Именно липсата на сурови закони и справедливи присъди ме кара да мисля, че в България справедливост няма.

Преди няколко дни стана ясно, че законите не функционират в полза на жертвите, а обратното в полза на престъпниците.

Обръщам се към господата властимащи.

Хипотетично.

 Уважаеми съдии, депутати, прокурори и прочие:

Представете си, вие сте обикновен граждани на Република България. Имате дете – едно. Тя е на 16 има желания и мечти. Детето ви е като всички останали, млада красива, тепърва животът и предстои. Казва се Катя. Един ден детето ви се прибира от училище пеша с приятелки! Вие като загрижен родител, се обаждате просто, за да я чуете след училище! Тя ви казва, че след малко се прибира.

След десетина минути получавате обаждане от неизвестен номер, странен на пръв поглед, побиват ви тръпки, но все пак вдигате и чувате следното:

-Добър ден, Вие ли сте бащата на Катя ? -Да – Аз съм!  – Господине запазете спокойствие – обаждаме ви се от Бърза помощ –  детето ви е било прегазено от бързо движещ се автомобил на спирка! Елате веднага в „Първа Градска”.
Затваряте телефона.

спч1

Хипотетично, как бихте се почувствали ?

Продължавам хипотетично:

По пътя осъзнавате, че Вашето най-мило на този свят може и да не оцелее, мислите си какво ще правите, как ще кажете на жена си и куп други лоши мисли, които ви измъчват. Пристигате в болницата и сядате да чакате, както е процедурата. Докато чакате идва и жена Ви, идват и загрижените ви роднини. Лекарят поел детето ви след час излиза, а Вас ви облива студена пот. Застава пред Вас – съобщава Ви, че късметът подарява втори живот на детето ви, защото колата на въпросния господин премазва само краката, таза й, чупи черепа и оставя дъщеря ви в кома, но нищо повече – само това!

След което, докторът ви казва, че ще е нужно дълго лечение.

Какво следва?

Идват множество операции, тежки и болезнени за детето – освен стреса. Оправяте се някакси. Със сълзи на очите, гледате как детето ви страда, а вие сте безсилен! Животът на вашето дето е почернен.

Не след дълго, започвате да търсите правата си, като желаете наказание за това деяние! Наемате адвокат и завеждате дело. По време на делото, се надявате отговорникът за страданията и мъките на дъщеря ви да си получи заслуженото. Вие и цялото ви семейство, искате да има справедливост. Нямате никакви съмнения, че системата ще го направи предвид тежкото престъпление!

Идва и дългоочакваният момент, когато вие ще разберете колко струва за съдебната система животът и здравето на детето ви.

Отново сте притаили дъх и отново същата онази студена пот се стича по челото ви, докато чакате присъдата.

Моментът настъпва и Апелативният съд отсъжда – 2 години условно и 4-годишен изпитателен срок за човека, който премазва невинната ви дъщеря на спирка и едва не я е убил.

Но, вие не се предавате, вие сте борбен човек!

Искате да обжалвате делото за  по-голяма присъда.

Но, на втора инстанция се случва нещо, което ще преобърне още повече живота ви.

Окръжният съд заменя присъдата с административно наказание – глоба 5 000 лева. Оставате без думи, вече не ви избива пот от притеснение, а от гняв!

После гореспоменатите индивиди, ви казват, че обвиняемият имал правото, към него да бъде приложен някакъв шибан чл. 78 от НК, който позволявал освобождаването на дадено лице от наказателна отговорност, макар то да е извършило престъпление.

После пък разбирате, че същият този съд, в същия състав отменя и първоначалната сума, която трябва да обезщети дъщеря ви! Пораждат се съмнения! Поражда се отново гняв! Пораждат се неприязън към цялата тази гнусна ситуация, в която ви поставя системата!

А, за капак адвокатът ви казва, че Решението на Окръжния съд в Пловдив е окончателно.

После идват и оправданията – Законът е виновен.

„Ние нямахме избор, такива са правилата, и ние трябва да ги спазваме! „ започват да ви заливат куп сложни термини, точки, аленеи, членове и други бози от НК, а на вас ви се гади от цялата тази пародия.

Как бихте се почувствали, хипотетично ако всичко това се случи на вас? След като разберете, че заради някаква си дупка или врата, а може би цяла ПОРТА в закона, вие сте бил лишен от справедливост, от системата, която издържате със своите данъци?

Честно да ви кажа, вие си заслужавате псуването.

Но видиш ли, ние нали трябва да сме културни, да не бъдем расисти, да не бъдем лоши, да вярваме в система, да вярваме в справедливостта, а тя самата справедливост  е  –  пари, пари, а  ако не пари, то тогава много пари.

Докога ще осакатяват и убиват хора по пътищата, а вие ще се оправдавате? Докога ще чакаме да има справедливост за всички жертви на безразсъдните джигити, а вие ще ни викате да имаме търпение?

Търпението ни се изчерпа отдавна.

Накрая – въпрос към читателя:

 Ако това беше детето на депутат, съдия или прокурор, според вас такава ли щеше да бъде присъдата?

Автор: Веселин Диманов

Advertisements

One thought on “В България справедливост НЯМА!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s