Излизали ли сте вечер с приятели, може би в някой нов ресторант, където да хапнете и пийнете няколко бири? Ако отговорът е – да, то в крайна сметка със сигурност сте прекарали нощта в разговори и смях. Обзалагам се, че накрая сте се чувствали по-енергични и с усещане на дълбоко удовлетворение от прекараното време. Това е ефектът, който един разговор може да има върху вас. Овладяването на речевото изкуството е безценен инструмент в изграждането на личността. Но може би много по-важна част заема изпълнението на тази дълбока човешка нужда, която изпитваме като социални същества.

narcissist2

В наши дни, удоволствието от един добър разговор се превръща в рядкост. Във време на смартфони, социални мрежи и изпращане на имейли, ние едва допускаме контакт “лице в лице”. И когато се срещнем с хора в реалността, нашите социални умения могат да не са особено блестящи. В момент, в който човек търси социална подкрепа, хората, на които разчита сякаш са изчезнали, заменени от роботи – жадни за внимание. Защото нарцисизмът е разстройство на личността, при което хората се чувстват прекалено важни и искат непрекъснато да им се възхищаваш. Това проличава в разговорите, които те приемат като състезания. В тях победителят е в състояние да поддържа вниманието върху себе си за възможно най-дълъг период от време. При общуване с другия, всеки човек поема инициативи. Тези инициативи могат да бъдат както обръщане, така и привличане на внимание.

10081374_4dfd0ef535_b-685x340

Социологът Чарлз Дербър споделя резултатите от проучване, направено вследствие на разговори “лице в лице”. Изследователите наблюдавали 1500 разговора и начините, по които протичат. Д-р Дербър открива, че въпреки добрите намерения, а често и без да са наясно с това, повечето хора се борят с т.нар. „разговорен нарцисизъм.“ При него индивидите винаги се стремят да обърнат вниманието на другите към себе си. Първата Ви реакция е вероятно: „О, аз не правя така, но познавам някой, който го прави!“. Ала не бързайте да правите такива изводи. Разговорният нарцисизъм е проявен у повечето хора. Всеки е изпитвал онова чувство на нетърпение, при което ние едвам дочакваме събеседникът да спре да говори. При това само се преструваме, че го слушаме напрегнато, но всъщност се фокусираме върху темата, която сме на път да започнем, след като настъпи пауза или неловко мълчание. Ключово при нарцисите е поддържането на мним интерес, докато бъде изчерпана темата на другия човек и се открие възможност за вземане на думата. Ето и няколко примера:

Привидна заинтересованост: Минимални прояви, че нарцисите слушат като: „Да“, „А-ха“, „Хм“ и „Разбира се“.
Поддържащи твърдения: Уж показват активно слушане. „Това е страхотно!“, „Трябва да действаш!“ и „Това не е правилно!“
Поддържащи въпроси: Те показват, че не само слушат, но и привидно се интересуват. „Защо се чувстваш по този начин?“, „Каква беше реакцията му?” и „Сега какво ще правиш?“

ManLookingAwayFromWoman

Човек, който е нарцисист, може лесно да прекъсне нечия история, ако не задава въпроси. Логично е ние да споделим за дадена случка и след това да изчакаме дали ще се появят допълнителни въпроси. Така разбираме дали човекът, с когото говорим, се интересува от това, което разказваме. При липса на въпроси, говорителят ще започне да се съмнява, че това, което казва е действително интересно. Така спира да говори и вниманието се насочва към другия човек. Победата в случая е за нарциса.

 Друга форма на разговорен нарцисизъм е тактиката: „Е, достатъчно за мен, искам да чуя повече за теб!“. Понякога нарцисите се сещат, че не водят монолог, а диалог и прибягват до тази фраза, за да покажат интерес към другия човек. Но вниманието на нарцистичната персона ще се задържи за не повече от няколко минути.

Talk_to_the_hand

Нарцисите в обществото се концентрират повече върху удовлетворение на собствените си нужди. Те полагат неимоверни усилия, за да се разграничат от истинското си аз. Напълно потъват в напомпаната представа за себе си, която често няма нищо общо с реалността. Преувеличават постиженията и талантите си, и очакват възхищение, без да им пука, че не са това, за което се представят.

При среща с приятел, който не си виждал отдавна, се стараеш да бъдеш харизматичен сладкодумник. Следваш старата максима – да изслушаш другия, да говориш по-малко и да задаваш въпроси. Това е логично да бъде и от отсрещната страна. Но в крайна сметка събеседникът ти не млъква в продължение на един час и не е задал нито един въпрос. Вариантите са два. Първият е изслушване на безкрайния монолог, с опит за провеждане на нормален разговор. А вторият – учтиво напускане на срещата, с усмивка на лице, в търсене на различни хора, които не са част от обсебеното от себе си, нарцистично общество.

Автор: Елена Ангелинина

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s