Против законите ли е носенето на забрадка в училище?

Този въпрос вълнува и медии, и общество от вчера след като се разбра, че младо момиче съди училището си, защото не й дават да носи забрадката си в час.

0,,15984355_303,00
Накратко положението е такова:

16-годишно момиче иска да носи забрадката си в училище, но това е против закона. В училище нито може да се носят забрадки, нито шапки, нито слънчеви очила.

Правилата са за всички без изключения. Няма значение етнос. Няма значение вероизповедание. 

В българските училища има норми, които е крайно време да започнат да се спазват. Иначе по-добре да ги махнем, за да няма двоен стандарт.

В този случай специално има няколко доста любопитни подробности.

Момичето започва да носи и да държи толкова много на забрадката си, след като се връща  от така наречения Коран курс, който е популярна в региона форма за запознаване на децата с Корана.

След този курс нищо и никой не може да раздели момичето с неговата забрадка!

А след направена забележка от страна на директора се стига до съдебен процес.

Но от какво всъщност се оплаква девойката? Какво точно иска?

Отговорът е ясен и за жалост не изненадва никого.

Както повечето малцинства, които се възползват от моментната толерантност на обществото, така  и това момиче иска да се съобразим с нейните религиозни закони, със законите на вероизповеданието й, а не с общите за всички.

Колкото и да се опитваме да интегрираме тези хора в нашето общество, те сами бягат от нас и дори се опитват да интегрират нас в тяхната религия. А всъщност онова, което със сигурност постигат с претенциите си е разделението, което не съществуваше у нас преди само едно десетилетие.

Защото днес, когато нещо не подобава на религиозните им схващания, положението става меко казано напрегнато.

Ние ставаме расисти, ние нарушаваме техните права.

А понятието държава е тотално изключено от уравнението, което толерантните наричат „човешки права”.

Изведнъж обаче ще се окаже, че ограничените всъщност сме ние.

Ще се окаже, че ние сме малцинството, което се съобразява и постоянно трябва да внимава  какво говори за тази религия или по-скоро – за нейните новонастъпили видими изменения.

Защо аз не можех да отида на училище по къси панталонки и с шапка, а те могат да се разхождат с бурки в класната стая?

И не, не става въпрос за толерантност, а за елементарни правила, които някои не спазват с обяснението, че противоречат на религията им. Не трябваше ли държавата да е над всичко? А религията да е по желание?

И накрая питаме: Кой е ограничен – този, който се съобразява с правилата или този, който се чувства привилегирован да ги нарушава?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s