zx620y348_2553050

ДПС не иска друг лидер освен Ахмед Доган; местните партийни събрания са декларирали преди националната конференция в края на април, че имат само един председател – почетният; няма номинации за поста след уволнението на Лютви Местан… Това са само част от новинарските акценти, които предшестваха не какво да е, а тържеството за 62-рия рожден ден на Ахмед Доган, превърнато в политическо събитие №1 на отминаващата вече седмица.

Освен че завладя медиите, партийно-банкетната традиция успя да превърне една пиянска сбирка в определяща за публичния живот на България. Ден след важното мероприятие репортерки с променени лица в парламента наобиколиха стаята на ДПС и започнаха да притискат в ъглите народни представители, които, къде с мътен, къде с блеснал от респект към „единствения истински политик в България“ (разбирайте Доган) поглед разказваха за празничното слово на лидера си.

В резюме: Доган няма да се върне начело на оперативното ръководство на ДПС. Това е декларирал самият той пред най-близките си съпартийци и приятели. Словото на почетния лидер на Движението е продължило по-малко от 10 минути и в него той почти не е говорил за политика. Заявил е обаче, че ситуацията в партията не е кризисна. Очакванията на висшите партийци, че водачът им ще даде нишан кой е фаворитът за наследник на изгонения Лютви Местан, също не са се оправдали. Той повторил тезата си, че вече няма да е просто „съзерцател“ на процесите, макар и да няма намерение да влиза в оперативни управленски функции.

Пред приближените си Доган е обявил сбирка на председателския съвет на ДПС в средата на април – преди националната конференция на движението на 24 същия месец. А депутатите уверяват неофициално, че тогава щяло да има повече новини. Именно след въпросното заседание те очакват „единственият лидер“ на ДПС да даде дългоочаквания знак кой ще бъде назначен за председател.

Изводите от бързия преглед на събитията са следните: в третата по големина партия в българската политика се управлява с нишани, давани я на маса, я в някакъв неопределен състав. Уви, тези наблюдения не са валидни само за ДПС, а важат в пълна сила и за ГЕРБ, но приликите между двете партии са обект на съвсем различен анализ.

Какво всъщност означава заявката на Доган, който обяснил, чествайки рождението си, че е дал трийсет години от живота си за тяхната свобода (на съпартийците си), а сега си иска своята? На практика не означава нищо. Същото щеше да е валидно и ако той беше излъчил съвсем различно послание – например, че Доган се връща съвсем формално начело на ДПС.

Какво всъщност се случва?

Реално погледнато почетният председател на Движението за права и свободи никога не е спирал да ръководи партията и нейните обръчи от фирми. Дали като официален лидер или като неформален, назначил свой подизпълнител тип „мъжка секретарка“, дали банкетно, когато между чалгата, морфичния резонанс и геополитиката уволнява въпросната мъжка секретарка – няма никакво значение.

Затова няма и значение какви речи ще държи Ахмед Доган на поредното парти. Също както няма никакво значение дали Борисов ще спре обществените поръчки на част от фирмите, свързани със скандалния депутат Делян Пеевски. Както няма значение и кой ще бъде следващият лидер на движението. Тъй като всички тези публични проблясъци, осветяващи (съвсем контролирано впрочем) банкетната култура, са само видимата част от добре смазаната машина, която ще продължи да действа по начина, по който е работила и досега.

В този ред на мисли ДПС към момента има само един проблем. И той е финансов. Причините, наложили Делян Пеевски, който тъкмо бе започнал да официализира част от бизнеса си, отново да се върне в политическите сенки, ще останат градска легена. Дали контрабанда, засечена от турските служби, дали нещо съвсем друго – също няма особено значение. Заплахата обаче принуждава Движението да се върне в изходна позиция от преди кабинета „Орешарски“, който волно или не освети някои от практиките на партията.

„Ембрионалната“ поза на ДПС

По тази причина картината във формацията в близките месеци силно ще напомня началото на 2013 година: начело на партията вероятно ще бъде назначен някой приемлив функционер, който няма да прави опити да се еманципира. Почетният председател ще остане единствен лидер, който ще държи в течение само един отбран кръг от приближени нему хора, а на различни тържества ще удостоява със „знаците си“ по-широк кръг празнуващи. Делян Пеевски няма да се оттегли. Напротив – той все още е удобен подизпълнител на „корпорацията“. Всъщност новина няма: ДПС се връща в познатата си територия – на привидността и сенките. Единствената новина е, че опитът за изсветляване (и на лидерството, и на бизнеса) се оказа силно неуспешен.

А едно отбрано Движение за права и свободи отново става желан партньор. Точно както преди повече от две години бе желан партньор от БСП за кабинета „Орешарски“, сега в нестабилни за управлението на ГЕРБ времена партията на Доган се оказва основен крепител на статуквото, а оттам и основен бенефициент на благата от властта. За да се реализира подобен сценарий обаче е необходимо ДПС да се погрижи за това да не е уязвимо към уличаване в грехове. В този ред на мисли е необходимо отново да се върне в зоната на привидностите. Зоната, в която формацията има председател, различен от почетния. И зона, в която Делян Пеевски няма собственост.

Именно тази зона е бацилът (по Доган) ДПС. Бацил, който създавайки формална реалност, подчинява прокуратурата и съда; бацил, заради който изчезват доказателства от съдебни дела; бацил, който управлява, без да участва в управлението. Това е заразата на назначените лидери и на инициалите в разни тефтерчета. Впрочем, точно това прогласи и Ахмед Доган – че опитът за официалното изписване на инициала ДП е неуспешен и отново връща партията си в онова състояние, в което тези букви изглеждат като 10 (АД).

Автор: Полина Паунова

Източник: http://www.dw.com

Advertisements