България – страната на абсурдите

българия

През последните 25 години след 10 ноември 1989 г., наречени от някои преход към демократично общество, имах нееднократно възможност да се убедя, че живея в страна на абсурдите и парадоксите. Поводи за тези ми съждения има много. Един от тях е свързан с политическото инженерство у нас.

В Конституцията на Република България е записано, че не може да се създават партии на етническа основа. Въпреки това, в разрез с конституционните норми, те не само се създават, но се регистрират от съда и допускат до парламентарни, местни и евроизбори от Централната избирателна комисия.

Преди няколко години станалото скандално със своите антибългарски прояви формирование ОМО „Илинден”, което се бори за признаването на македонско малцинство у нас и нарича българите „татари и окупатори“, бе легализирано от магистратите в Софийски градски съд под друго име. Добре че тогава скочиха някои депутати и родолюбци, които протестираха това решение пред Конституционния съд и той го отмени. Но пък ОМО „Илинден” осъди България в Международния съд по правата на човека в Страсбург.

Периодично тази организация събира своите поддръжници на антибългарски сборища на гроба на Яне Сандански край Роженския манастир, където хули родината ни пред поканените македонски дипломати и журналисти.
Апетитите за легализиране на етнически партии и сепаратистки тежнения у нас не са от вчера, а възникват още от зората на демокрацията, в началото на 90-те години на миналия век, когато от нелегалното Турско национално-освободително движение се пръкна партията на Ахмед Доган – ДПС, наложила се като активен участник в политическия живот у нас и несменяем балансьор във всеки парламент.

Да си спомним за циганските партии „Евророма” – съюзник на БСП, и „Дром” – коалиционен партньор на СДС; за така наречената „помашка партия” на Камен Буров; за искането на каракачаните на събор в местността Карандила да направят „каракачанска република” в Сливенския Балкан; за обявяването от активисти на ДПС на „турска република“ в Лудогорието; за братя Юзеирови, които искаха да създадат партия „Отоман“ и издигнаха в родното си село паметник на незнайния турски воин; за призива на бившия зам. областен управител на Пазарджик от квотата на ДПС да се изгонят българите от Родопите и за скандалните изявления на бившия депутат Адем Кенан, че „българската нация била нация от изроди и идиоти”, както и за апела му към местните турци да се борят с оръжие в ръка за независимост.

Да не пропуснем да споменем и за делото на имамите в Пазарджишкия съд, проповядващи радикален ислям в Родопите; за най-новата етническа партия на Касим Дал и Корман Исмаилов, влизаща в състава на Реформаторския блок, за която медиите твърдят, че е спонсорирана от турското правителство на Ердоган; за новосъздадения Европейски институт „Помак” на Ефрем Моллов, който лансира тезата за съществуването на помашка нация у нас и т. н. Повечето от тези прояви, насочени към утилитарната същност на нашата национална държава и нейния суверенитет, регламентирани в Конституцията, бяха подминати с мълчание от държавните ни институции и правозащитните органи, уж като дребни, безобидни и незаслужаващи внимание.

В същото време в Наказателния кодекс е предвиден член, по който се наказва всеки пропагандиращ и организиращ подобни сепаратистки прояви, ама кой да го прилага?! Уж членовете на СГС и на Конституционния съд са  дълбоко уважавани магистрати с голям стаж зад гърба си и не мога да си представя с каква съвест тези съдии приемат подобни решения за легализирането на подобни етнически формации. Нима не виждат, че с тези действия подписват смъртната присъда на България като единна национална държава и вбиват клин сред етническите компоненти на българския народ?

От цялата тази поредица антибългарски прояви става ясно, че у нас отдавна действа планът за пълзяща ислямизация и сепаратизъм, наречен „Боязид-2“ – план за новото потурчване на България, инспириран от турската държава и нейната политика на пантюркизъм и неоосманизъм. Жалкото е, че днешните ни политици умишлено си затварят очите пред този очеваден факт, който цели създаването на ислямска дъга, обхващаща Албания, Босна, Санджак, Косово, Македония, Родопите, Източна и Западна Тракия, пресичаща Босфора и продължаваща в Анадола. Аргументи за това колкото щеш!

Капсулирането на българомохамеданите и нежеланието на ромите да се интегрират в българската нация, въпреки упоритите опити за това, наречени гръмко Десетилетие на ромското включване, и въпреки милионите похарчени пари. Обособяването им в етнически гета, в които редът се осъществява по неписаните закони на мешерето, лавинообразното им заплашително числено нарастване за сметка на драстично намаляващия български етнос, безнаказаната битова престъпност, умишленото неплащане на данъци и комунални разходи, нежеланието им да работят и да се образоват, защото държавата им изплаща всеки месец социални помощи и детски надбавки и т. н. ги кара да се чувстват над закона и да си живуркат на гърба на българския данъкоплатец като паразити.

Видели се в невъзможност да се справят с откритата агресия на циганите и оставени на произвола от държавните институции, беззащитните български семейства в малките населени места масово се преселват в по-големите градове. По този начин цели селища бавно, но безвъзвратно губят българския си етнически характер и се превръщат в ромски.
Да не говорим за опустошените сякаш след торнадо десетки вилни зони, в които тухли, керемиди и дори плодни дръвчета са измъкват за броени минути от специализирани цигански  банди и се изнасят с каруци към гетата, превърнати в депа за наркотици, проституция и беззаконие.

Полицията, съдът и прокуратурата или не искат, или не могат да се справят с тази напаст, защото се страхуват да не би ЕС и правозащитниците от Хелзинския комитет да ги обвинят в ксенофобия и дискриминация.  Похвално, макар и доста закъсняло е решението на правителството да изпрати жандармерия по селата, за да бори ромската престъпност. Дано само това да не се превърне в епизодична пиар акция на МВР, защото положението отдавна е прескочило общоприетите норми за ред и законност, а държавата ни години наред бездейства.

За да стане това се иска политическа воля, твърда ръка и реални действия, а не красиви, но изпразнени от съдържание тиради в парламента.
Разрешаването на турските изселници с двойно гражданство, напуснали отдавна нашата страна и нямащи нищо общо с нейния вътрешен живот, забравили дори българския език, да идват масово у нас по време на парламентарни и местни избори и да подменят де факто вота на избирателите в полза на една партия, никак не говори добре за българските закони и държавни институции, които позволяват този парадокс.

Вместо да поискат сметка от турското правителство кога ще се извини за извършения през 1913 г. геноцид над тракийските българи и кога ще изплати на техните наследници 10-те милиарда долара, които им дължи за насила отнетите им имоти в Одринска и Беломорска Тракия, представителите на българските правителства в годините на прехода се скъсваха при своите посещения в Анкара и Истанбул да правят мили очи на турските управници, сакън да не си развалим дослука, обещавайки че ще им ходатайстват за по-бързото приемане на Турция в ЕС!

Някои мастити историци и политици стигнаха до там да нарекат турското робство „османско присъствие по българските земи, обогатяващо българската духовна и материална култура” и побързаха да се извинят за т. нар. „възродителен процес”. А кога ще поискат от турското правителство да ни се извини за зверствата през петвековното иго, нямащо аналог по своята жестокост в историята на Европа?!

Както е тръгнало, повече от очевидно е, че след 50 години българският народ ще бъде претопен в морето от плодящи се безконтролно и поощрявани от държавата чрез социални помощи роми, които се женят непълнолетни, в разрез със закона, крадат и просят, продават децата в съседни нам страни и по този начин драстично нарушават имиджа на България като правова държава. Както е тръгнало, след някоя и друга година българите ще станат малцинство в своята собствена родина.

Крайно време е така нареченият ни политически елит да се опомни. Толкова ли не може да се прозре простата истина, че създаването на етнически партии днес ще доведе до искането за културна и политическа автономия утре!

 Автор : д-р Петър Ненков, юрист

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s