Колко тъп може да е един текст на песен?

Ако съдим по песните включени в класацията, която ще представим – МНОГО!

Колегите от Стандарт са събрали 10-те песни, които имат толкова безумни текстове, че докато ги слушаш се чудиш кой може да измисли нещо такова.

azis-cigani-ne-iskat-vlast-a-da-sa-nahraneni-354110.png

Кандидатите за най-тъп текст в българската музика са повече на брой, отколкото коефициента ни на търпимост да ги изслушаме. Затова тези 10 могат да се приемат като илюстрация, пример, мостра, която се спазва от още много други изпълнители и песни.

Конкуренцията е между поп-фолка и новата вълна рап, която унищожи всичко добре градено от Ицо Хазарта и жертва качеството в името на масовия успех.

Ето ги и 10-те песни, които успяха да намерят място в класацията.

1. Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам те бе!
Умира ми се!
Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се?

(Азис, „Хабиби“)

Текстът на „Хабиби“, която иначе тъй мощно се разпространява по света и в България, деликатно изпробва границите на безумието. Ето какво пее Азис на припева: „Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те? Храниш ли се? Защото аз не! По дяволите, обичам те бе! Умира ми се! Хабиби, псуваш ли ме?“. Объркванията са много – лирическият герой страда по любимата, но вместо разбито сърце и дълбоки чувства демонстрира битова загриженост: храниш ли се, спиш ли, завиват ли те… На всичкото отгоре предполага, че другият – ненахранен, сънлив и незавит, постоянно псува бившия си.

Става съвсем притеснително, когато в клипа се появява странно кученце, служещо за символ на Азисините чувства… Като знаеш и че Азис го играе гей, съвсем не можеш да разбереш – той по мъж ли страда, по жена ли, или по кученце. Хайде поне на животни да не налитаме!

2. Ти горе-долу, готвиш ли добре,
ти горе-долу, чистиш ли поне,
ти горе-долу, я ме целуни,
ако ти хареса с мене остани.

Ей Фики, Фики, правиш го добре,
ей Фики, Фики, няма като теб,
ей Фики, Фики, къв сладур голям
ще те, ще те, ще те изям.

(Фики Стораро и Преслава, „Горе-долу“)

Този текст е горе-долу неадекватен и това, че го скандират армии от тинейджъри прави картинката още по-тъжна. Нека го подложим на анализ. Угриженият битово и напомпан Фики Стораро пита така приличащата на домакиня Преслава дали готви и чисти – когато е ясно, че единият не излиза от фитнеса, а другият готви само за удоволствие и някак не прилича на човек, който би се захванал с чистене: дори горе-долу! Кухненската ситуация обаче бързо се оказва блъф – абе я ме целуни, пък понеже изкарваме купища пари благодарение на кофти хората, които ни слушат, ще си наемем кой да ни изчисти и сготви. След това в абсурдния диалог се включва Преслава, която изобщо не отразява въпросите за чистенето и готвенето (да не е луда) и страстно декларира: „Фики, Фики, къв сладур голям, ще те, ще те, ще те изям“ – реплика, нека признаем, родена като от ума на петокласничка.

3. Ама знаеш колко мразя да се обяснявам,
локуми да разтягам – да се оправдавам.
И, оу, няма ме оу, като чуя с коя, къде, защо.
И ето тук с нас май е проблема,
няма нищо сложно – няма дилема.

(Ненчо Балабанов, „Няма дилема“)

О, не… Дилема има. Подобен пасаж задава истинска главоблъсканица. В началото Ненчо декларира, че мрази да се обяснява и да разтяга локуми. И ти си казваш – ей да, браво, хубаво е така – и аз не обичам локумите, давай по-накратко! Секунди по-късно обаче съжаляваш за проявената си съпричастност. Ненчо, врагът на обстоятелствената реч, започва да те засипва с неразбираем словоред, случайни междуметия и странен конфликт без произход и цел. Какво означава „И оу, няма ме, оу, като чуя с коя, къде, защо“, остава загадка. На всичкото отгоре текстът арогантно се присмива на опитите да го проумееш – целият хаос от думи завършва с „Няма нищо сложно – няма дилема“. Как нищо сложно бе! Не можем да разберем нито дума от всичко това!

background

4. Да ти кажа ли thank you,

или fuck you, или thank you,
или fuck you,
да ти кажа ли thank you,
или fuck you, по-добре fuck you,
по-добре fuck,
или наздраве.

(Криско, „Наздраве“)

Дилемата тук е хамлетовска. Криско, който е прозорлив за дълбоката шизофрения на масите, действително е напипал наболял български проблем. Стане нещо и ти се чудиш сега – тенкю ли да кажеш или факю. Толкова вече си загубил вяра в морала, че постоянно се чудиш прецакали ли са те, не са ли. Проблемът с песента на Криско обаче е, че минава бая време, докато лирическият герой избере – посветил е цял припев на колебанието между двете. И накрая по балкански все пак решава за всеки случай да заложи на fuck you и едно наздраве, пък каквото ще да става. Не е вчерашен Криско! Какво да му кажем – тенкю или факю?

5. Кой професор теб ще те скъса,
С тоя крак и тая рокля къса?
Руса, но умна си, браво,
Ти ще скъсаш него направо.
Твоят крак на лекция не е стъпвал досега,
Даже и във сесия, всяка вечер си в клуба.

(Милко Калайджиев, „Професор“)

Има една пресечна точка между ютията за мозъчни гънки, наречена Студентски град, и безмозъчните чалга текстове – двете състояния на нацията доволно паразитират едно върху друго. Текстът на „Професор“, макар и изпят от гласовит симпатяга като Милко Калайджиев, е потресаващо малоумен. Очаква се студентката – да кажем Жечка от Провадия, младо момиче с ботушки втъкнати в дънките, и доволно, че вече е „далечи ут вкъщиье“, – слушайки това парче да почувства радост и оправдание от похвалата от чичо Милко. Скритото послание е следното: браво мойто момиче, че цял семестър не си мръдна пръста да учиш, важното е тука в дискотеката да изпростяваш всяка вечер, че да може и нашата тъпанарска гилдия, която принципно съществува заради такива като теб, да продължи благоденствието си. Аз на тебе, ти на мене! Руса, но умна си, браво!

6. Искам тризонет с 6 спални,
Вътре 6 жени скандални
5 кенефа, 10 плазми.
Всяка по един милион,
ламбото ми да те дразни,
да, паркирано е мазно.
Мацката ми да те блазни,
щото е един милион.

(Павел и Венци Венц, „Се тая, брат“)

Като казват, че новия поп-рап бил същия като старата чалга, не лъжат. Тийнейджърите и поколенията са различни, но тъпотията, която ти сипват в главата – сходна. Тук лирическият герой бленува тризонет, в който са разположени трите най-важни за него артикули – кенефи, плазми и жени. Всички те са със строго уточнен брой – 5 от първите, 10 от вторите и 6 от третите. Текстът ни предизвиква да гадаем – във всеки кенеф има по 2 плазми и 1 жена (+ една, която да мие „ламбото“) или разпределението е друго? Освен тези 6 жени обаче има и една, която е официалната половинка – „мацката ми да те блазни“ и тя струва един милион, вероятно като във филма на Клинт Истууд. Странно съчетание между полигамия, моногамия и лоботомия – най-вече последното.

7. К’во стаа помби,
търсиш ли си комби,
тропа ми копитото,
едро ми е ситото,
излизам от коритото.
Търсиш ли ме, бараш ли ме, гледаш ли ме?
Чуваш ли ме, взимаш ли ме?
Зима идва.

(Young BB Young, Криско & Янко Бръснаря, „Тук и там“)

Верно, к’во стаа в този откъс? И някой знае ли какво е помби? Дума, спонтанно родена, за да се римува с комби? След това обещаващо начало, лирическият герой описва себе си като странно същество с аграрно битие – тропа го копитото, едро му е ситото, и накрая излиза от коритото: що е то? Да те хване шубето направо! Драмата обаче продължава със серия адресирани към празното пространство въпроси: търсиш ли ме, бараш ли ме, гледаш ли ме, чуваш ли ме, взимаш ли ме? Не бе човек, нито те търсим, нито те гледаме, нито пък бихме взели нещо, което излиза от коритото. Накрая обаче, за да бъде хаосът пълен, от никъде се появява реплика от „Игра на тронове“ – „Зима идва“! Излизай от коритото и се подготвяй за нея!

8. „Градина“, „Смокиня“,
направи са на свиня.
Созопол, Ахтопол, цяло лято парти има.
Не сдържам, ще изпържам,
бих изпуснал сладолед върху теб,
със въже ще вържа и ще те намажа с мед.

(Играта, Лео и Криско – „Цяло лято“)

Браво, момчета! Българската музика отдавна се нуждаеше точно от тези думи подредени в точно такава последователност. Да римуваш „Градина“ със „свиня“ и „Смокиня“ с „парти има“ е изключителен подвиг на ума. Съмняваме се толкова много да си нямате работа, че да изслушате тази песен, но все пак опитайте – веднага ще ви харесат много други.

9. „Утрото води със теб красота,
твойта усмивка изгря.
Тя погали дългите ти коси
и морето нежно шепти“

(Васил Чергов – „Лято е“)

Поразровете се из тетрадките си в гимназията. Или пък намерете стария компютър, който сте ползвали в училище. Със сигурност някъде сте написали такова стихотворение, посветено на онова момиче, което така и не разбра, че сте влюбени в него. Вие обаче поне излязохте човек, и изобщо не представихте пред света нескопосаната си поезия – преценихте рано-рано, че това не е за вас и все пак е по-добре да станете счетоводител. Това обаче не е такъв случай. Двойките рими „красота-изгря“ и „коси-шепти“ ни напомня, че също както гениалните мисли, хрумвали на няколко души едновременно, баналните текстове се раждат в милиони съзнания наведнъж – само Чергов обаче е решил да ги изпее.

10. И казах газ! Газ до дупка, мадафака,
докат’ паднат колелата на колата, мадафака!
И казах бас! Бас до дупка мадафака.
От колоните се чува Килата, мадафака!

(100 Кила – „Газ до дупка“)

„Килата майка“, както го наричат, тук е достигнал върха на лириките. Вместо да се чудиш как да римуваш текста си, може направо да сложиш „мадафака“ на края на всяко изречение. За всеки случай! Така си напълно сигурен, че песента ще се запомни от интелектуално предизвиканите слушатели, които си падат по теб, а самият ти не рискуваш да я забравиш по време на концерт. Газ и бас до дупка!
Мадафака.
Йеа.

Източник: standartnews.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s