Живот в будка за билети.Вижте тъжната историята на Валя (ВИДЕО)

Възстановяването на стадион „Пловдив“ е тема, която периодично се появява и изчезва от общественото пространство в града, пише БГНЕС.

8233_big

Построен в началото на 70-те и зарязан десетилетия по-късно, стадионът има всички дадености да бъде голямо и модерно спортно съоръжение. Сега обаче катинари висят по входовете, а понеже в живота обикновено няма празно място, на фона му се развива и една човешка драма. От шест месеца в шестоъгълната будка, която преди години е подслонявала касите за билети за футболните мачове, живее Валя Мутафова със семейството си.

Двете дъщери, едната от които със силна умствена изостаналост, са прибрани преди големите студове от социалните и са настанени някъде другаде. Валя и мъжът й обаче не са и реагирали на призивите да отидат в общинския приют.

Грижата за бездомниците не включва насилствено настаняване, така че клошарите са останали там, където са си решили – в будката. Тя е побрала два дюшека, два телевизора и най-различни натрупани вещи. Има място колкото да се провреш и да легнеш. Отвън цялата е „санирана“ с килими и одеяла.

http://vbox7.com/play:56a21d16f0

Припомняме една публикация на Веселин Диманов по темата, публикувана  в Lentata.com.

„Това е историята на едно бездомно семейство, живеещо в бивша будка за билети до стадион Пловдив. Животът на Валя е живот на бездомник – ден за ден. Болести, няколко буркана със зимнина, един стенен часовник, кучи студ зад ламарините на будката, през повечето време глад…Така живеят Валя и другарят й по съдба. Изоставени. И от държава, и от „близките”.

Не стига, че няма дом, а и децата й живеят по болници. Причината е системен побой от страна на вече мъртвия им баща.

Това е история, която вече е традиционна за България. „Клетниците” в наши дни. НО в българската версия ПАК има замесени цигани.

Запознайте се с Валя Иванова Мутафова от Пловдив.

Защо останахте на улицата, какво се случи?

Преди да останем  на улицата живях на ул. „Крайречна” в кв. Изгрев. Имах апартамент, предоставен от общината на първия етаж. Над нас живееха цигани, една вечер се бяха напили и са хвърляли фасове, които са паднали в нашата и така стана пожар в апартамента. Аз се събудих в държавна болница. Оттам след 15 – 20 дни ме изпратиха в болница в Кърджали и там се лекувах година и половина. Слава богу се оправих. Тогава общината нищо не направи.

Оттогава сме на улицата, спим в изоставени къщи по градинки, паркове и така.. няма къде да живеем …“

БЕЗДОМНА КОЛЕДА. ИЛИ ИСТОРИЯ, КОЯТО НИКОЙ НЕ ИСКА ДА МУ СЕ СЛУЧИ…

Ако искате да се свържете с Валя Мутафова може да ни пишете ТУК:
/Гласът на младите хора/

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s