Даниела Горчева, Холандия

“Преминавайки през огъня, ние станахме смели до безразсъдство.

Бомба, отрова, разстрел

– ето нашата нова психология.” 

Васил Коларов (14 декември 1925 г.) 

“И аз сега казвам, недостойно бе за мен и за мнозина, които мислиха като мен, да се подчиняват безпрекословно на едно безумие. Човек, който като краен садист решава да обезглавява стотици и стотици ценни живота, който забравя след това, че за неговия престъпен порок ще плаща цяла класа, не може да бъде комунист.”

partizani_1460713681

Цола Драгойчева (1925 г.)

Неотдавна бяхме ощастливени да научим, че БСП предлага със закон да бъдат обявени за престъпни авторитарните режими в периода 1923 – 1926 г. и 1934 – 1944 г.

„Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света – казва Маргарет Тачър. – След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми.“

И българските комунисти често демонстрират пълна амнезия. Това я е обяснимо. Техните престъпления са толкова потресаващи с жестокостта си, причиняват такива невъобразими страдания, погубват десетки хиляди човешки живота и разсипват толкова човешки съдби, че трябва да си психопат, за да се гордееш с делата си. Затова и комунистите са най-безсрамните лъжци.

Разбира се, те не биха били толкова нагли, ако обществото ни десетилетия не бе държано в неведение за истинските подвизи на другарите.

Затова се налага отвреме-навреме да опресняваме паметта на българските комунисти.

Нека да припомним за нещо много малко известно на българското общество – не за кървавия септемврийски метеж през 1923 година, подпален от Георги Димитров и Васил Коларов по заповед на Москва, които веднага щом се напича, безславно офейкват в съседна Югославия и оставят българи да избиват българи, а за целогодишния терор през 1924 година, в навечерието на атентата.

Терор, диктуван от Коминтерна, който въпреки трагичните събития от септември 1923 година не спира потока от революционни заповеди от Москва и поддържа „курс към въоръжено въстание“.

Ето защо през цялата 1924 година българските комунисти се занимават с тероризъм и вербуване на нови членове, предимно от средите на необразованите или малообразованите, усилено се снабдяват с оръжие, вкл. от Съветския съюз, създават въоръжени чети, тероризират населението. Някои от убийствата са потресаващи със садизма си.

Те са описани от един от най-добрите български разследващи полицаи Пане Бичев в книгата му за атентата в „Света Неделя“ през 1925 година (вж Пане Бичев. Навечерието на атентата, изд. Анико, София, 2006). Книгата може да бъде купена от издателството (има бройки в ресторант „Сите българи заедно“).

atentat_sv_nedelia_1460713736.jpg

Самият Пане Бичев е безмилостно убит през 1944, а книгата му унищожена от комунистическата власт. Името му тъне в забрава, докато на имената на комунистическите терористи и до днес има наречени улици, площади, села и градове.

Но както казва Дянко Марков, има оръжие по-силно от лъжата и това е истината. Книгите не горят. Оцеляват единични екземпляри преди десет години неуморният Цочо Билярски успя да я подготви за печат.

Ето една съвсем малка част от описаното от българския топ полицай Пане Бичев, убит, че е служил на България и се е борил с най-нечовешкия тероризъм.

Моля, полюбувайте се на подвизите на българските „антифашисти“:

„На 12 септември 1924 към четата се присъединява и Атанас Пряменов, известен под името “Главореза”, изпратен от Централния комитет като негов представител. Познати са грабежите и престъпленията на тази политическа чета, която Централният комитет създаде със задачата да се създаде тормоз и несигурност в страната.

Според показанията на заловените Коста Петров и Жеко Киров, на 13 септември с. г. четата влиза в с. Турски Алагюн, задигат оръжието, находяще се в общината, като взимат от нещастното население 100000 лева контрибуция.

На 17 септември 1924 четата напада трудовашката група в местността “Падалото” – в момента, когато групата е била вече готова да отиде на работа. Тук бива убит капитан Багрянов по най-отвратителен и зверски начин. Ранен и заловен, Багрянов бива докаран при Т. Грудов, който дава заповед на разбойниците Коста Петров и Атанас Премянов да го бият с прикладите. С пронизано рамо, пробита глава, облян в кърви, Багрянов изгубва силите си и пада в безсъзнание. Свестяват го и наново започват безмилостни удари с прикладите.

Под страх на разстрел дава се заповед всеки трудовак да удари с по едно дърво своя началник. Изнемощял, облян в кърви, Багрянов изгубва сили и пада в безсъзнание. В това положение Коста Петров и Желязко Янев опитват ножовете си в гърдите на нещастния Багрянов. Тежките охкания и стенания, изтръгнати от разкъсаните гърди на умирающия, не трогват главорезите.

И още не издъхнал, започва се оная страшна и зверска операция, която би отвратила и най-коравото сърце.

atentat_sv_nedelia1_1460713761

Ръцете и краката на Багрянова биват отрязани и закачени по дърветата, а червата извадени и разхвърляни по продължение на лагерната ограда.

Тук садизма взема най-голямо проявление, като надминава и най-кръвожадния звяр. И нека се знае че Багрянов цели 3 години устояваше на фронта своя дълг и трябваше да бъде убит по най-зверски начин в своята Родина и то от ръцете на разбойници.

На 18 септември четата влиза в село Кърк харман, където Атанас Премянов отрязва главата на селянина Георги Багрев и то всред селския площад, тъй както касапите ежедневно режат главите на безпомощните агнета. От това село четата взима 40000 лева контрибуция все в името на революцията.

На 26 септември 1924 четата влиза в село Мехмеч Кьой, като взима контрибуция от 25000 лева, а от село Урум Кьой се вземат 18000 лева.

На 27 септември 1924 четата влиза в село Дюлгерлии тежко раняват кмета и след маса безчестия взима 42000 лева контрибуция.

На 2 октомври четата влиза в село Сазлъ Кьой където най-вулгарния разбойник Хасан Хаджиолу отрязва главата на българина Желю Добринов, като взимат и 48000 лева контрибуция.

През октомври четата влиза в село Черан Кьой убива невинния свещеник и взимат 100000 лева обезщетение.

В с. Коджа Бук четата убива кмета, помощника, един полицай и един войник, които са биле случайно в селото.

В с. Дингизово, Атанас Прямянов отрязва главите на един селянин и един митнически стражар, поради това, че същите лица са молили четата да не налага контрибуция на селото, поради това че е бедно.

На края на октомври четата влиза в село Ялагюн и взима 61000 лева обезщетение, а от село Скеф 40000 лева. Събраната сума от контрибуция се изпраща в Бургаския окръжен комитет, а последният я препраща в Централния комитет за революционни нужди и пр., и пр.

По-нататък в показанията си заловените комунисти обясняват:

“когато бяхме прогонени от България минахме в Турция, а от там в Гърция. От Гърция минахме явно в Сърбия и се установихме в гр. Ниш.

След пристигането ни в Ниш нас ни зачислиха като земледелци и ни разпръснаха по квартири. Неделчо Атанасов и Коста Тодоров идваха при нас и се срещнаха с Тодор Грудов, когото взеха с автомобил и отведоха в Белград. Нашата група дойде по-рано, а тази на Георги Янчев по късно. Щом Г. Янчев дойде в Ниш при него се яви Димитър Илиев и го заведе в Белград при Христо Стоянов и Неделчо Атанасов.”

“На 9 февруари бяхме повикани в квартирата на Гаврил Генов, представителя на Ш Интернационал в гр. Ниш, дето ни се възложи задачата да дойдем в София и останем в разположение на Централния комитет. За водач ни назначиха Страти Стефанов, земледелец.”

“Между другото Гаврил Генов ни каза че щом стигнем до София Страти Стефанов и Жеко Киров да останат край града, а аз (Коста Петров) да отида до Централната поща, дето била книжарницата на Петко Напетов, който бил предизвестен за нашето отиване. Като вляза в книжарницата и се уверя по чертите че е той, да поискам един молив, “Хартмурт” и когато ми го подаде да му кажа тихо “аз съм Филип, търся Кольо”, а след това той щял да ме свърже с един голям човек и да върша всичко каквото ми каже тоя човек. Гаврил Генов ни каза, че с нас ще тръгне и Атанас Пряменов, главореза.

На 10 срещу 11 февруари вечерта тръгнахме за Цариброд – без Атанас Пряменов, който по една случайност пропусна влака. В Цариброд отидохме при Никола Попов, земледелец, бивш околийски началник в Берковица, който заедно с някой си Спас ни заведоха до граничната линия и ние преминахме в България, но бяхме заловени в с. Владиславци.”

Е, кои са всъщност … „кръволоците“? 

Това е само една много малка част от терористичната дейност на БКП и „подвизите“ на добре платените й с пари от Коминтерна дейци, за да се види срещу какво са били изправени правителството и народът на България.

Десетилетия наред българският държавник Александър Цанков – университетски преподавател, убеден парламентарист и социал-демократ бе демонизиран и наричан „кръволок“, защото през 1923- 1925 година спаси страната и народа си като пресече опитите на БКП чрез гражданска война и терор да установи съветска власт и защото осуети замислите на московските болшевики за победата на „световната революция“ в България.

Но нека сложим ръка на сърцето си и да се запитаме кой всъщност е кръволокът: дали министър-председателят Александър Цанков, възстановил погазената от земеделското управление на Стамболийски Търновска конституция, провел през ноември парламентарни избори, благодарение, на които ( а не на преврата) остава на власт и спасил страната си от насилствена съветизация и неминуема подялба между алчните й съседи или тези, които по заповед на чужда държава взривяваха църкви, пълни с хора?

В своите мемоари Ал. Цанков напомня, че атентатът в катедралата всъщност далече не е първият:

„Срещу Нова година на 1925 е осуетен атентат, който да вдигне във въздуха Военния клуб, по времето тъкмо когато държавният глава поздравява столичани с Новата година по тогавашния обичай.“ „Атентатът – пише Ал. Цанков – биде осуетен, защото адската машина бе открита случайно.“

atentat_sv_nedelia2

Но комунистическите „геройства“ продължават:

„За да тероризират съдиите, комунистическата терористическа банда уби посред града столичния прокурор Димчев. От омраза към офицерството съвършено безпричинно бе убит на гара Костенец един съвършено невинен, капитан Беров. Атентатът в град Враца – с цел да се хвърли града във въздуха. Атентатът срещу държавния глава на 14 април 1925 г. Атентат е убийството на ген. Коста Георгиев, народен представител и бивш началник- щаб на армията. Атентатът на 16 април 1925 – короната на болшевишко-комунистическите престъпления…Атентатът срещу Севлиевския областен съд, който бе изцяло избит. Ами да напомня ли за бандата на прочутия за времето си комунист Дочо Христов, организирана и командвана от комунистите, която върлуваше между Ловеч и Троян, нападаше и избиваше граждани само затова, че бяха омразни тям – на комунистите. Кой уби ген. Христо Луков, полк. Пантев, бивш директор на полицията, народния представител Сотир Янев, Запрян Клявков и колко още, да продължавам ли списъка? Той би бил безкраен.“

Идеалисти ли? Платени агенти на Коминтерна!

И не на последно място трябва да се отбележи фактът, че терористите от БКП не правят нищо, без да им бъде заплатен хонорар.

Всеки партиен сътрудник получава минимум по 3000 лева месечно възнаграждение, а терористът Марко Фридман, през когото минават над 400 000 лева за по-малко от 30 дни, получава заплата от 5000 лева (за сравнение през 1925 г. един гимназиален учител има заплата около 1200-1500 лева). Секретарите на Комунистическата партия, редакторите на “Работническия вестник” и “Ново време” получават месечно по 15000 лева заплата.

В следствените показания на Цола Драгойчева може да се прочете признанието й: „Парите в партията оказаха твърде много своето пагубно влияние върху движението, защото и при най-елементарно посягане към какъвто и да било, член на партията, за каквато и да било работа, той чакаше възнаграждение.“.

Години наред в България на имената на атентатори, масови убийци и терористи бяха наречени градове, улици, предприятия. Жертвите им и до днес тънат в забрава.

Източник: factor.bg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s