Най-накрая депутатите свършиха с коментирането на промените по Изборния кодекс като днес бяха приети всички след поредица от дълги и дори среднощни заседания.

Знаете, че точно тези промени донесоха след себе си много коментари в обществото. Стигна се до протести както у нас, така и в чужбина.

И нормално – новият Изборен кодекс ограничаваше правата на сънародниците ни в чужбина, а определено задължителното гласуване и по-скоро евентуалните наказанията, които бяха предвидени, ако не гласуваш не бяха доизмислени коректно.

Е, сега ви представяме какво точно свършиха днес депутатите в парламента. Събрахме ключовите промени, за които гласуваха депутатите ден и нощ в постоянно бързане преди предстоящия референдум и президентските избори наесен.

След това ще ни е интересно да чуем вашето мнение: Измислиха ли ги нещата депутатите днес или бързаха да си отидат вкъщи преди голямата ваканция?

Задължително гласуване

Гласуването като граждански дълг е задължително. Оригиналното предложение първоначално бе на Патриотичния фронт и „Атака“, но версията на хората на Волен Сидеров бе отхвърлена от самото начало. Патриотите първо предлагаха 50 лв. глоба и отнемане на социалните помощи, ако избирателят не гласува, а после предложиха стимули вместо санкция – томбола с предметни награди. Реформаторска идея бе да се дава 5% данъчно облекчение за гласувалите.

В крайна сметка се прие вотът да е задължителен за избирателите в България, но не и за българите в чужбина (до въвеждане на електронен дистанционен вот).

Очаква се ДПС да събира подписи, за да прати задължителното гласуване в Конституционния съд.

Избирателен район „Чужбина“

Две бяха предложенията за отделен избирателен район в чужбина – на РБ и на ГЕРБ. Реформаторите предлагаха три района, не един, но това се отхвърли бързо на комисия. Първоначално бе приет консенсусен вариант, при който новият МИР „Извън страната“ би давал е от 1 до 4 депутатски мандата според активността зад граница на последните избори. При гласуването в пленарната зала обаче ДПС предложи идеята за нов избирателен район да се отхвърли напълно. Така и стана – с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС.

 Активна регистрация

Идеята предполагаше да се изчистят напълно избирателните списъци – да се налага да се регистрираме всеки път преди вота – онлайн или физически в общината, в която гласуваме. САЩ са много известни с тази си практика, но тя бе отхвърлена. Реформаторите отбелязаха, че тя е част от управленската програма на мнозинството, ГЕРБ и ПФ изтъкваха, че изчистването на списъците ще се постигне и от „пасивната дерегистрация“, която в крайна сметка бе приета.

Заличаването от списъците

Или „пасивната дерегистрация“. Избирателите, които не са отишли да гласуват два пъти поред на един и същи тип избори ще бъдат заличавани от изборните списъци. Ако решат да гласуват на следващ вот, те ще трябва да подадат писмено заявление до 30 дни преди датата му. Ако пропуснат този срок, отписаните граждани ще могат да гласуват, ако подадат заявление до кмета на общината.

Електронното дистанционно гласуване

Електронното гласуване бе прието в хибридна версия между предложенията на ГЕРБ и РБ – по проекта на ИК „Гласувай без граници“. Този тип избор ще бъде въведен тестово до 2018 г. и ако тестовете се окажат успешни, може да се приложи за пръв път ефективно за Евроизбори 2019.

Машинно гласуване и преброяване

В досегашния изборен закон машинното гласуване се прилагаше изключително ограничено, в „до 500 секции“, което можеше да означава всичко от 1 до 500. Сега вече ще си подаваме вота с бутони, а не химикалка, в поне 500 секции.

Машинното преброяване бе прието без особени проблеми, но с критики за това, че машинното и електронно гласуване го правят излишно.

Секциите в чужбина

В първоначалните 14 законопроекта нямаше предложения за промени по създаването на секции в чужбина, освен по отношение на МИР „Чужбина“. Първоначалната идея на Патриотичния фронт да се забранят всички секции в чужбина, освен в дипломатическите и консулски представителства, получи остри негативни реакции в обществото и от партньорите в управлението. След срещи между тях те постигнаха днешния консенсусен вариант – в рамките на ЕС се запазват старите правила, при които ако поне 100 българи във всяко населено място подадат заявление се отваря секция.

Извън Съюза обаче могат да се отворят секции само в градове с население над 1 млн. души.

Изборният ден и кампанията

По предложение на ГЕРБ бе предложено изместване на целия изборен ден с 1 час напред. Начало от 7, вместо от 6 ч, край в 20, вместо в 19 ч, удължаване до 21, вместо до 20 ч. Не бе прието допълнителното предложение на ГЕРБ да се намали с 1 час.

ГЕРБ искаха намаляване на кампанията до 21 дни, но в крайна сметка не получиха подкрепа и се отказаха от предложението си. Кампанията остава пълните 30 дни.

Агитацията на майчин език

Предложението за премахване на забраната върху агитацията на майчин език в кампания, първоначално внесено от Лютви Местан като лидер на ДПС, бе защитавано и от партията, и от бившият лидер, градящ нова политическа сила. Въпреки дългите дебати, беше отхвърлено.

Социологическите проучвания по време на кампания

Патриотичния фронт предложи да се забрани публикуването на социологически проучвания през цялата кампания, не само на изборния ден. Обществената реакция беше бурна и след първоначално приемане бяха отхвърлени.

 Протестният вот „Не подкрепям никого“

Идеята за това бе на Данаил Кирилов от ГЕРБ, който отбеляза, че при задължителен вот трябва избирателят да има възможността да не подкрепи никого. Бе гласувана без проблеми, но спор предизвика това дали да се брои за валиден в смисъла на това дали ще се брои към останалите гласове, влияейки на 4%-вата бариера. В крайна сметка се реши, че гласът ще се брои отделно, но няма да се добавя към общите гласове и да бута границата, която трябва да премине партия, за да влезе в парламента.

 Преференциите

Имаше няколко предложения във връзка с преференциалния вот – Реформаторите искаха да се премахне бетонирането на първия в листата, ДПС и БСП искаха  да се премахнат преференциите, а в крайна сметка бе прието само да се увеличи леко прагът на преференциите за местния вот, който според управляващите сега бил небалансиран. Това стана когато бе решено формулата за прага да се определя на база 7% от подадените действителни гласове за листата, а не както досега – 7% от общинската избирателна квота Решението бе консенсус между тях.

Референдумът

Референдумите ще се провеждат заедно с избори, ако в същата година има такива. Това в крайна сметка реши Народното събрание с окончателното приемане на промените в Изборния кодекс. Преди дни по предложение на БСП и с подкрепа от ГЕРБ депутатите гласуваха точно обратното – допитванията да са винаги отделно от вота.

Кога ще се провеждат референдуми бе един от особено спорните въпроси, за който управляващите преговаряха до последния момент. Той е особено актуален заради инициираното допитване от „Шоуто на Слави“.

Размер на кметство и премахването на местните коалиции

„Между другото“ бе решено кметство да има в населени места с поне 400 души жители, а не 100 както досега, въпреки възраженията на БСП и ДПС, че това ще лиши от местна администрация хиляди села.

ПФ имаха и предложение за премахване на местните коалиции, с довода, че така ще се ограничат хората с бизнес интересни в политиката, то бе прието на първо четене, но в крайна сметка бе отхвърлено накрая.

Новогласуваните промени са заплашени от вето на президента и сезиране на Конституционния съд от БСП и ДПС.

Източник: ClubZ

Advertisements

2 thoughts on “ОБЗОР: Какви ги свършиха депутатите в парламента днес

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s