Чакай ме, чужбина!

bgkontakti_polet-777x437
Фотограф: Сузана Йорданова

Чао, чужбина! Няма да ме има малко. Прибирам се вкъщи! Подавам паспорта си на служителката на Check-in гишето, заедно с лекия си, почти 25-килограмов куфар. Тя ми проверява данните, подава ми самолетния билет и пред очите ми заискряват прекрасните букви „Варна“ и „България“. Внезапно усещам болка в бузите!

Болка, причинена от нестихващата ми усмивка, която като че ли се мъчи да стане още по-широка. Вземам си паспорта обратно и дори ми се привижда, че сякаш снимката ми оживява и се усмихва от хартията. Служителката ме гледа с лека доза удивление и аз се опитвам да овладея емоцията си. Безуспешно! Не мога, нали отивам вкъщи!

Това пише Сузана Йорданова в сайта bgkontakti.de. Публикацията е споделена без редакторска намеса. 

bgkontakti_suzana

 

Тя ми пожелава приятен полет, аз й благодаря, желая й хубав ден и се запътвам към изхода, където пътуването ми към България постепенно започва. Все още се намирам на чужда територия, но в ушите ми звучи само българска реч. Една силна, неописуема енергия ме завладява. Живите погледи на непознатите, копнеещи да видят семействата и приятелите си, и усмивките им, които стават все по-искрени с наближаването на излитането ни, карат сърцето ми да тупти толкова силно, че сякаш ще изскочи от гърдите ми и ще се разбяга самичко по пътя към Варна. Потрай, сърце! Само още малко. Да, още само 90 минути и ще видя моето семейство. И не просто ще ги видя, както от време на време ги виждам по Skype, а ще ги докосна, ще усетя топлината им. Нямам търпение! Качват ни в самолета, настанявам се, пилотът ни издига в небето и се извисяваме, а аз гледам през прозореца и летя. Летя със сърцето.

Летя и мечтая. Мечтая за дома. Сигурно ме чакат вкъщи, сигурно се вълнуват. Сигурно мама е чистила и готвила цял ден, а татко е подготвил няколко стари записа, които да пусне на вечеря (нищо че ги знаем всички наизуст). Записи, на които те са млади, а аз съм малка. Записи, припомнящи за една отминала България, за една по-цяла родина, за едни по-пълни семейства, като нашето преди. Записи, на които още нито мама, нито аз, сме заминали в чужбина с надежда за по-добро бъдеще. Записи, на които още не сме оставили татко да се топли сам в семейното огнище и да ни чака. Ту мен, ту нея… Баба и дядо сигурно и те на свой ред тръпнат от радост. Посрещайки ме със сълзи на очи, бабиното лице сигурно ще ми се разкрие с някоя нова бръчица, получила се от тревога за рожбите й, бродещи по чужбината. А дядо, току-що запечатал новото си домашно винце, за което ще се намери специално място в куфара ми, сигурно ще каже някоя смешка от неговите, и ще направи щастието пълно.

Отивам си вкъщи за малко, но вече се научих да оценявам тези кратки, но незаменими мигове. Поне на това учи чужбина. Учи, че клишетата са банални, защото са самата истина, която се е уморила да се натрапва, защото е очевидна, а именно, че щастието е в тези малки неща – да получиш целувка от мама, потупване по рамото от татко, прегръдка от баба и дядо, и да се видиш с любимите приятели, които също са си вкъщи. И те за малко… Ей така да се видите, да не сварите да се наговорите, но да е весело, зареждащо и пълно, само защото сте заедно пак, както преди.

Летя. Летя и се питам – заслужават ли си „по-големите“ пари, „по-престижната“ диплома, „по-чистите“ улици? Заслужава ли си тая чужбина с „по-доброто“ бъдеще? Заслужава ли си да се скитаме, както е казал и Ботев неотдавна „немили, клети, недраги“ ? Ще видим!Времето ще покаже. България ще ни чака! И вкъщи ще ни чака. Нека се поскитаме още малко и ще видим…

А сега чакай ме, ти, чужбина! Идвам си скоро. Чакай ме за малко да се върна вкъщи!

Автор: Сузана Йорданова
Източник: 
bgkontakti.de

10 thoughts on “Чакай ме, чужбина!”

  1. Сузи, докато мислите и мечтаете – тук се размножават или настаняват разни хора-термити. Когато решите да се върнете ще трябва да започвате от под нулата. Страхувам се, че ще се повъртите малко и ще се върнете обратно в онази чужбина, която нищо не дава даром, но пък дава усещането за ред, спокойствие и справедливост. Смисълът на тези думи у нас отдавна е изчезнал и са останали само като думи по разни доклади. Не искам да съм песимист, но за да има оптимизъм – трябва незабавно преливане на „млада кръв“, ред и справедливост във вените и душата на Майка България! Сигурно съм повлияна от международният ден на здравето, но ако трябва да се изразим по докторски – Родината е в кома!

    Liked by 1 person

  2. Миличка,
    прости, но считам, че цялата ти статия демонстрира ограниченост и еснафщина. Като толкова ти липсва България, защо въобще си напуснала? Второ деленето България и чужбина е доста ограничено в контекста на един глобален свят. Родина и нация са социални конструкции….През цялата световна история е имало непрестанни миграции и хората са се местили. Това е естествен и необратим процес, и всичките ти писания звучат излишно патетични.

    Харесвам

  3. Katrina, навярно не си чувала за понятието емоционална интелигентност.
    Аман от дървени философи. А глобализацията е тема на друг разговор.
    Сузана, прегръдки за теб!

    Харесвам

  4. Това може да го разбере само който го е преживял. Тук може да говорим за емоционален конфилкт. Не разбирам защо трябва така остро да реагирате. Ако се наложи и в България ще се оправяме, понякога не по наше желание заминаваме, аз бях на 19 години и си мислех, че отивам просто за 3 месеца в Швейцария, а останах 6 години. Нужно ли е да знаете цялата лична история, за да оцените правилно??

    Харесвам

  5. От 7 месеца съм в UK, работя в офис, 7часа дневно и дефакто получавам това за което си мечтаех и съм дошъл. За това време просто разбрах, че вкъщи си е най-хубаво. Хора и съдби, всякакви, но ако човек може да вади пари с който да живее в бг, не да оцелява, чужбина трябва да е място само за екскурзия. Сега си представете ако 20% от българите ако се приберем в рамките на 5 год., дали няма да има прогрес на страната във всяко едно отношение. Аз оставам докато си върна каквото съм взел и се прибирам, предпочитам намръщени истински хора, отколкото усмихнати изкуствено коне с капаци. 😉

    Харесвам

  6. Чудесен текст! Аз живея в чужбина от 6 години и емоциите, които изпитвам, когато се прибирам към „вкъщи“ са несравними.. Чувствам се жив! Така че напълно разбирам момичето! Браво!

    Харесвам

  7. Това са пълни глупости аз живея 22 години в чужбина и с нетърпение чакам да се прибера обратно едвам идържам три седмици в България. Всичко ме задушава в тази държава в която няма оправия.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s