195 години от рождението на Г. С. Раковски

“Родил съм се в 1821 лето от българи родители в оная страшна и ужасна повременност, когато, подир обесването на фанариотския патрик Григория са изпроводени от Цариград в България три паличници паши да оберат оръжието от българите и да изколят и избесят всичките български старейшини и знаменити людие по градищата и по знаменитите големи села… Баща ми се е звал Стойку, а майка ми Руса; домородственото име бащи ми било е Папазоглу (Попович) и Раковала (Раковски), а майчиното ми е било Мамарчовци. Домородството ми от към баща ми били са знаменити люде, приселци в Котел от стараго града Ракова…”

Из “Житие” (1866 г). – Г. С. Раковски

865c0c0b4ab0e063e5caa3387c1a87419a96aeeb176018654da3c2e6543e871d

Георги Стойков Раковски е учил цял живот. Първоначално в елино-българското училище на Райно Попович, сред чийто ученици са П. Берон, Ботьо Петков, Гаврил Кръстевич, Евлоги и Христо Георгиеви.

В Цариград се усъвършенства в елитното гръцко училище Куручешме, заедно с Никола Богориди, като става част от цвета на българската интелигенция и църковните борби. До края на живота си Раковски е убеден, че образованието и свободата вървят ръка за ръка. В ценното си наследство ни оставя синергията на тактическите си възгледи за революцията и богатите си научни изследвания.

Още от съвсем млад Г. С. Раковски тръгва да се бори за Родината. През 1841 година, когато е 20-годишен, го виждаме сред организаторите на Браилските бунтове. Заловен от румънската полицията и осъден на смърт, той успява да избяга и живее известно време в Марсилия. Съдбата обаче го е обрекла на българската революция. Животът му е като на филм – смъртна присъда, участие в Кримската война, шпионаж за руската армия, цариградски затвор, Българската легия. Нищо не може да спре Раковски от реализирането на плановете му за свободата. Освен, може би, балканското междусъседско недоверие.

“Журналистиката е да публикуваш това, което другите ги е страх да публикуват!” Преди Каравелов и Ботев властелин на българската публицистика е Раковски. Сред многото му публицистични изяви са периодичните издания “Българска дневница”, в-к “Дунавски лебед”, “Бъдущност”, “Бранител”, “Българска старина”. Навсякъде, където пропагандира българската национална идея – Австрия, Сърбия, Румъния, вестниците му са спирани, а авторът им е гонен.

Раковски и Левски са две части на една идея — национално-освободителната. Васил Левски е най-успешният и последователен ученик на Раковски, който доразвива идеите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля — не на кърджалии, и хайдуци, а на на народни защитници. С тази цел той написва „Горски пътник“, както и „Привременният закон за горските чети“, който трябва да послужи като устав на новото българско правителство.

Пак той сформира Двете легии. Именно в тези две легии трупа своя боен опит Васил Левски. Тук той става знаменосец на Раковски и се сдобива със своя прякор — Левски — даден му именно от Раковски, за неговото мъжество и решителност. Пак по време на участието си в двете Легии (Първата и Втората) Дяконът вижда че народът не е подготвен да въстане и трябва убеждение по места. За тази цел Апостолът се свързва най-напред с друг ученик на Раковски — Иван Касабов, но тъй като той поддържа теза за автономия на България пътищата им се разделят.

georgi-rakovski-234x303

Постепенно Левски взима идеята на Раковски за „привременното правитество“ и я доразвива, но той отбелязва, че това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората — а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител, на делото на Георги Раковски.

В последните си мигове 1867 година Раковски има оживена кореспонденция с Левски по този въпрос. той се радва, че ученикът му е достигнал до същите изводи до които е достигна и самият той „и дори го е задминал“ и иска да го подпомогне, но вече е изтощен от непрестанното киснене по затворите и тичане в опити за бунт и църковни борби. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро след това умира). Г. С. Раковски обаче може да е спокоен — делото на живота му е продължено от неговия достоен наследник.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s