Миналата седмица, ние от „Гласът на младите хора“, ви разказахме как след 30-годишно отсъствие на човешко присъствие на територията на Чернобил, природата процъфтява.

Как ще излгежда природата, ако ги няма хората?

За хората обаче и след 100 хиляди години в Чернобил няма да е годно за живот, защото радиацията убива.

0,,19175521_401,00

„Зоната на смъртта” крие и нова опасност – старият саркофаг около реактора, изграден през 1986, има пукнатини и рискува да се срине.

През април 1986 г. инженерите на атомната централа в Чернобил решават да изключат реакторите, за да проведат изпитание за сигурност. Грешни решения и нещастни стечения на обстоятелствата довеждат до фатална експлозия, при която е освободено огромно количество радиоактивност.

Аварията завинаги променя живота в северната част на Украйна.

Колко хора загиват, не може точно да се каже. Стотици? Хиляди? Оценките са различни.400 000 души са изселени от родните им места. Щетите са астрономически – те се оценяват на около 600 милиарда долара. 

Милиони хора от съседните на Украйна страни също стават жертва на аварията и последиците от нея.

Чернобил се превръща в световен символ на опасностите, свързани с ядрената енергия.

Историята ще помни още дълго тази трагедия и дори ние младите, някои които не са били родени тогава, ще четем тепърва за Чернобил и историята, която върви към нея.

Забранената зона в Чернобил се простира на 30 км около катастрофиралия реактор. “В близо една трета от нейната територия никога повече, даже и след сто хиляди години, няма да могат да живеят хора, защото радиацията е твърде висока”, казва местен експерт.

Нова идея обаче за защита от радиация е на път да бъде завършена.

0,,18331674_401,00

Още до края на тази година предстои да бъде завършена основната част от строителството на новия защитен саркофаг.

Той ще изолира разрушения четвърти реактор на атомната централа поне за още 100 години. Защото и 30 години след катастрофата, 95 на сто от радиоактивно заразените материали не са трайно обезопасени, те все още се намират под бетонния саркофаг, набързо построен след аварията, който обаче има опасни пукнатини и рискува да се срине.

Новият саркофаг ще е висок 110 метра, широк 260 метра и ще струва над два милиарда евро; финансиран е основно от държавите от Г-7 и от няколко европейски страни.

Френски строителен консорциум изгражда саркофага, затова се предполага, че инвестираните пари няма да станат жертва на печално известната украинска корупция. В огромната инвестиция участва и Германия, която отпуска близо 300 милиона евро.

“Поставихме условие останалите три реактора в Чернобил да бъдат спрени, в противен случай нямаше да участваме във финансирането на новия саркофаг”, казва Кай Вайденбрюк, експерт от германското министерство на екологията.

Защото въпреки катастрофата, Украйна и днес залага на атомната енергия. Наличните 15 атомни реактора осигуряват близо 60 на сто от енергийното снабдяване. “Ние сме бедна страна, трябва ни атомна енергия”, казва украинската министърка на екологията Хана Вронска. Някогашната атомна катастрофа почти не се дискутира в днешна Украйна.

“Хората имат други грижи – конфликтът с Русия, корупцията, колебливото правителство, бедността”, казва една сътрудничка в германското посолство, която е израснала в Чернобил.

Припят е най-близкият град до Чернобил.

Той е разположен само на три километра от катастрофиралия реактор. Градът е бил построен през 1970 г. – главно заради атомната централа; преди в него са живели 50 000 души, днес там няма жива душа. Сгради и улици, хотели, детски градини: всичко е запустяло. Увеселителният парк – развалина. Трябвало е да бъде открит дни след аварията, но така и не се стига дотам.

“Гледката е потискаща. Тя е предупреждение към всички, които все още държат на атомната енергия. Но Германия няма право да поучава другите. Всяка страна трябва сама да реши как да се отнася към атомната енергия”, каза германската министърка на екологията Барбара Хендрикс, която наскоро посети Чернобил.

И докато животните могат да се приспособят, то ние хората скоро няма да припарим до територия близка до Чернобил.

И какво излиза? Природата може без нас, но ние без нея не!

Затова отново ви призоваваме да оценяваме това, което имаме и да мислим повече за природата. Случаи като Чернобил ще ни напомнят винаги как хората грешим, понякога грешките може да са фатални.

Затова трябва да помним, че определено човекът не е най-съвършеното и безгрешно същество на земята.

 

Advertisements

2 thoughts on “30 години по-късно: Чернобил все още „Зона на смъртта“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s