако по време на разговора с полските полицаи бях признала всичко, сводникът можеше да бъде арестуван още там. Щяха да намерят у тях и парите, които ми беше взел и наркотиците му… всичко!“.

Около седмица №3 прекарва в защитен приют във Варшава. За това време е уреден самолетният й билет до София. Още след пристигането си тя е настанена в жилище на неправителствена организация за работа с жени, жертви на трафик и сексуално насилие, но остава там само ден.

„Бях изтормозена до краен предел, разказва тя. Исках да си отида час по-скоро, да видя с майка си, да спя в леглото си“. Но още с пристигането й у дома тормозът започва отново. Роднините на сводника са активирани дистанционно и кошмарът, от който се е страхувала през цялото време е на път да се сбъдне. Едва тогава решава да разкаже цялата истина.

Сега животът на №3 изглежда като чернова, която трябва да пренапише. От тук нататък тя има план, в който всичко трябва да се случи бързо – да завърши 8 клас, да си намери работа, да има семейство и дете.

Трябва да обърне страницата.

Автор: Спас Спасов

Източник: Дневник

2 thoughts on “Жертвите на трафик нямат ИМЕНА! (Част 2)”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s