Трибуна „Стамболовъ“ е младежко сдружение, стартирало работата си на 9 януари 2016 г. Целта им е да представят позиции по актуални за България и Европа въпроси, както и по теми, свързани с българската историческа памет.

Избрали са Стефан Стамболов за техен патрон, защото виждат в него образец на възторжен и непобедим идеализъм, съчетан с безгранична любов към свободата на Отечеството.

По проекта Трибуна „Стамболовъ“  работят Александър Малинов и Йордан Балев

“Междуморието” от Балтика до Черно море и ролята на България

Intermarium, преведено от латински като „Междуморие“, представлява поредица от гео-стратегически планове на Полският лидер Йузеф Пилсудски, създадени след Първата Световна Война, с цел създаването на федерация или съюз от централно и източно-Европейски държави за защита от експанзията на империи и велики сили, главно новосъздаденият тогава Съветски Съюз.

След разпадането на Руската империя през 1917 г., в района на Източна Европа освен Полша се образуват няколко нови държави – Литва, Латвия, Естония и Украйна. По образа на Полско-Литовската Жечпосполита, Междуморието е трябвало да се простира от Балтика до Черно море, реално създавайки „стена“ срещу експанзията на Кремъл, която според Пилсудски е щяла да са завърне с пълна сила след възстановяването от загубите след Първата Световна Война и Октомврийската Революция.

Неподкрепен както от повечето Източните страни, така и от повечето Западните сили (с изключение на Франция), проектът не се осъществява. По-малко от 2 десетилетия след неуспехът на „Междуморието“ всички страни, които Пилсудски планира да бъдат част от него, ще са попаднали или под Нацистка, или под Съветска окупация, и с изключение на Финландия, всичките ще бъдат съсипани от социо-икономическият експеримент наречен планова икономика и тоталитарна Марксистка държава.

Историята, странно и понякога досадно, се повтаря. Както направи след Първата Световна Война, през 1990-те Кремъл отново се срина и изгуби контрол над страните от Източна и Централна Европа. Отново изпадна в период на полу-анархия и слабост. След това отново се съвзе от този период чрез изкачването на власт на авторитарна, безскрупулна клика, твърдо решена да възвърне изгубените гео-политически позиции.

Започна се още през 1990-те, леко и премерно, със създаването на замразени етнични конфликти в страни като Молдова, където Приднестровската република е все още непризната от останалия свят, но под де факто контрол на руската армия. Прерасна в открити конфликти с Чечня и Грузия и полу-прикрити, какъвто е случаят с Украйна. Стигна се и до директното анексиране на територията на суверенна държава през март 2014 г., когато Кримският полуостров беше окупиран и превзет от руската армия.

В този контекст отново се заговори за Междуморието. Странно или не, ситуацията в тази част на Европа изглежда учудващо подобна на ситуацията от преди почти 100 години, именно когато Пилсудски създава своята идея. Полша отново е новоосвободен народ със сериозна енергия и амбиции за възстановяване на държавата си, както икономически, така и военно и гео-политически, позволявайки и да заеме водеща роля в региона.

Русия отново е авторитарен режим, тъкмо възстановил се от скорошен социален, икономически и гео-политически разпад, със силно залитане към Иредентизъм и склонност да използва военна сила за възвръщането на сферата си на влияние, или дори на територии. Отново, както преди 100 години, Кремъл се представя за идеологична, социална и гео-политическа алтернатива на „Запада“, използвайки същите основни постулати – „Запада“ е декадентски, либерален, „пред разпад“ и управляван от богатите и „буржоазията“ (сега му викат „банкерите и ционистите“).

За сметка на това „Руският свят“ уж предлага „по-висши ценности“, консерватизъм и „твърдата ръка“ на „патриот-самодържавник“, който се „грижи“ за народа. Както преди 100 години, този наратив манипулира хиляди Марксисти и комунисти в Европа, превръщайки ги в „Пета колона“ на СССР, стигащи от обикновени диверсанти и шпиони до терористи – какъвто е случаят през 1925 г., когато спонсорани от Кремъл групи взривяват църквата „Света Неделя“ в София. По подобен начин и днес хиляди биват манипулирани от пропагандата на Москва.

Но този път наравно със соц-носталгици и руски поклонници, манипулирани са и хора от другата политическа крайност – шовинисти, псевдо „националисти“ и нео-фашисти. Мисловният процес е същият и готовността им да бъдат Пета колона на Кремъл в страните от Европа се повтаря.

Каква трябва да е е позицията на България

България е най-уязвимата от агресивна външна намеса страна-членка на ЕС. Най-нестабилната държава членка е, поради наличието на голямо Турско малцинство от една страна, и голямо русофилско такова, от друга. Тези фактори я превръщат в бойно поле на интересите на двете външни сили, като и двете я смятат за възможен свой Троянски Кон в ЕС. Подкрепа в борбата срещу опита за подчинение на тези страни, България няма да получи от Запада.

Той е безразличен, апатичен, гледащ икономическият си интерес от една страна, а от друга – крайно либерален и пълен с леви „анти-глобалисти“ подкрепящи Русия, или мюсюлмани, подкрепящи Турция. Разбира се от НАТО и главно от САЩ подкрепата може да дойде само срещу Русия, но не срещу силният им съюзник Турция. Така че за България опция остава единствено Източна Европа, и лига на тези страни, именно по примера на „Междуморието“. Държави като Полша са както силно анти-Ислямски настроени поради все още консервативно-християнските си нагласи, така и анти-Кремълски, поради историческият си опит.

Това ги прави перфектни съюзници за страна като България, попадаща под ударите и на двете държави. През 2015 България подписа с Полша споразумение за ремонт на двигателите на българските самолети МиГ-29, което е важна първа крачка в посока на по-тясно военно сътрудничество.

За щастие членството в НАТО пази България от това Турция да спретне един „Донбас“ в Кърджали по примера на руската военна намеса в Украйна. Което не би било далеч от мислите на Ердоган и режимът му, който наподобява почти едно към едно този в Кремъл. Факт е, че няма НАТО-вска държава в историята, която да е загубила територия. (макар опитите на някои нелепо да дават Кипър и Гърция за пример) Няма и да има такава държава, докато НАТО съществува, тъй като това е единствената причина страни изобщо да членуват в съюза. Така че за Българската територия и граници е гарант това, че сме в НАТО, без значение на колко хора не им харесва организацията, членовете или действията и. Не трябва да ти харесва дадена организация, за да оценяваш обективно какво тя носи на членовете си. Няма прецедент страни в НАТО да губят от територията си. Страхът нещо подобно да се случи на България докато е членка на НАТО е по-скоро политически повлиян и идва от явните и не толкова явни про-руски сили у нас.

Все пак, обаче, в 21ви век освен със “сепаратисти“-наемници, войната на Големите срещу Малките се води и по други начини, колективно наречени „Хибридна война“. Една територия може да бъде превзета и отвътре, чрез политически и социални структури, позволяващи населението в даден регион да развие лоялност и идентичност към въпросната външна сила, подкопаващ структурата, основата и членуването на държавата в дадени външни организации. Така например, за България това значи, че от една страна Турската Хибридна Война може да доведе до създаването на открито про-Турски и нео-Османистки партии (ДОСТ), които чрез финансирането си отвън, а и от олигарси вътре в страната, да развиват сепаратистко, паралелно самосъзнание на хората в определени етнически-смесени региони, водещи до открито сепаратистки нагласи.

Същевременно пък Кремълската Хибридна Война може, посредством свои партии (ДПС, БСП, АБВ, АТАКА, ВМРО) и агенти на бившите комунистически служби (ДС) да разпространява своят гореописан идеологичен наратив използвайки популизма и жълтите медии, създаващ все по-голям процент хора от „Петата колона“, призоваващи дори за държавен преврат, за да изкарат страната от ЕС и НАТО, и да я подчинят отново на Кремъл.

В този контекст евентуалното сближаване на Източноевропейските страни с цел общата им защита по предложението на Пилсудски от преди почти 100 години е логично, полезно и нещо, което трябваше да се случи още тогава, за да избегнем поредното разпокъсване на Източна Европа от великите сили и нейното съсипване. Всички източноевропейци трябва да осъзнаем, че в дългосрочен план не проработва идеята поотделно да се коалираме с външни сили, мислейки си всеки път, че сме избрали правилната – тази, която “ще спечели и покрай нея и ние“, а накрая оставайки само използвани и подчинявани.

Силата, която ще защити всички малки народи от Балтика до Черно море, че и Адриатика, няма как да бъде външна – в лицето на някой от Големите Играчи, а трябва да бъде вътрешна – в съюз на самите нас. САЩ-Русия-Турция, а скоро и Китай, могат да бъдат само временни гаранти за интересите на отделни източно европейски страни срещу някоя от другите световни и регионални сили. Траен гарант може да бъде само обединение (не държавно, а международно и гео-политическо) на самата Източна Европа, срещу всички външни заплахи, от Изток, Запад или Юг.

 

Автор: Кристиян Шкварек

Редакция: Александър Малинов

 

Advertisements

One thought on ““Междуморието” от Балтика до Черно море и ролята на България

  1. За пунктуацията на автора не искам да коментирам, май учителите му български нещо са били разсеяни. Тезите му обаче варират между необективност, абсурд и прикрита злонамереност. Първо, защо авторът вижда опасност в това, Русия да си защитава малцинствата в републики, границите на които са прокарвани по неясни съображения от комунистите, които отричаха етническият фактор в историята? Второ, направило ли му е впечатление, че отделянето на Абхазия и Южна Осетия беше подкрепено, след като Грузия беше насъскана да влезе в НАТО и започна гонение на всички проруски настроени хора в държавата? А в Украйна „анексията“ на Крим и руската подкрепа за Донбас станаха след един незаконен и огранизиран отвън преврат, последван от антируски заплахи, гонения на политици, забрани на средства за информация, побои, убийства. Авторът се опитва да скрие също, че днешна Полша е най-верният американски съюзник в Европейския съюз. Явно скритата идея е да бъдем противопоставени даже на само на Русия /която е наш надежден съюзник срещу Турция по исторически съображения/, но и на Европа – в полза на Съединените щати.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s