Калпава работа сме младите. Закле’ам се.

Една част от младите българи пиянстват, другата се друса. Има и една трета графа, но тя е аполитична и нея не я коментираме изобщо. Ситуацията е такава – турили сме розовите очила и мечтаем за светло бъдеще на далечен бряг, където всичко, което лети се яде и сурикатите завиват станиола в шоколад.

8604_big.jpg

Докато ние сутрин се чудим чорба ли да пием или зелев сок, по света хората отстояват желанията си, протестират за несправедливост и така градят демокрация си. Ето например – миналата вечер десетки хиляди младежи вилняха в Париж и в други френски градове, като типично за тамошните младежи – изпочупиха витрини на магазини, автобусни спирки и банкомати.

Протестите са срещу трудовата реформа във Франция.

И питам се, ние младите доволни ли сме от условията на труд, които ни се предоставят. Заплащането добро ли, е удоволетворява ли ни? Доволни ли сме от отношението на работодателите?


Явно сме, щото тука ранени младежи няма, докато във Франция бяха ранени четирима демонстрати при сблъсъци с полицията. Арестувани бяха 20 други.

„На Площада на Републиката в Париж протестиращите замерваха силите на реда със столове, тояги и бутилки. Полицията отвърна със сълзотворни гранати”.
Всичко това се случва със наши набори (18-30-годишни) някъде по света, докато ние тук пием и се дрогираме всяка божа вечер.

Ще питате що протестират, какво искат да променят?

Абе, да ви кажа не ме впечатли причината, дори е смешна, но на фона на нашата трагедия си е направо за похвала.
Накратко – там протестират, щото, видиш ли, правителството ще позволи на работодателите да прибягват до алтернативни варианти като 12-часов работен ден и 60-часова работна седмица при „извънредни обстоятелства“. На практика ние така си работим тук, но в Европа това не се толелира от обществото и хората протестират.

Запомнете следното: Няма народ, който да е получил демокрацията си даром, тя е извоювана, изискват се жертви. С купони и чалга няма да стане. С емиграция също.

Но за финал да онагледим ситуацията с пресен случай от последните дни.
Една телевизия налага цензура на виден и авторитетен карикатурист и художник -Чавдар Николов. Реакциите от страна на обществото са бурни, хората искаха да знаят защо този човек е бил цензуриран. Обаче ето вчера имаше протест, на който се събраха едва 200 – 300 човека, защитаващи свободата на словото…

Това ли е чувството ни за отговорност, така ли изразяваме солидарността си със цензурираните автори?  Имайте предвид, че свободата на словото е в основата на демокрацията и отнемането й би следвало да ни накара да се замислим: Мамка му в какви времена живеем?

Явно не се питаме, но помислете – ако това се беше случило в Румъния, повярвайте  -щяха да изринат парламента, а телевизията наложила цензура може би щеше да гори.

Така щеше да стане, но тук по-добре да си сипем по едно. До следващата „шокираща” новина.

Автор: Веселин Диманов

 

Advertisements

One thought on “Младежите във Франция на БУНТ, а ние пак сме по кръчмите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s