47%  от българите живеят в риск от бедност.

Брутният вътрешен продукт е 2,4 пъти по-нисък от средноевропейския.

5 пъти по-ниски са пък доходите.

Харесва ли ви тази статистика? 

На нас не!

За пореден път, приятели, ни запознават с числа от които трябва да ни стане обидно, да се ядосаме и да вземем да направим нещо, за да се промени сегашното ни положение.

За пореден път се появяват проценти, които трябва да ни стреснат. Трябва да ни накарат да се замислим къде и как живеем.

Осъзнавате ли колко голям е този процент? 

Близо половината население на държавата се чуди как да оцелее и едва свързва двата края. Половината население на България работи, издържа семейство и всичко това се прави на ръба на бедността. Колкото да има нещо на масата за вечеря, колкото да не умрат от глад децата, колкото да преживява.

И българинът напоследък наистина не живее. Той преживява. Ден за ден. Заплата за заплата. На ръба на силите и възможностите си.

Тогава … къде сте на протестите? 

Наистина къде е този измъчен народ, когато трябва да защити правата си? Къде е този беден народ, който да протестира срещу ниските заплати и несправедливостите у нас? Къде са тези 47%, които са на ръба на бедността и се борят за всяка троха хляб?

КЪДЕ СТЕ?

Напоследък на всички протести има един основен проблем – малко сме. Да, идват хора. Ето на вчерашния протест бяхме 3000, но това е много далеч от бройката, която ще накара онези в парламента да се замислят и да започнат да си вършат работата.

Трябва да сме повече! Трябва да сме всички! Да, това е едно много добро начало, но дано не си останем с него!

Българите не протестираме! Факт! Въпреки че живеем бедно и не сме доволни от това управление, ние не излизаме на улицата!

ЗАЩО? 

Защото сме обезверени! До толкова не вярваме, че нещо ще се промени, че не ни се излиза пред Народното събрание. Бедността и преживяването ни карат да мислим, че светлина в тунела няма. Мислим си, че няма значение дали ние сме на площада или ни няма. „Който и да дойде на власт ще си е същото“, е най-чуваната реплика.

Отчаяни сме. Бедни сме. Без стимул сме.

Не разбираме ли обаче, че това е целта на политиците? Те това искат. Да нямаме желание дори и тях да сменим! 

Това трябва да спре! И ще спре, когато наистина се обединим. Когато излезем всички заедно и им покажем, че ни писна.

Писна ни от черните статистики. Писна ни от своеволия. Писна ни от тях!

Стига вече сме се примирявали с положението. Нещата могат да се променят, стига да го поискаме наистина.

Докато стоим безучастни на топло вкъщи промяната няма да дойде. Няма извоювана свобода без битка.

А нашата битка тепърва предстои!

Автор: Любен Спасов

 

 

 

Advertisements

6 thoughts on “Българите не протестират, защото са бедни

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s