човека

Човекът, който изгуби пътя и потъна в необятната бездна на погубените мечти и цели. Човекът, който живее ден за ден и не намира смисъл в живота си. Човекът, който не се интересува от бъдеще, защото смята, че такова няма. Човекът, който страстно се отдава на низките страсти и обича пороците. Човекът, който счита възпитанието за старомодно и издига в култ арогантността. Човекът, който от трудещ се и борещ се човек се превърна в безчувствен злодей. Човекът, който копнее за пари, а чиято душа е празна и гниеща. Човекът, който носи злини и руши, а не е способен за гради и изгражда.

Това ли е човекът на Новото време?

Новото време на технологията, на развитите комуникации, на корпоративната визия, на бизнеса, на прогреса в индустрията. Това време ли превърна човекът в консуматор, или всичко е въпрос на добре скалъпена пропаганда?

Човекът на Новото време като че ли се насити от това да дава здравето си в жертва на печеленото на пари, а след това да се завърта в порочния кръговрат и да дава спечелените пари, за да върне здравето си. Човекът на Новото време сякаш иска да си върне духовността и идеалите, защото осъзна, че само те го спасяват и само те са непреходни във времето. Този човек съм аз, този човек си ти! Този човек на Новото време сме, всъщност, всички ние – жертвите на корпоративните химери и индустриалните идеали.

Строим, развиваме материалното, печелим много пари, задоволяваме всяка прищявка, но отвътре гнием и сме нещастни. Все повече хора осъзнават, че нищо не им носи удовлетворение, затова разбират значението на духовните устои, които отдавна са загубили по пътя на някакво измислено щастие. Щастие, което ни е внушено от гиганти, стремящи се да печелят на наш гръб. Хората от Новото време отдавна разбират, че щастието се корени в простичките неща, в малките неща. Катарзисът, който преживяват хората от всяко едно време, е напълно неизбежен и за нас – представителите на Новото време. Имаме нужда от пречистване, защото сме затънали във фалшиви идеали и изкуствени мечти. Отдавна човекът на Новото време осъзна, че да имаш приятел е по-ценно отколкото да имаш порше. Добре изнесената пропаганда, че всичко е изгубено, че бъдеще няма, че хората са си чужди, едва ли ще успее и този път. От както свят светува Доброто и Злото са в битка, но накрая все пустото Добро надделява, щом все още съм наши дни има население на тази земя и има хора, които ще прочетат тази статия и вярвам ще се съгласят с изразената в нея теза.

Човекът на Новото време осъзна, че животът е кръговрат и рано или късно се стига до моментът на катарзисът. Изморен от битки с корпоративни гиганти, изтощен от трупане на пари човекът на Новото време отново тръгва да гради духовните си устои, които иронично той сам разруши. Но това е въртележката… Докато осъзнае, че винаги ще има нужда от непреходните ценности, човекът изгуби време и ресурс да гради това, което днес руши – материален свят, носещ само разруха и празнота.

Човекът на Новото време осъзна, че, когато страда, когато губи, когато се чувства самотен, звъни на близък, а не се утешава с бентлито. Осъзна, че, ако жаждата за трупане не стихне, ще загине. Човекът на Новото време не е този себичен егоист, който ни се представя от медии, височаещи особи. Той си е същият човек, който отчита реално стойностното и не желае да бъде елементарен консуматор.

Колкото и жадно да се опитват да ни внушат, че всичко е загубено, едва ли ще прекършат масите, които ще надигнат вой срещу узурпаторите. Винаги е било и винаги ще бъде едно и също, а именно – хората ще стигат пиковата си точка на нужен катарзис. Ще осъзнаят кое е непреходното и ще се борят да си го извоюват. До тогава пропагандните сили ще бъдат сериозно въоръжени, за да обезверят човекът от Новото време, но няма да успеят, сигурна съм. Доказали сме с времето, че каквото и да се случва, ако имаме душа и сърце и поглед за истинските блага, не може да бъдем пречупени.

Мачкат го, тъпчат го, но човекът от Новото време оцелява, защото осъзнава нуждана от промяна. Когато човекът стигне до криза, когато вижда, че изпуска юздите, когато разбира, че събитията излизат извън контрол, винаги се обръща назад и прави равносметка. В нея разбира кое е ценно и кое преходно и разрушимо. Вярата, душевно устойчивото състояние са нещата, които са помагали и ще продължават да помагат на човека от Новото време да оцелява.

Нищо не е загубено щом човекът се бори и не желае да бъде роб! Иронията на живота – хабим сили да робуваме на лъскавото, поддаваме се на низките страсти, но рано или късно осъзнаваме, че не това ни прави щастливи.

Изтощен от лукса, човекът на Новото време желае да си върне онова, което с глупостта си сам пренесе в жертва. Човекът на Новото време като че ли искрено се разкая и сега ще впрегне сили не в изграждане на огромни луксозни сгради, а на възпитание и стоицизъм, за да понесе всички предсоящи предизвикателства.

 Симона Господинова
„Гласът на младите хора“

Advertisements

2 thoughts on “Човекът на Новото време!

  1. Авторката е с изключително високо чувство на обществена интерпретация,което успешно е уловила чрез наблюдения над масите и насърчена от собственото си чувство на гордост /като българка/ и отговорност пред себе си и всички останали..Напълно подкрепям нейните изказвания ,относно нуждата от реализъм извън самият наложен ни такъв..Искрено се радвам на подобен род писания ,в които е изградена цялостна визия за статуквото и изправянето пред истинските желания на личността ..Моите поздравления и за оригиналността на самото представяне и разгръщане на темата,която между другото съм срещал и друг път ,но под други форми и с различен акцент ..Успех за напред и още много творчески есета очаквам..

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s