Ограничаването на възможностите за българите в чужбина да гласуват е сериозен морален проблем за националната ни общност, но както обикновено се случва, погазването на морала води и до погазване на собствения дългосрочен интерес. В случая – на българския национален интерес, който представителите на Патриотичния фронт и другите, гласували за промяна на Избирателния кодекс, претендират да защитават.

В чужбина днес живеят най-малко два милиона българи. Голямата част от тях са напуснали страната през последните десетилетия, но пазят жив спомена за своя живот в България, подпомагат близките си и се вълнуват от това, което се случва на българска земя. Тяхната принадлежност към България – независимо от това, че живеят в чужбина – е наш общ национален ресурс.

Обикновено посочваме големите съвкупни суми, с които те подпомагат близките си у нас, но това далеч не е всичко. Мнозина българи в чужбина са успели хора, утвърдени в професията си и в общностите, в които живеят. Техният успех е и наш успех – не само в общ морален план, но и потенциално чрез множество засега неосъществени възможности те да споделят опита си, знанията си и пътищата на своя успех с българските си колеги и приятели.

С две думи – ние, живеещите в България българи сме свързани с нашите сънародници в чужбина както с връзките на общата си духовна принадлежност към българската нация, така и с потенциалните възможности за оползотворяване на техния успех в чужбина и на българска земя. Но нека да си дадем сметка – това е до време!

Минават години, десетилетия, нашите сънародници се вплитат по-дълбоко в обществата, които са ги приели, в тяхната идентичност и перспектива. Децата им, които засега в мнозинството си учат български и знаят повече или по-малко за родината на своите родители постепенно ще израстват и ще бъдат въвлечени все по-дълбоко в живота на актуалните общности, които обитават.

Образът, духовната и емоционална принадлежност към България постепенно ще избледняват – особено със смяната на поколенията. Освен ако… не положим целенасочени, системни усилия да поддържаме жив образа и връзката на родната страна у българите, живеещи в чужбина. Имаме буквално 15-20 години да започнем сериозно да го правим – с усилията на българската държава, на гражданските общности в България и по света. Български училища, български църкви, българска култура и целенасочено поддържана гражданска принадлежност към българската национална общност – това трябва да правим за да удържим българите в чужбина в лоното на българската нация.

В днешния свят има много „флуидни нации“, разпръснати между континенти и океани – китайци, индийци, евреи, арменци, гърци, поляци… Активният общностен живот на българите в чужбина трябва да се поддържа преди всичко с техни усилия, но и с целенасочена стратегия на българската държава и общество.

Възможността да гласуваш, да избираш и да бъдеш избиран е съществена част от мотивацията да съхраниш своята българска идентичност. Като слушам изказванията на някои депутати и политически лидери у нас, имам чувството, че вътре в себе си те отдавна са прежалили българите в чужбина като част от българската нация. Това е абсурд! Тези хора имат силна потребност да бъдат свързани с България, а България има отчаяна нужда да ги задържи в своето духовно лоно и в своята национална общност. Българите в България и българите в чужбина – само заедно можем да имаме добра перспектива и бъдеще.

Двумилионната българска диаспора ни прави граждани на света и ни дава възможностите на света – на нас, които живеем в една относително бедна и периферна европейска страна. А ние даваме на българите по света така нужната им котва на идентичност, и позиция, от която могат да тръгнат към другите и да успеят там, накъдето са тръгнали.

Никога не съм виждал по-нещастно същество от българин в чужбина, който се стреми час по-скоро да забрави, че е българин и да стане някакъв друг – с надеждата за дребни бонуси. Ние трябва да се уважаваме, трябва да се обичаме и да си останем родни един на друг – всички българи в България, Европа, Америка, Австралия. Разпадът ще ни направи взаимно нищи… Не само не бива да ограничаваме българите в чужбина да гласуват – трябва непрекъснато да ги стимулираме да го правят. Да се интересуват от България, да ни критикуват, да споделят своя опит и преживявания, да се връщат, да болеят за всички нас.

Толкова е просто – нима нямаме сетива за да го разберем. Една българска песен изпята в Сан Франциско, едно стихотворение „Аз съм българче“, изрецитирано в Чикаго ни дават по-голям морален и духовен капитал като нация, отколкото стотици патриотични удари в гърдите по кръчмите и мегданите. Българската диаспора трябва да остане неразделна част от България.

Необходимо ни е само разбиране, организирани усилия и вдъхновение. Важно е, разберете!

Автор: Огнян Минчев

Текстът на Огнян Минчев е от неговия профил във Фейсбук.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s