„Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам и владея. Искам да помагам на когото мога – независимо дали е евреин или не, черен или бял.

Всички искаме да си помагаме. Това е присъщо за хората. Искаме да живеем чрез щастието на другите, а не да се мразим и ненавиждаме. На този свят има място за всеки и земята е достатъчно богата, за да осигури прехрана за всички ни. Пътят на живота може да бъде свободен и красив, но ние загубихме този път.

tumblr_lr0b2sfZDZ1r2eg15o1_500_large.jpg

Алчността е отровила човешката душа и е изпълнила света с омраза. Марширувайки ни поведе към мизерия и кръвопролитие. Създадохме скорост, но се затворихме в себе си. Машините, които ни дават изобилие, ни оставят в желание. Знанието ни направи цинични, умовете ни – безчувствени и жестоки. Мислим твърде много, и чувстваме твърде малко. Повече от машини, ние се нуждаем от човечност. Повече от хитрост – ние се нуждаем от добрина и нежност. Без тези качества животът ни ще бъде жесток и ние сме загубени.

Самолетът и радиото ни сближиха още повече. Самата природа на тези изобретения крещи за добротата в човека, крещи за световно братство, за обединение на всички ни. Дори в този момент думите ми достигат до милиони хора по света – милиони отчаяни мъже, жени и малки деца – жертви на системата, която превръща хората в мъчители и ги заставя да затварят зад решетките невинни хора. На тези, които ме чуват казвам: Не се отчайвате! Мизерията, която е надвиснала над нас, не е нищо повече от сянка на алчността, на язвителността на хора, които се страхуват от човешкия прогрес. Омразата на хората ще отмине, диктаторите ще умрат и властта, която са отнели от хората, ще се върне при хората. И докато хората умират за нея, свободата никога няма да изчезне…

Войници, не се оставяйте да ви водят хора, които ви презират и поробват, направляват животите ви и ви казват какво да правите, мислите и чувствате! Не позволявайте да ви третират като добитък и да ви използват като пушечно месо. Не се давайте на тези чудовища – те са хора без сърца! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Носите любовта на човечеството в сърцата си. Вие не мразите – само необичаните и безсърдечните мразят.

Войници, не се поддавайте на гадове, на мъже, които ви мразят и поробват, които контролират живота ви, казват ви какво да правите и мислите, какво да чувствате… Които ви строяват, определят храната ви, държат се с вас сякаш сте добитък, използват ви за пушечно месо. Не се поддавайте на тези неестествени хора, на тези хора-машини, с машинен ум и с машинно сърце! Вие не сте машини! Вие не сте добитък. Вие сте хора! Вие носите любовта към хората в себе си. Вие не мразите – само необичаните мразят, само необичаните и неестествените. Войници, не се бийте за робство, бийте се за свобода! В 17-та глава на Евангелието на Лука е написано: „царството небесно е вътре в човека“, не в един, не в група хора, а във всички хора – в теб, в народа. Вие хората притежавате силата, силата да създавате машини, силата да създавате щастие. Вие хората притежавате силата да направите живота красив и свободен, да направите този живот невероятно приключение. Нека тогава в името на демокрацията да използваме тази сила – нека се обединим! Нека се борим за нов свят, за почтен свят, който ще даде на хората шанс да работят, ще ни даде бъдеще, старост и сигурност.

Обещавайки ви тези неща, зли хора се качват на власт. Но те ви лъжат! Те не изпълняват обещанията си и никога няма да го направят. Диктаторите освобождават себе си, но поробват народа си. Нека се борим, за да изпълним тези обещания. Нека се борим, за да освободим света – да разкараме бариерите, да унищожим алчността, омразата илипсата на толерантност. Нека се борим за един свят на разума, свят, в който науката и прогресът ще донесат щастие на всички хора! Воини на демокрацията, нека се обединим!

Хана, чуваш ли ме? Където и да си, погледни, Хана. Облаците се разтурят! Слънцето се показва! Ние излизаме от мрака и навлизаме в светлината. Навлизаме в един нов свят – там хората ще се извисят над омразата, алчността и жестокостта си. Погледни, Хана! На човешката душа й поникнаха криле и тя най-после полетя. Полетя към дъгата, в светлината на надеждата и славното бъдеще, което принадлежи на теб, на мен и на всички нас. Погледни, Хана… погледни!“

 ***

Повече от въздействаща, повече от истинска. Реч, която поставя на преден план изконно човешкото, това за което сме тук на този свят, това за което живеем – любов, толерантност, човечност… Болката, нищетата и омразата обаче винаги ще са сред нас. Често ще превъзхождат мира и толерантността. Често ще ни показват колко грозен може да бъде светът – колко грозни можем да бъдем ние хората. 
Не можем да променим света, но можем да променим себе си. Можем да започнем още сега.
А този процес изхожда от мисленето. От ценностите. От нас, и само и единствено от нас самите и погледа ни над света.

Източник: doubleana.blogspot.bg

Автор: Биана Гунчева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s