500 от около 5000. Или едва около 10 на сто. Това е процентът на измъкнатите от канали за трафик на хора.

 Хора, на които животът им се е променил изцяло. Хора, които вече няма да са същите.

А това е поредният проблем, подминаван от масата. Поредният проблем, за който цъкаме, като слушаме, но забравяме за него след 2 минути. Поредният проблем, по който институциите не взимат категорично отношение. 

А разкриването на канал за трафик на хора и най-вече довеждането на разследването до успешен край – до осъдителни присъди, става все по-трудно. Основната причина е, че е необходимо съдействие от жертвата. И тя да се чувства именно жертва.

България все още е основно страна източник на трафикирани лица, но през последните години също е станала и страна на транзит и крайна точка на трафик на хора.

Да, приятели, не се успокоявайте, че трафикът на хора е просто поредната страшна статистика. Не си мислете, че го има само в големите държави или на филм. Всичко се случва под нашите носове. Тук – в нашата страна.

Сексуалната експлоатация е най-често срещаната форма на трафик, но в същото време расте броят на лицата – жертви на трудови злоупотреби. По данни на прокуратурата, броят на жертвите на трафик, които са били част от досъдебно производство, са средно 530 на година, като 86% от тях са жени. 77% са сексуално експлоатирани, а 12% са жертва на принудителен труд, най-малката част са жени, трафикирани, за да продават новородени деца. В статистиката присъстват и случаи на насилствена просия и джебчийство и жертви на трафик на органи.

Числата включват само лицата, които са дали съгласие да свидетелстват по такива случаи, което означава, че реалният брой на пострадалите е много по-висок.

Тенденция е и растящият брой екплоатирани мъже в секторите на земеделието и строителството.

Какъв е профилът на потенциалната жертва?

Жертви на трафик на хора можем да бъдем всички ние. Затова казваме, че това е голям проблем, въпреки неглижирането му. Ние от „Гласът на младите хора“ не можем да разберем как такива сериозни теми и проблеми може да се поставят на заден план както от обществото, така и от управляващите.

Основно жертвите са от малки населени места с висока безработица и бедност и млади хора, напускащи специализирани институции. Лицата все по-често се набират по интернет, през уебсайтове с обяви за работа, за онлайн запознанства, социални мрежи и др.

България се отличава с големия си брой трафиканти, но и жертвите стават все повече.

Трафикираните от България лица се озовават най-често в Германия, Гърция, Холандия, Австрия, Франция, Кипър, Полша, Италия и Чехия. Сезонният трафик на хора също не е рядкост, като експертите посочват конкретния пример на изпращане на български работници да берат боровинки в Швеция. Броят на експлоатираните лице вътре в страната също е нараснал.

Плашещото е, че много от жертвите не смеят да свидетелстват, а въпросът е „Защо?“

Хората, експлоатирани от трафикантите рядко се измъкват от канала след собствени признания и рядко се обръщат към полицията. Разследващите в България разказват, че дори понякога колегите им в западноевропейски страни трябвало да обикалят и да общуват с едно момиче в продължение на 4-5 години, за да се отпусне то и да каже, че всъщност е жертва.

Отстрани погледнато, може и да изглежда странно – защо момиче, принудено да проституира например, не го казва при първото питане на човек в униформа? И то не го прави, не само ако е под наблюдение, но и когато сутеньорът не е наблизо. Когато е съвсем само на улицата, а не затворено.

За специалистите това е лесно обяснимо – пленът, натискът, принудата все по-рядко са физически. Тъй като тогава рисковете за трафиканта са много по-големи.

Затова се набляга на психологическия натиск с който да се предотврати свидетелстването.

Често се среща и внушението, че трафикантът работи с полицията, че там са „негови хора“.

На жертвите непрекъснато се втълпява и натяква, че са нелегални, че обърнат ли се към властите, те няма да им помогнат, а ще ги арестуват. Положението се усложнява и от факта, че и на Запад част от полицаите не са обучени как да работят с жертви на трафик, че невинаги могат да ги разберат, че понякога объркват пострадалите с нелегални имигранти или доброволно проституиращи.

„Ако проговориш, лично ще те обвиня в разпространение на дрога!“ – това била друга редовно отправяна заплаха от трафикантите. Страхът от обвинение в незаконна дейност действал, тъй като много от момичетата държали наркотици за себе си и клиентите.

Най-непокорните били държани постоянно затворени, без достъп до външния свят – само с клиентите и със сводника. В опит да се спасят момичетата симулирали здравословни проблеми, за да отидат в болница. Една девойка дори скочила от втория етаж, разказват експерти в България.

Уплашени до смърт, загубили доверие във всичко, незапознати със законите.

Необразовани, незнаещи нито една чужда дума… без никаква подкрепа!

Така могат да бъдат описани много от жертвите. Поради тази причина те са толкова лесно държани от похитителите си. Те са сами сред вълци, готови да ги изпозлват по всякакъв начин. Много често самите те не знаят в коя държава се намират. Държани в невидение.

Представете си колко ужасно е това!

А взима ли мерки държавата?

НЕ!

Държавата не следи изкъсо схемите и трафика. В момента покрай бежанската вълна също има голяма опасност от трафик на бежанци, но не. Нашите институции са спокойни.

И затова средно около 5000 души у нас са жертва на трафик на хора.

Затова тази цифра може да стане още по-голяма.

И да чуваме за още повече пропиляни животи. Изпълнени с незнание какво се случва с тях и СТРАХ.

Страх, че този ад няма да свърши. Страх, че няма да видят изход от ситуацията. Страх, че погубват себе си в този кръговрат на ада.

Време е да обърнем внимание на този проблем, защото той съсипва не само хората, попаднали в трафика. Той съсипва техните семейства. Техните близки хора, които никога не се отказват да ги търсят.

ВНИМАВАЙТЕ! Бъдете бдителни с кого се запознавате, на кого се доверявате. Не всеки, който иска да ви помогне е с добри помисли към вас. Хората станаха прекалено лоши!

А Вие, институции, обърнете внимание на проблема. Нека започнем да обръщаме внимание на неща, които се знаят от обществото, сблъскваме се с тях прекалено често, но ги оставяме настрани. Сякаш не са важни.

Време е да спрем трафика на хора.

Време е да им обърнем внимание преди да са станали жертви.

 

Advertisements

4 thoughts on “България – център на трафика на хора

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s