Проблемът с мигрантите става все по-голям, все по-обсъждан и все повече хора започват да се интересуват от него.

Някои се страхуват от тях, други ги мразят. Каквито и да са настроенията обаче едно е ясно – те самите определено не са тръгнали на екскурзия.

0,,19172953_303,00

Те идват в Европа, защото са отчаяни и обезверени. Идват с надежда за по-добро бъдеще и търсят спасението на континента.

Особено предпочитана дестинация за бежанците е Германия. Меркел ги покани без проблем. Те тръгнаха напред без да се замислят. 

Веднъж пристигнали в Германия обаче, много от бежанците осъзнават, че животът, който ги очаква, ще е твърде горчив и самотен. Някои от тях не са си представяли нещата точно така.

Това ни разказва Нина Нибергал от страницата на „Дойче веле“.

Изведнъж те попадат на едно място, което си представят като Рай, а то се оказва просто един друг проблем с когото трябва да се справят.

„Тук е като в затвор“, казва един бежанец, настанен във физкултурния салон на Борнхайм.

„Има само германска храна, а ние сме араби“, допълва друг. „Какво ще правим на Рамазана?“, пита той.

Едно 14-годишно момиче недоумява: „Когато си играя с мобифона, започват да ми викат, че трябвало да пазя тишина. Но защо?“

0,,19172969_401,00

Положението е лагерите определено не е розово. Бежанците, които са настанени там, се оплакват от лошите битови условия, от постоянния контрол на социалните работници и от това, че не знаят още колко дълго ще им се налага да обитават училищния физкултурен салон.

За справка – в този физкултурен салон живеят близо 80 души от Ирак, Сирия и Палестина.

В знак на протест срещу условията, някои от тях къмпингуват на улицата пред училището. Сред тях е и иракчанинът Башар.

Просто не издържам повече в този лагер. На 26 години съм, но откакто съм тук, се чувствам като старец“, казва той.

В Ирак Башар е работил като очен лекар. От родината си е избягал, защото радикални ислямисти го заплашвали с убийство.

Смятахме, че тук е има надежда за нас, но къде е?“, пита младият иракчанин, разочаровано.

Заедно със семейството си живее във физкултурния салон на училището в Борнхайм. Шест души си делят не повече от 25 квадратни метра. „Стаите“ в спортната зала са временно преградени с талашитени плоскости. Показва ни снимки от смартфона си, на които се виждат двуетажните легла. Казва, че спи по цял ден, защото не знаел как иначе да се пребори с бездействието и отчаянието.

Психолозите познават този синдром: „В началото повечето бежанци изпитват облекчение, че успешно са стигнали до Германия и са се спасили от гражданската война и насилието.Това първоначално чувство обаче бързо се превръща в отчаяние от липсата на всякакъв личен живот и перспектива. Много от бежанците изпадат в депресия„.

От своя страна обаче Башар казва:  „Ако ставаше дума само за мен, аз мога да живея и в тези условия. Но семейството ми не може да остане тук.“

Оказва се, че ситуацията е най-мъчителна за малкия му син Ахмед, който е диабетик. Лицето на слабичкото момче има нездрав вид. Един път седмично сътрудници на Малтийския орден го водят на лекар. „Но Ахмед има нужда от друга среда и от друга храна. Не може да яде всеки ден само хляб, салам и сирене“, казва Башар.

Той е изгубил всичките си предишни илюзии и допълва тихо на арабски: „Животът тук е горчив. По-добре да бях останал в Сирия с риск да загина“. 

Излъганите очаквания могат да сломят всеки и да го накарат да предпочита войната в своята държава.

Колко трябва да си останал без надежда, че да предпочиташ да умреш? 

И тези хора, търсещи спасение ние ги посрещаме с викане,  свински опашки и бой.

Така е. Трудно ни е да помислим малко и за другите. Трудно ни е да се сложим в чуждите обувки.

АНКЕТА: Подкрепяте ли хайките за бежанци?

По-лесно е да заклеймим, да сложим под общ знаменател и просто да кажем: „Turkey, обратно, go back, back Turkey, now! Now, Turkey, go! Турция, go, обратно! Back, no България for you! No България, no България, go Турция immediately!“ 

Източник: dw.com

 

 

Advertisements

3 thoughts on “Бежанец: Животът в Европа е горчив

  1. МНОГО НАШИ ДЕЦА БЪЛГАРЧЕТА СА ОСТВЕНИ НА ПРОИЗВОЛА НА СЪДБАТА И ТЪНАТ В МИЗЕРИЯ ,ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА САМОТНИ МАЙКИ С МИЗЕРНИ ДОБАВКИ И ПЕНСИОНЕРИ С 150 ЛВ ПЕНСИЯ.АЗ КАТО БЪЛГАРИН МЕ БОЛИ ЗА НАШИТЕ ДЕЦА,КАКТО ЕДНА МАЙКА ОБИЧА СВОЕТО ДЕТЕ!!! ТЕЗИ КОИТО СА ЗАГРИЖЕНИ ЗА ЧУЖДИТЕ ДЕЦА ДА СИ ГИ ПРИЕМАТ В СВОИТЕ ДОМОВЕ ,А НЕ ДА НИ ГИ СТОВАРВАТЕ НА НАШИТЕ ПЛЕЩИ! АКО ЕДИН ЧОВЕК ИСКА ДА СИ ВЗЕМЕДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ СИ ПРАВ СМЕТКАТА ДАЛИ ЩЕ МУ ОСИГУРИ ДОБРИ УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТ,АКО НЕ МОЖЕ НЕ ГО ВЗИМА!!! А САМИТЕ БЕЖАНЦИ ТРЯБВА ДА РАЗБИРАТ ОТ НАМЕКА,ЧЕ НЕ СА ЖЕЛАНИ И ДА ПРОДЪЛЖАТ НАТАТЪК,КЪДЕТО Г-ЖА МЕРКЕЛ ОФИЦИАЛНО ГИ ПОКАНИ!!!ИМАМ И ЕДИН ВЪПРОС:ЗАЩО НЕ ПРИЕХМЕ БЕЖАНЦИ И ТО БЪЛГАРИ ОТ УКРАЙНА,КОГАТО ИМАХА НУЖДА,ЗАЩОТО ТЕ СА БЕЖАНЦИ В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА ЗАЩОТО ИМАМЕ ОБЩА ГРАНИЦА С УКАРАЙНА-ЧЕРНО МОРЕ. ТЕЗИ,КОИТО МИ ПОСОЧВАТЕ НЕ СА БЕЖАНЦИ А ИКОНОМИЧЕСКИ МИГРАНТИ,КОИТ ТРЯБВА ДА ХАРАНТУТИМ ЗА СМЕТКА НА НАШИТЕ БЕДНИ ДЕЦА!!!ОТГОВОРЕТЕ МИ И МЕ УБЕДЕТЕ,ЧЕ НЕ СЪМ ПРАВ!!! ДА!!! НАРОДЪТ НИ НЕ ГИ ЖЕЛАЕ!!!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s