Демокрацията в България е хубава гатанка.

Първосигналният ни отговор защо ГЕРБ печели, е защото Борисов и партията му са популярни. При ДПС, защото са от един етнос.

Макар да има логика, това не е отговорът. ГЕРБ печели, защото копира модела за създаване на зависимости на ДПС и го приложи вдясно.

php4wev5u_559x- (1)

Текстът първо е публикуван на сайта OFFNews.bg, а ние го препечатваме от там. Автор е Йордан Агов.  

Избори в България се печелят по следния начин. Договаряш се с местните чорбаджии да им осигуриш поръчки и независимост от съда (политически чадър) срещу тяхната пълна подкрепа, която се изразява най-силно в гласовете на работниците им (корпоративен вот). Работниците слушат работодателя си, защото знаят, че е голям тарикат и ще разбере как са гласували.

България е малка с голяма администрация. Може лесно да се проследи кой къде как гласува от протоколите от изборните секции.

След 25 години повторение на тази история на много избори, вече всеки си знае мястото.

Всеки има мотив да поддържа този модел – въпрос на самосъхранение е. Ако работниците не са направили „правилния избор“, политикът се обажда на чорбаджията и му отнема чадъра, а той след това издирва кого да уволни.

Ако политикът не предостави чадър след избори, чорбаджията няма да го подкрепи на следващите и той ще увисне. Ако чорбаджията не допринесе обещаните гласове, или конкурентът му ще получи чадър вместо него, или политикът ще използва прокуратурата и държавната власт да го фалират и да наместят друг „по-надежден“ чорбаджия да му вземе бизнеса.

Представете си човек склонен да влезе в такава схема за опраскването на друг и да му вземе бизнеса. Това е неморален човек. И понеже му липсва морал, а има политически чадър, защо да не направи някои нелегални неща, че да се опаричи още повече? Така демокрацията в България отгледа мафията – модела КОЙ.

Нека уточним, не е виновна демокрацията.

Всеки демократ борещ се за силна България знае, че тя винаги води до корупция и популизъм, ако не са узаконени някои основни републикански принципи, които възпрепятстват този модел. Всеки реформатор иска тяхното узаконяване.

В големите градове има по-голяма и развита икономика и по-голям пазар на труда. Затова по-напредничавите партии, които се борят срещу корпоративния вот, намират гласове основно в центровете на големите градове и нямат шанс в провинцията. Моделът кой не работи в центровете на големите градове. В администрацията на столичния район „Средец“, предният кмет е карал служителите да стават членове на ГЕРБ, срещу заплаха от уволнение. Имало е даже случаи на уволнение, на съд и на връщане на работа. Но понеже гореописаният модел не работи тук, ГЕРБ загубиха изборите в сърцето на София със срамен резултат в полза на Реформаторския блок.

Задължителното гласуване е опит да се ликвидира този проблем и да се наложи чорбаджийския модел КОЙ.

Ето още една гатанка. Представете си село с 1000 жители. Има 300 работни места в селото и са в един голям цех, който се държи от чорбаджия, близък до кмета. Там избирателната активност е от нормалните 50%, т.е. 500 избиратели. 300 от тях гласуват за партията на кмета, по наредба на чорбаджията, за да си запазят прехраната от 450 лв примерно.

Сега си представете, че всички 1000 са задължени да гласуват. Колко гласа ще получи управляващата партия в селото?

Отговорът е почти всички, защото останалите 700 души са семействата на тристате работника и чорбаджията ще може да проследява как гласуват и семействата им. Те няма да имат избора да не гласуват повече. Санкциите в законопроекта са лишаване от социални права до два месеца, глоби по 50 лв. Ще може кметът да ви свиква в кметството по закон. Човекът, който решава дали сте извършили „административното“ нарушение ще е председателят на общинската избирателна комисия, които също е от управляващата партия. При такъв натиск, как мислите, че ще гласуват семействата на тези работници?

А ако имат избора на бюлетината да сложат чавка до квадратчето „никой“ (което пак ще е смело от тяхна страна, ако не инсценирано), поне пак се вдига избирателната активност толкова, че некорпоративният вот от центровете на градовете да не надхвърли четирите процента нужни, за да се влезе в парламента. И така проблемът с вота, където чорбаджийския модел не хваща дикиш, ще бъде решен.

Мотивът записан в законопроекта, че задължителното гласуване ще въздейства срещу корпоративния вот, е измама. Повече от половината избиратели на България са разпръснати по хиляди малки села. В градовете може по-малко да го усетим, но там този закон хептен ще ги пороби. Задължителното гласуване ще удвои тежестта на чорбаджиите. Същите тези, които имат политически чадъри, които нарушават конституционното право на работниците си да гласуват съвестно, които са склонни да влизат в схеми за опраскване и отнемане на собственост. Тях ще упълномощи. Всички тези с прякори.

Примерите от Белгия са невалидни. Там не е имало комунизъм, демокрация има отдавна, конституционна монархия са, няма го този чорбаджийски модел и имат общо 7 парламента, децентрализирана власт и три официални езика. Знам, живях там три години – не трябва да се правим на белгийци.

Пише в законопроекта, че санкция не се налага, ако лицето има уважителна причина. Изредени са неща свързани с здраве, смърт на член на семейство или командировка. Последното е наистина интересно. То точно чорбаджиите могат да пращат на командировка. И все пак, този който ще решава доколко е „уважителна“ причината е председателя на избирателната комисия, който е назначен от управляващата партия. Пък после колко пари ще имат хората да се жалват в корумпираните ни съдилища срещу злоупотребата на тези механизми и правомощия на управниците.

Задължителното гласуване не само ще наруши конституционните ни свободи. То ще направи много българи зависими от властоимащите. То ще подпомогне модела КОЙ до такава степен, че лудналият вече българин у провинцията ще е три пъти по-склонен да се привърже към екстремните партии, които ще канализират яростта му срещу цигани, сирийци, американци, евреи, съобразно дадени изгоди.

Всеки съвестен българин, който не желае повече мафия, политикономически зависимости, чадъри и екстремни партии, следва да протестира. Ако мине този законопроект, това би трябвало да доведе до тежки протести в големите градове, макар да няма олицетворение в дадено лице, както бе с Пеевски. Или може би Цветанов ще да е то?

Бележка на автора: Смислените аргументи срещу задължителното гласуване са многобройни и се основават в сферата на етиката, политическата философия и правото. Мотивира ме да добавя към тях експертната си оценка, в качеството си на кампаниец с 7 годишен опит, участвал във всички изборни кампании от 2009 г., когато започнах като доброволец. Участвал съм в кампании в София и Врачанско. Опитът ми говори, че това ще е резултатът.

Автор: Йордан Агов

Източник: OFFNews.bg

Авторът е председател на ДСБ „Средец“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s