По принцип политиката не се отличава с особена духовност и смирение. Българската – още по-малко. Затова тези дни разговорът за политика не се вписва много-много в спокойната и светла празнична атмосфера. И все пак: ако досега не сте го забелязали, днес е подходящ ден да го направите – нещо като хубава политическа новина за Великден: двама от най-кресливите актьори напуснаха българския политически театър, тъй че в неговия най-отблъскващ, грозен и карикатурен ъгъл цари тишина.

Няма ги Волен Сидеров и Николай Бареков. Пламенният български националист и руски патриот, поклонник на парижкия лукс и борец срещу колониалния гнет, вкарал езика на омразата във всекидневна политическа употреба. И костинбродският герой, поклонник и на монархията, и на НРБ, събрал в едно и консервативните, и либералните, и левите идеи.

Защо изчезнаха

Единият е български, а другият – европейски депутат. Но нито се виждат, нито се чуват. Като че ли абонаментът им за най-гледаните телевизии изтече – и те млъкнаха, изчезнаха, изпариха се.

Може би са се засрамили, покаяли, смирили? Не, не се надявайте. Те отдавна са доказали, че това е невъзможно. И затова оттеглянето им със сигурност не е доброволно. Просто онези, които имат нужните финансови ресурси, за да създават политически марионетки и да ги качват на сцената, владеят и онези инструменти на държавната власт, които им позволяват да ги свалят от нея, „когато му дойде времето“. Ако се съмнявате, запитайте се защо на прокуратурата ѝ бяха необходими толкова години, за да забележи рецидивиращото хулиганство на депутата от „Атака” и да го предаде на съд. Ако някой друг беше извършил изстъпленията му през май 2011 на площада в Батак например, щеше да бъде разследван и наказан за някоя и друга седмица. При него бяха нужни почти 5 години.

И двамата си изпълниха задачите

Свалиха ги, защото номерата им се изтъркаха и вече са прекалено забележими. Защото започнаха повече да пречат, отколкото да помагат. А пък и вече си изиграха ролите и си изпълниха задачите: да отвличат вниманието и да отклоняват гласове чрез популистки фантасмагории, раздухване на откровени безсмислици и помпане на напрежение, истерия, ксенофобия и страх; и да изпълняват най-разнообразни поръчки като явен или скрит резерв („златен пръст”) за всякакви мнозинства и лобистки клубове по интереси. За да се опишат направените от тях за тази цел внезапни и остри политико-идеологически завои, ще е нужен цял дисертационен труд.

Друг ще ги смени

Те едва ли ще се върнат повече. Но се лъжете, ако се надявате, че кукловодите са се изморили или че парите са свършили. Бъдете сигурни – друг ще ги смени. А когато забележите на хоризонта техни заместници, това ще означава, че се задават и нови избори.

Все пак можем поне временно да си отдъхнем, да се насладим на тишината и спокойствието. И да се надяваме, че ще продължи да намалява броят на онези избиратели, които макар да твърдят, че вече не вярват на никого, са склонни отново и отново да се излъжат, припознаят и доверят на всякакви дивотии.

Коментар на Ясен Бояджиев
Източник: Дойче веле

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s