И тази година от Моста на влюбените – НДК, ще бъдат пуснати 1200 розови балона с хелий.

Събитието е в памет на починалите от рак на гърдата жени и в знак на съпричастност с техните близки. Инициативата е част от кампанията по отбелязването на Световния месец за борба с рака на гърдата – октомври.

И дотук със статистиката. С данните и сухите изречения.

Всяка година хиляди хора се обединяват около тази кауза. Един месец за превенция на една болест, друг месец за друга. Правят се кампании, акции. И така до следващата година. За някои това е просто работа или добро дело.

Но какви са тези кампании за хората, които преживяват ужаса на болестта?

За тези, към които са насочени кампаниите. Жените, за които всеки ден е ново начало. И ново изпитание…

Наричат рака на гърдата – болестта, която мрази жените.

В България над 3000 жени годишно се разболяват от рак на гърдата. Статистика – суха и жестока, която не дава яснота по никакъв въпрос. Три хиляди жени се събуждат една сутрин, отиват на лекар и той им казва диагнозата. Диагноза, която променя из основи света им. Разрушава тяхната сигурност и ги отвява като бурен вятър в далечни мътни води.

Нито една статистика, нито една кампания, нито едно интервю или статия, не могат да направят така, че този ужасен ден никога да не е съществувал за тези жени.

Но всички ние, можем да направим така, че да им помогнем.

Да помогнем на хилядите майки, които се молят да доживеят до следващата година, месец…ден. На хилядите майки, които имат малки мечти, но особено значими за тях: да видят пролетта, да заведат детето си отново на море, да дочакат Коледа, да видят първия учебен ден на детето. Желаят да го видят как завършва училище, как се дипломира. Да пораства, как създава семейство. Как се бори и как успява.

За много жени това са само мечти.

Жени, които не са имали късмета да открият болестта по-рано. Жени, които не са отишли на лекар, не са разгадали симптомите. Нямали са средства, време, сила…

В някои държави прегледът за рак на гърдата е задължителен след определена възраст. Ако пациентката не отиде, то тя губи здравните си права. В България не  е така, направление се дава след определена възраст, останалите го правят за своя сметка.

Но трябва ли да рискуваме живота си заради едно направление?

И колкото и да търсим, и да анализираме, да коментираме и изказваме различни мнения: едно е сигурно…всяка година десетки жени умират, заради едно лечимо заболяване. Заболяване, което, ако се хване в ранен стадий е обратимо. Заболяване, което може да се превъзмогне.

И тези жени да дочакат много следващи пролети…Коледи…лета.

Затова в световния ден за профилактика на рака на гърдата искам да изразя огромното си уважение към всички жени, които пряко или косвено са се приближили до тази болест. Да ги поздравя за силата, която имат и за това, че въпреки всичко продължават да се усмихват. И да се борят. И да се надяват.

А на всички останали мога само да кажа: отделете пари и ходете на тези прегледи. Знам, че в България е много трудно да го направиш, защото парите никога не стигат… но все пак го направете. В името на вашето семейство и всички, които ви обичат!

Автор: Костадин Костов
Източник: kostadin.eu

Костадин Костов завършва журналистика в Софийския университет. Работил е за списанията: ELLE и Кенгуру. От една година е част от екипа на Мартин Карбовски в сайта lentata.com. Пише в две свои рубрики за сайта iwoman.bg. Вземал е интервюта от Васко Василев, Тервел Пулев, Данчо Караджов и много други. Носител е на голямата награда за публицистика на Фондация Васа Ганчева.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s