Пътувам за Перник и във влака се запознавам с четирима музиканти, които свирят на духови инструменти. До миньорския град ходят два пъти в седмицата, където свирят на открито. След земетресението от 2012-а година общината решава, че музика на площада ще успокои жителите. Така четвърта година малкият оркестър свири в центъра на града в топлите месеци.

Текстът първо е публикуван във в. „Стършел“. Ние го препечатваме с тяхното изрично съгласие. 

Пътуването не тежи на моите спътници. Даже ги вдъхновява. По свирката на влака са композирали малка пиеса. Намигат ми, че скоро ще я чуя. И наистина по време на престоя на гара Драгичево те слизат и застават пред ръководителя на движението. Започват да свирят, а той ги псува. Включва се чистачката на гарата, която грабва от чакалнята метлата и ги прогонва.

Щом сядат пак във влака, с усмивка на лицата и червенина по бузите ми разказват за войната на чалгата и класическата музика – място на бойните действия – площадът в Перник.

Преди две лета там е сглобен обект за скара и бира, с маси и столове на открито. Собственикът е бивш съдържател на кръчма, запален по чалгата. Преди години сбъдва голямата си мечта – да му гостува фолк-фурия. Между масите в кръчмата пее Пепа Секса. Цяла нощ върти своя хит „Синя прашка“. Оттогава всяка посетителка, която си остави бельото, получава безплатна бира. Заведението става хит, а в помещенията му има повече простори за дамско бельо и от двора на девическия манастир в Самоков. Но цялата тази селска идилия изгаря в пожар.

Сега с капанчето за бира и скара собственикът се опитва да изплува отново. Заведението се казва „Синя прашка“, като целта е да събуди спомени. В началото започнал да пуска чалга, но диригентът на оркестъра се оплакал в общината. За да си отмъсти, собственикът купува тромпет и го пълни с бира. Който клиент успее да го изпие наведнъж, получава безплатна бира и кюфте.

В очите на музикантите това е тежка обида, но не могат да направят нищо. Войната между двата стила продължава година и нещо, докато става ясно, че бащата на наглеца-ресторантьор е началник движение в Драгичево. Разбирайки това, четиримата музиканти решават да си отмъщават културно. Винаги, когато бащата е на смяна, те слизат и свирят. Най-свирепа е чистачката на гарата, чийто първи съпруг е бил акордеонист. И по тази линия мрази всички музиканти.

В цялата тази история има и нещо добро. Веднъж в месеца на площада в Перник идва и бай Доб­ри. Носи на оркестъра домашно мляко. Стопанинът от Драгичево се мрази с бащата на ресторантьора. Причината е твърде битова. Ръководителят движение не дава на бай Добри да си пасе кравите около гарата.

Изводът е ясен, музикант къща не храни, но хорската злоба – да.

Автор: Георги КАЦАРОВ

Източник: вестник „Стършел“

Брой 3640 от 29 Април 2016

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s