„Колеги“,

Тази година се навършват шест години от смъртта на журналистката Радостина Константинова. Време през, което журналистиката се промени, етиката в нея също, да не говорим изобщо за еталона в нея.

Нека не опорочаваме това, което тя остави след себе си.

Далеч съм от мисълта, че познавам цялата творческа дейност на Радост, но сега бих искал да ви припомня малко за нея.

Радост е родена през 1961 г. в Несебър, завършила е английската гимназия в Бургас, а по-късно и журналистическия факултет в София. Кариерата на Радостина Константинова започва от в. „Отечествен Фронт“, където се запознава с Петьо Блъсков, Владо Райчев, Емил Петков и Драго Василев.

Малко след това заедно правят пресгрупата „168 часа“.

Била е дългогодишен редактор на „168 часа“, както и на в. „Политика“, работила е в телевизия „ТВ7“, както и в кореспондентското бюро на Асошиейтед прес. Радостина Костадинова е основател на пресгрупата „Монитор“.

13249450_1199088770125681_966665047_n

За нея приятелите и колегите и от „24 часа“ и „168 часа“, казват: „Умееше да мотивира – не с пари, а да те направи част от каузата, дори да е за един определен материал“.

Журналистиката е кауза, която трябва да мотивира всички да търсят истината и да я предават по най-добрия възможен начин.

Именно такава беше Радост.

Журналистиката за нея бе всичко. Тя се посвети изцяло на това да покаже, че тази професия е четвъртата власт, с която не трябва да се злоупотребява.

13236203_1199088763459015_1639579436_n

Може това да ви се струва клише, но си е самата истина. А тя боли.

Тежката диагноза за родната журналистика е, че тя бавно, но сигурно се превръща в бухалка на властта, която разчиства сметките си, използвайки професията.

Жалък е фактът, че за последните няколко години журналистиката, и журналистите като цяло, се отдръпнаха от хората и техните проблеми. Тази професия вече няма за цел да бъде четвъртата власт, която да бъде в полза на гражданите, а се превърна в крепител на статуквото и негов главен проводник.

Радостина Константинова умира през 2010 г. в САЩ, Ню Йорк. Освен принципите в средите на журналистиката, тя остави и дете, което вече е на седем години. Малко след това се създаде и фондация на нейно име.

Фондация „Радостина Константинова“, която в момента се управлява от Петьо Блъсков и съпругата му.

Уважаеми г-н Блъсков, имената на почтените, истинските и ценни за България, и като цяло за журналистиката хора, не трябва да се опетняват и цапат с гнусни действия. Такова бе вашето обаче на тазгодишните награди на фондацията.

Където вие заедно със съпругата си, Емил Димитров, адвокатите Даниела Доковска и Ина Лулчева, Валерий Тодоров и Мария Вангелова, майка на покойната журналистка, предпочетохте да лишите журналистите на „Биволъ“ от заслужената награда за техните разследвания по темата Булгартабак и Сараите на Ахмед Доган.

Оправданието за вашето решение е смешно, а именно, че статииете са без подписани автори. Журналистите, част от професионалното жури, обориха този ваш довод. Те посочват, че изпратените разследвания са придружени от писмено уверение, че са изготвени в съавторство на Асен Йорданов и Атанас Чобанов.

Този ваш лицемерен акт ни връща в началото на тази публикация, а именно насоката на професията – Журналист.

Вашето действие затвърждава у нас, младите и бъдещи журналисти, че четвъртата власт всъщност е коалиционен партньор на политиката. Жалко е, разберете, защото приживе Радостина Константинова в една своя публикация от 1992 година, пише „понеже сме правова държава, думите се превръщат в дела и документи. Жална им майка на съдиите“.

Жална ви майка, уважаЕеми съдии, защото вашите действия и задкулисни игри може да ни покажат, че вие предпочитате да застанете зад статуквото, а не зад колегите си. Вашите дела се превръщат в документи, запечатващи грозната реалност за българската журналистика.

Към финала на текста ми, ще се върна към заглавието.

Ако Радостина беше жива, тя никога нямаше да допусне това да се случи, най малкото от фондация, носеща нейното име.

Ако тя беше жива, може би никога нивото на „Монитор“ и останалите медии, придобити от Ирена Кръстева, нямаше да е толкова ниско.

Ако тя беше жива и беше наградена, а нейни колеги ощетени, Радост първа щеше да се разграничи от наградата си до изясняване на случая, което останалите наградени нямат доблестта да направят, тъй като явно е по-важно да сме част от „силата на деня“, отколкото да се борим за истината. Ако беше жива, тя щеше да оцени труда на колегите си от „Биволъ“ и щеше да им даде наградата.

И както журналистката на „Дневник“ Петя Владимирова, заяви днес в интервю за БНР: „В продължение на пет години нито един от политиците и държавниците ни не може да каже на кого е продал „Булгартабак“. В продължение на година сайтът „Биволъ“ в своето разследване в поредица от материали посочва мрежата, механизмите, начините, по които един стратегически отрасъл се срива, защото е продаден на банка най-съзнателно“.

Това не ли достатъчно, за да бъдат наградени хората, разкрили зависимостите и далаверите на определени кръгове фирми и дружества, близки до Доган, Борисов, Пеевски и други?

Един път, мамка му, се замислете какво оставяте след себе си, на какво учите младите хора, какво им показвате. Вие, уважаеми, трябва да служите за пример, а не обратното.

Блъсков, другарю, най-малко с тази публикация искам да се връщам назад в миналото ти и твоите връзки и зависимости от политици, Агенти на ДС, бизнесмени, и прочие. Но запомни едно – истината винаги излиза наяве, тя не прощава на никого. Застига ни всички рано или късно. Помисли как ще те запомни обществото като човек, като журналист. Всеки в своя живот прави грешки, но важното е да се учим от тях.

И в заключение ще кажа само, че ако Радостина беше жива, България никога нямаше да достигне до тези нива на Свобода на словото.

Извинявам се на семейството на журналистката Радостина Константинова, за това, че името ѝ е упоменато в подобна публикация.

Автор: Веселин Диманов

Advertisements

One thought on “Ако Радостина Константинова беше жива…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s