qka1

Остават ми 50 лв. до заплата и се чувствам идеално. Онзи ден карах колело напълно безплатно в компанията на група симпатични, здрави младежи, ядох от манджата на майка ми, а тази вечер ще излизам и ще похарча 1/5 от въпросната сума в компанията на приятелка в центъра на нашата прекрасна и вълнуваща европейска столица в заведение на открито, където бирата, голяма и наливна, е 1.80 лв. и има страхотна гледка. Защото мога.

Това не ми пречи да се уча, да работя, да чета, да имам усещане за развитие и да общувам с хора, с които обикновено си говорим за неща като космоса, международното положение, любовта и нанотехнологиите. Занимание, което, между другото, навярно изисква малко по-необременено съзнание от това на средния корпоративен човек-бачкатор в глобален мащаб, който разпуска я веднъж в седмицата, я веднъж в месеца по потенциално опасни за неговото и здравето на околните начини.

Сериозна част от малкото ми приятели емигрираха. В крайна сметка с цел по-висок стандарт на живот. Една непренебрежима част от сърцето ми е на майната си, особено погледнато от блока ми в Люлин. Някъде там, където всички изхвърлят разделно и „пенсия“ не е обидна дума.

Винаги съм мислила, че човек или може, или не може да се махне. Не просто физически, разбира се. Така всеки може. А изобщо.

Повечето хора, които си тръгват, трудно си представят отново да се върнат в мизерията, наречена България. И за себе си са прави. За повечето хора, които си тръгват, първото изречение на този текст е абсолютният аргумент в подкрепа на техния избор. Аз пък трудно си представям да заживея някъде, където вместо „бОли ме фара“ се употребява нещо, което звучи почти като „Ейяфятлайокутъл,  но се приема, че трябва да значи нещо подобно…

В този ред на мисли, навярно се изисква доза непукизъм, за да останеш тук. Умерено, но не опасно игнориране на всичко несправедливо и грозно наоколо. Всъщност, това важи за навсякъде и за всички нас – хората. И все пак, крехка е границата между здравословния непукизъм у нас и пословичния български нихилизъм. Името на тази граница е „щастие“ и за нея не трябват паспорти и визи.

Като много малка живях почти година зад граница и усетих с цялата чувствителност на крехката си детска душевност болезнената сила на носталгията. Слушах от грамофона една песничка от „Приключенията на Том Сойер“, в която се пее за живота по Мисисипи и си измислях мой текст по същата мелодия, в който се пееше за къщата и котката ми в България, за братовчедките и баба и дядо. Тогава разбрах, че страдам от един рядко срещан в последно време и трудно лечим синдром, наречен „чувство за принадлежност“.

Важно е да се знае, че някои хора оставаме тук, защото тук ни е добре . А не защото нямаме друг избор. Да останеш тук е избор само по себе си. Осъзнат при това. А не липса на възможност, потенциал, желание или амбиция за нещо „повече“.

Тук е хубаво. Тук има приятели и семейство, и пролет като пролет и лято на морето и не, това не са просто клишета и празни приказки от поредния българин, когото го мързи и си клати краката, и мисли само за почивки и гуляи. Или има ниски критерии и рехави планове за бъдещето. Което, между другото, утре може да приключи  просто ей така. Преди да си успял да си купиш мечтаното там нещо, което се купува… Не. Това са хубавите неща, които обикновено не се случват от 9 до 6 в делничен ден, но заради които всички, в крайна сметка, живеем. И които сами решаваме дали да оставим, или не и защо, по дяволите.

Човек не се жени за работата си, нито за образованието, нито за имиджа си. Каквито, да, навън би придобил в по-грандиозни мащаби навярно. Ако изобщо става нещо от него.

Човек се жени за някого, с когото може да си сипе една ракия след работа в градината на бабината къща, да си откъсне чесън от двора и да си каже „боли ме фара“ на чист български и напук на това, че бракът е отживелица. Образно казано. Не обиждам съпруга ви Джеймс.

Толкова сме се увъртели в клишета и стереотипи относно националната си обреченост, че упорито и автоматично вярваме  в невъзможността за човешко щастие в България.Пореден нелеп парадокс.

Уважителна е упоритостта на всеки, който върви по пътя  си, независимо далеч или близо от дома и на всеки, който създава своя дом, независимо от пътя си. И на всеки, който се бори за щастието си изобщо. Което е избор. И на всички, които, от своя страна, избрахме да останем тук. Ей така. В България. Защото ни харесва.

Автор Антония Антонова
Източник – binar.bg

1452radio-binar

Advertisements

104 thoughts on “Защо избрах да остана в България

  1. …… “ Kazalo ku4eto i si oblizalo opa6kata“. Vapros na potrebnosti i pretenzii.
    Re6enieto dali da napusne6 ili ostane6 v stranata e izklü4itelno li4no. Za men rodinata e tam, kadeto ima njakoj, kojto da te 4aka, edna detska usmivka, sgrjala lizeto ti sled tezak den i edno dobro ramo, gotovo vinagi da te podkrepi. Za njakoi hora kato men tezi uslovija na zivot ne sa6testvuvat v Balgarija. I kato pribavim kam tova, 4e raboti6 v strana, uvazava6ta trudat ti i 4ove6koto ti dostojnstvo, dala vazmoznost da realizira6 me4tite si, to togava mozem da kazem : Rodinata e tam, kadeto si stastliv!!!

    Liked by 2 people

    1. Ти даже и езика си мразиш май!!!
      Още първото ти изречение е грешно(не само заради шльокавицата)!Родина: корен-род,тоест там ,където майка ти те е родила,там,където е семейство и всички,с които си израснал,там,където е минало детството ти,там,където си минал през образование,пубертет,спомени,приятелства!Но ако мислиш така,както си писала,не съжалявам,че не си останала в България!Лек живот там,където си и спокойно може да забравиш за българския си(което е тръгнало)!

      Liked by 2 people

    2. Отцеизменици и егоитсти сте вие „българите“ в чужбина. Избирате лесното и мислите само за себе си. Вместо да си стойте в страната и да се мъчите да помогнете на събратята си да се справим с проблемите на държавата, вие бягате като мишки. Ходете си търсете щастието, където искате и не се връщайте. Тук не ни трябват фалшифи хора с голямо самочувствие, придобито от лъскане на кенефи в някоя английска долнопробна кръчма, ограничавали се цяла година, за да се върнат в Б-я с пари и да се правят на най-големите.

      Liked by 1 person

      1. Всеки има право да избира къде и как да прекара живота си. Като чета такива коментари се чудя да се смея ли, да плача ли. Проблема на държавата са хората в нея и много от „предателите“ са осъзнали точно това. Правителството може да го смениш, но Бай Ганьо който търси все келепира не можеш. А като чета такива коментари приравнявайки всички емигранти до ниско-квалифициран труд ми става противно. А до „супер интелигентните“ ви главици като на „лала“ (другите които мислят моля да не се засягат до тях не се отнасят изложените твърдения) да се е промъквала някога мисълта, че има работа, която е много трудно или невъзможно да работиш в България, например „самолетен инженер“ или нека е нещо по-просто ‘индустриален дизайнер“, някога мислили ли сте колко производства има в БГ, но говорим за истински производства – малко, много малко? Някои хора имат по-високи цели от едната заплата, като на пример да градят човешкото бъдеще, но Вие такива неща няма как да разберете „лала“ и това в България е почти невъзможно да се случи. Аз работя като дизайнер на активни и пасивни сонди за осцилоскопи, може да използвате чичко Гугъл да проверите какво е това животно, и моята работа променя вашето бъдеще, за да имате по-добра и по-добра техника. В България такова производство няма и едва ли ще има и какво да търся там, да се примиря с някоя не подлежаща на никакво развитие професия – не благодаря. Всеки има право на избор, живеем в свободен свят!

        Liked by 4 people

      2. А хора като теб, Лала, са коне с капаци и назадничаво мислене от зората на демокрацията. Фактът, че си отишъл в чужбина, е абсолютно личностен избор, както споменава с право авторката на статията, и това дали си останал(а), или заминал(а) не те прави по-добър човек. Аз съм студентка в чужбина и съм избрала този път не за да ми е по- лесно ( ако смяташ, че е по-лесно, сърдечно те приканвам да дойдеш да учиш в немски университет), а защото искам да предизвикам себе си. При това, ако не си забелязал(а), живеем в ерата на техноогиите и човек може да помогне за развитието на България не само когато физически е в България. Достатъчно е да имаш само желание. Има много прекрасни примери за организации, основани от български студенти в чужбина, които правят точно това. И вместо да лееш злоба в коментарите на такава позитивна и адекватна статия, вземи да потърсиш някоя от каузите ( Обединени идеи за Бългрия, примерно) и се опитай да я подпомогнеш. Peace!

        Liked by 3 people

      3. Нямате никакво право дори да си го помисляте! Всички които са навън работят здраво и живеят пълноценно! Никой не надува гайдата да се оплаква! Хората са 100% истински!
        Наистина ви съжалявам, ама много!
        „Родолюбци“

        Liked by 2 people

      4. Никой не е казал, че българите не работят, напротив над това наблягаме във публикацията.

        Like

      5. Защо да стоя в страна, в която да се мъча, с какво съм длъжен на някой? Аз имам един живот и ще се мъча за другите. Друг път. Егоист ме наречи, такъв съм. Но замисли се по-дълбоко в нещата. Избираме ли да сме родени тук? Че защо тогава да съм такъв родолюбец ,за нещо което дори не избираме, а е на случаен принцип. Мислете по дълбоко в нещата, общество е примитивно приобщаване, чрез което хората са по спокойни, същото като измислиците за религиите. Мислете малко повече, не ни нападайте когато решаваме нещо, защото гледните точки са различни. Различни са целите на хората. И ако едните искат да са част от многото, да плащат сметки и да им свършват парите, да не се отличават, нека си помагат както казахте вие, Лала. Но има някой, чиито цели са по-високи от това, искат да изпъкнат. Нека не поставяме бариери и определения кои какъв е.

        Liked by 3 people

      6. Ти като си в България с какво си допринесла ? Срамна работа няма… била тя лъскане на английски кенефи… Всеки сам си избира къде да живее. Ако знаех, че нещата ще се оправят ако се прибера бих го сторил. Обаче докато в чужбина за 3 дена се изкарват отечествени месечни заплати не бих си и помислил да се върна. Даже и като си харча в България „лесно“ изкараните пари не ми е приятно, заради хора с такова мислене като твоето. „Той като е в чужбина и ги рине с лопата парите пък ние тук как да се оправим с 400 лева ?“ Даже и да ги рина не е нито твоя работа, нито ти си ми помогнала, че и лопатата не е твоя дори. Хайде сега със здраве и „шъ се опрайм“.

        Liked by 3 people

      7. Само не мога да разбера защо някой който живее и работи в чужбина трябва да е фалшив и с голямо самочувствие….+егоист и отцеизменник…..?????Много съм любопитна ти лала какво направи за събратята си и за справянето с проблемите на държавата….Всеки има правото за живее живота си както и където иска и един ден ако иска да се върне в Родината си!!!!!!

        Like

      8. Ето заради такива квартални патриоти, тъпунгери дето от всичко разбират, ама мирогледа им стига до отсрещния остъклен балкон, повечето от нас не си и помислят да се върнат.

        Liked by 1 person

      9. Колко си заблудена само…. Никой на тебе не ти се прави на най-голям…просто щото няма смисъл…:)

        Like

      10. В подкрепа на всички,които напускат Българските ни земи искам да отбележа,че не бягаме като мишки…прокудени сме като такива! Допускам,че по-голямата част от аудиторията осмелила се да се изкаже по темата са хора,за които отдавна е късно да търсят щастие и по-добър живот някъде из широкия бял свят,за това просто се примиряват със сполетялата ги съдба,но за нас младите,поколението,което носи името „Бъдещето на България“ отдавна думата „подкрепа“ не означава нищо.Не се създават никакви перспективи,които да ти гарантират,че останеш ли ще оцелееш.По-добре ли е семействата ни да хвърлят луди пари за обучение в частни колежи и университети,а след това да ни гледат продавачи в магазин за бельо?Или пък по-добре ли е ние да гледаме ден след ден тегнещата болка в сърцата на родителите ни,за това,че не е по силите им да ни осигурят онова,което ни прави равни в обществото???Не,не е! Никога няма да се задоволя с малкото,което ми предоставя държавата!Никога няма да остана и сама да се боря,за нещо,на което отдавна му е отредено да гние в мизерия.Още от преди 25 години! Виждаме Ви,че всички апелирате,пишете в какви ли не форуми,разнищвате го като огромен проблем и да,прави сте,такъв е!Но никой не Ви чува не разбирате ли?Родината ви не Ви чува,управниците не чуват,децата Ви не чуват! Бягат.Бягат надалеч преди да са стигнали дъното като всички вас,които сте останали и си мислите,че с присъствието си можете да въздействате и да промените нещо въобще.На никой не му пука за вас!Вие сте нищо в очите на Великата ни политика! И колкото и годинки още да се изтърколят в разни плямпаници за морал и силна любов към умиращата ни от глад нация,вие пак ще си останете едно нищо!Народ,който храни държавата!

        Like

      11. Ами то ако беше толкова лесно да си в чужбина то тогава в България със сигурност нямаше да е останал НИКОЙ,но това е да си нещастник и да не можеш да оцелееш навън ,защото там се иска яко дупе та даже и да чистиш кенефи, а не само да се наливаш с бира ,което само по себе си е много важно в бг!!!

        Like

      12. „Лала“
        Масово се мият кенефи, но хората постепенно се развиват. Познавам хора, които до преди 2 години са мили кенефи, днес вече управляват фирми. По-лесно ли е БГ да живееш при родителите си и всички да работите за общо 1200 лв.?
        По-добре ли е да си до пенсиониране магазинерка/сервитьорка и шефа ти цял живот да ти плаща от 350 лв. до максимум 450 лв.?
        Сигурно е много готино когато гледаш хубавите дрехи и обувки, а после в нета търсиш техните „уникални реплики“. Изкривени са ти представите за нормален живот, ние в БГ винаги сме били на обратно. Масово останало население е деградирало – чалга, ракия и „шоото на славиту“. Дано той поне Ви оправи.

        Like

      13. Г-жо ,преди да съдите някого ви предлагам да отидете в чужбина да минете по-пътеките през които хората в чужбина са преминали и след това да изказвате мнение ,защото това което говорите без да си имате престава за каквото и да било в чужбина са пълни безсмислици . Да вярно е че тръгваме от най -долното стъпало но имаме възможността да се интегрираме и образоваме . Докато в България дори и да си образован те смачкват . Напротив не се ограничаваме цяла година за да се върнем в България ,защото човек ,който работи в чужбина може да си позволи и в Гърция ,Италия ,Испания ,Австрия ,Германия да отиде на почивка . Съветвам ви да си махнете слънчевите очила и да погледнете малко по далеч от носа си .

        Like

      14. Много е лошо да си тесногръд и ограничен, но не за теб самият а за околните:-)

        Liked by 1 person

      15. Вие, г-не или г-жо, първо се научете да различавате буквите „и“ и „й“ (от българската азбука) и чак тогава обяснявайте на хората дали да се връщат или не. Има доста умни българи, които са напуснали България, не за да чистят кенефи , а защото са оценени и съответно добре заплатени, за да могат да покриват елементарните нужди на семейството си, което в България трудно може да се постигне. Вие сте показател за това, което е останало в България, а именно много „приказки“, а насреща – нищо. С какво Вие, г-не или г-жо, помагате на България, след като дори не сте се постарали да се научите да пишете грамотно? Успех Ви желая в спасяването на държавата! Заради голям брой такива като Вас се радвам, че не съм там!

        Like

      16. Не всички лъскаме кенефи, аз например се занимавам с онлайн продажби и си работя от вкъщи. Живеем самостоятелно с мъжа ми и децата и изобщо не ми пука за теб или някой друг, който стои в Бг и нищо не прави за оправяне на положението, а обвинява избягалите на лесно. Кое му е лесното? Първата една година е ад. След това става песен. Не само защото като влизаш в магазина не си броиш стотинките, а и защото хората са усмихнати и любезни, готови веднага да ти помогнат. Дори да не знаеш език се опитват да те разберат и да ти помогнат- в банки и други институции. В Бг през лятото си стопихме нервите с некомпетентни и груби служители, продавачи… Носталгия не изпитваме никаква. Ностагия изпитват само хора, които са без семействата си тук. Синът ми до втори клас учи в България, сега не иска и да чуе за българско училище. Учене от 7 до 7, домашни един куп всеки ден и накрая знания нула, защото мрази училището. Тук са щастливи от първия ден. Дъщеря ми на 5 години чете и пише на български и английски. За мен щастието на децата ми е на първо място. Стойте си в България и си плюйте и обвинявайте някой за положението ви. Хората не сме дървета и можем да търсим по-добър вариант за живот. Създали сме деца и сме длъжни да им осигурим качествен живот, не само материално, но и душевно.

        Like

    3. Напълно подкрепям! Родината е там, където има кой да те чака 🙂 Аз не желая да оставам тук. Обичам родината си, но мразя държавата. Сега очаквам да се излеят един куп плюнки отгоре ми, които да ми припомнят защо всъщност не обичам държавата си. И не, не съм родоотстъпник, а човек, който търси своето щастие и това на семейството. И ако то е извън България, нека да е така. Защото донкихотовщината не може да ти изхрани семейството, нито да те накара да се почувстваш като човешко същество. Не ти дава спокойствие, не ти дава и сигурност. Дава ти една гола представа за величие, защото си решил да пребориш статуквото. Ми не, благодаря. Хайде, чакам сега да ме изхейтите…типично по български 🙂

      Like

      1. Интересно ама от коментарите по-горе има само един на човек който е решил да остане тук и много на такива, които плюят този който е тук и му обясняват как е правилно да живее.. Нали било личен избор, нали не ги интересувало, защо тогава цялото това плюнчене? Чувал съм че в чужбина не било добре да дружиш с българи защото все гледали да те прецакат – еми като ви гледам коментарите съм склонен да вярвам. Толкова сте се намразили че душата ви е черна. Честно да си призная не съм живял в чужбина, ходил съм само за малко, но тук изобщо не живея зле и обичам хората тук, защото имат силата да опитват всеки ден, защото са от моята боя, говорят като мен, смеят се като мен. Работя от както се помня и не казвам че е лесно и че парите ми стигат, но който не е потърсил работа – той не я е намерил. Парите са може би единствения голям проблем тук. Времената са такива, че не е толкова важно къде живееш, а как живееш и дали изобщо живееш защото парите са религия и често продаваме душите си за да можем да си платим сметките.. и да закупим нов айфон!

        Liked by 1 person

      2. Съгласявам се с вас, че парите са религия и наистина много често хората продаваш душите си, за да си купят нещото, от което нямат нужда. Относно българите зад граница, аз съм преживявал няколко срещи с нашенци в чужбина и смея да твърдя, че има много завист. Забелязвал ли сте, как се държи българинът когато общува примерно с германец и какви са му обноските ? Ако трябва да сме честни ние малко лицемерничим.

        Like

      3. Не просто лицемери, а чуждопоклонници! Ако тези хора обичаха повече себе си и своето, тук просто нямаше да е така.. Малките душици нямат очи за красотата и свободата дори и да ги бие в челото..

        Liked by 1 person

      4. Абсолютно съм съгласна! Ние сме родители на първо място и сме длъжни да осигурим на децата си по-добро бъдеще. След като в България сме видели, че не става- естествено, че ще търсим по-добър живот другаде.

        Like

    4. Доста правилен български езин ! Да се надяваме, че учителката ви по Български езин няма да го види, че жената удар ще получи !!!

      Like

  2. Много хубаво и романтично, но какво е решението когато единственото, което имаме са 50 лв. до следващата заплата, а ни се налага да платим примерно за спешна медицинска помощ. Или детето си е счупило крак, или трябва да платим на зъболекаря си 400-500 лв. да речем, или да купим лекарства на родителите си или…..още хиляди сценарии. Не можеш да живееш в държава, в която заплатата ти не ти позволява да спестяваш и най-малкото непредвидено нещо те вкарва в затворения кръг на заеми и т.н. Ами пийте си ракията и си казвайте „боли ме фара“, дано ви помогне един ден….

    Liked by 4 people

    1. тия, които не могат да живеят в кофти държава могат или да я направят по-хубава за живеене, или да си хванат самолета. поздрави на джеймс от мене

      Like

    2. Като говорим за зъболекарски работи, може ли да питам нещо – понеже в чужбина е евтино, що всички като си правят зъбите, хващат полета до тука, правят си зъбите и се връщат и пак са напред? Ако тук е 400 лв спрямо нашите заплати, там спрямо вашите е х3..в евро или лири. Аз тука съм морски. За 5 лева мога да сляза до плажа, да пия две бири и да си гледам кефа. И винаги ще има хора, настроение. Няма да има крайности – празно е /всички са на работа/, пълно е /всички почиват/ – повръщано навсякъде, всеки се клати, припада. Когато почне животът към 1-2, онея си лягат да спят. Хайде на някой друг тези.

      Like

      1. Правя си зъбите там, където живея (извън България). И тук също има хора и настроение. Ако все пак Вие предпочитате да вярвате, че всички, които са излязли навън са нещастни, това си е Ваше право. Но обобщенията винаги са погрешни. Ако се чувствате щастлив в България това е чудесно и дано винаги да сте добре там! Но не ни съдете, тези които сме щастливи далече от България, все пак всеки има право да е щастлив.

        Liked by 2 people

      2. Не сте прав, това не важи за всички държави. В Германия здравната застраховка поема много голяма част от зъболечението. На мен не ми е по-изгодно да си оправям зъбите в България, но тези които имат частични или никакви здравни застраховки им е скъпо да, но чак х3 и в евро не е.

        Like

      3. Несериозно е да ми говорите за родолюбие и как било скъпо, при положение, че за 1 ден в САЩ изкарвам средно колкото един месец средно статистически бъл(ХАР)ин, но да се гаразиш, че си на плажа за 2 лева и да се правиш на голям по дискотеките със салфетки го няма в чужбина. Там има оценяване на труда и развитие. Не си цял живот на същото място и повтаряш същите неща 40 години. И при положение, че получавам по $400 долара дневно, зъболекаря дори да е 10 пъти по скъп от българския 400лева Х 10 = 4000 лева, или $2700 (макар да не е толкова скъпо), аз тези пари ги изкарвам за 7 дни (1 седмица), а тези 400 лева в скъпата България – цял месец. И ти да ми казваш колко хубаво било, ми няма как. А отделно, че с нищо не съм длъжен на някаква територия, в която съм се родил на напълно случаен принцип. Защо да съм такъв родолюбец, след като не съм си избрал това място. Това, което съм избрал е да се развивам, не да тъпея, а познай в България кое е…

        Liked by 2 people

      4. Николай, не летя до България да си правя зъбите. Наскоро платих 480 евро за една малка пломба на съпругата ми и преглед на двете ми деца. Но дали искаш да ходиш към 1-2 в повръщано или да си отглеждаш децата и да си живееш живота, са различни неща. Просто всеки има различни виждания и очаквания от живота.

        Like

      5. Морски…стой си със повръщаното…аз ще се прибирам за две пломби и разликата между нас ще е че аз живея без повръщано и като сляза до плажа също си гледам кефа, и винаги има хора, и винаги има настроение, ама няма цигания, и няма повръщано, никой не припада…. за пари няма смисъл да говорим, щото са много неща за сравнение…

        Like

  3. Здравейте. Радвам се че още има щастливи хора в България.
    Аз съм редовен участник в протестите срещу правителството на Орешарски.
    Аз съм човек, чийто очи бяха широко отворени след въпросните протести. Някои от нас много наивно се надяваха нещо да се промени, нещо да потръгне. Но дълбоко в себе си знаех, че всичко е безсмислено и нищо няма да последва. Просто бях длъжна да опитам. За последно. Бях длъжна да опитам да живея добре. Бях длъжна да знам и да съм с чиста съвест и да кажа един ден на децата ми че съм опитала да им осигуря достоен живот. Не богат, а достоен.
    Исках да остана. Обичам държавата си, харесвам кухнята ни, природата ни, семейството ми.
    Но просто аз нямам бъдеще там, където съм родена. Навън винаги ще бъда чужда, но се чувствам повече вкъщи, отколкото в България. Не ми пука кой какво ще каже. Това е моят избор и не съжалявам.
    Навън имам шанс да се развивам, да постигна нещо повече от сервитьорска работа. Имам шанс да правя изкуство и да работя това, което искам.
    А човек е щастлив когато прави каквото обича.

    Когато стана ясно че протестите са дирижирани с цел да се върне бойко борисов, аз лично се почувствах за пореден път употребена.
    Излъгана. Смачкана. Без надежди, без мечти, без шанс за щастие.
    Това е държавата на лъжата, на измамите и нарушаването на законите. Това е държавата, в която ти крадат дори личността. Да, на протестите милиционери ни привикваха и ни изискваха лични документи, като преписваха данните ни. На следващите избори аз и цялото ми семейство се оказахме в партиен списък на никому неизвестна партия.
    Ето това е моята родина – отделния човек нищо не струва – той е никой ако няма връзки.
    Това е държавата където късаш глезенни връзки и те уволняват по телефона, обвинявайки те в манипулация. Където не ти дават заплатата с мотив, че ти си лъжещия и некадърния…
    Това е държавата за която работиш по 15 часа за смешни и наистина унизителни пари, независимо какво образование имаш или планираш са имаш.
    Но оказа се и да завършиш не е чак толкова лесно в света на хората, които искат да научат нещо и не желаят да дават подкупи.

    Искаш да се развиваш, но просто не можеш, защото си никой. Не си роднина на никой местен бабаит или „бизнесмен“.
    Учиш, но за някои изпити просто трябва да си платиш.
    Плащаш здравни и всякакви осигуровки, но ако не дай Боже ти се наложи медицинска помощ, ти пак си плащаш. За да си сигурен, че ще ти обърнат внимание.
    Даваш по 20лв. на милиционера всеки път, за да му напълниш джоба, а на теб да ти се размине акта в размер на 50лв. , щото си карАл без колан и с превишена скорост.
    Все гледаш да излъжеш, да откраднеш, да „изкараш някой лев“. Да прецакаш колегата, комшията и всеки който може да се прецака.
    Всеки търси изгода от теб, а когато имаш нужда просто да си вземеш дадените назаем пари, те баламосват.
    Сетихте ли се коя е тая държава?
    И аз се сетих, ама чак сега.
    Остава ми се, но заминавам. Не искам повече да гоня вятъра или да тичам срещу него. Не искам вече да го правя. Стига ми толкова.
    Събуждаш се с разтуптяно сърце и осъзнаваш че кошмара просто не свършва. Че си в него и вече не виждаш мечти.
    Първо ти става мъчно колко е скапано всичко и се опитваш да го направиш една идея по-приятно. Но ти се пречи дори за това. Или точно затова. После идва отчаянието, че все не стигат парите, за които работиш по 15 часа на ден.
    После? После идва желанието просто да се махнеш и да не се връщаш никога.
    Дори вече не си обиден и огорчен от това, че ти се пречи да живееш като нормален човек.
    Завзема те един непукизъм за това какво ще стане после.
    Искаш само да тръгнеш по-бързо за където и да е. Само да не е тук.
    Ако смяташ себе си за нормален човек, с добродетели и мечти, които тук никога няма да сбъднеш, купувай билет. Еднопосочен.
    Да заминеш и да не се върнеш не е предателство. Това е най-доброто, което можеш да направиш, защото е въпрос на оцеляване.
    Предаваш себе си, ако живееш в илюзията да останеш.

    Liked by 5 people

    1. Скъпа непозната, от сърце Ви желая да се почувствате своя навън. Ясно е, че едва ли ще се случи през първите няколко години, но след като прочетох какво сте написали, някак си съм доста уверена, че ще се случи. Ако имате добродетели и мечти, умножете ги извън България. Намирам сходни неща между мен у Вас и за себе си мога да призная, че бях загубила способността си да мечтая в Родината. Върнах си я заедно с чувството за достойнство, но не това, което те кара да спориш гръмогласно, а това, което те кара да се опиташ да разбереш хората, които имат противоположни на твоите разбирания и да се опиташ да научиш нещо от тях, а ако не намериш общи неща с тях, просто наум да им пожелаеш На добър път и да се отдалечиш, защото животът е твърде кратък, за да го пилеем в опити да угодим на някого. Чувствам се щастлива и добра, чужда се чувствам само при пътуванията ми до България. Опитвам се да помагам на различни каузи там, но сърцето ми и усмивката ми изгряват далече от България. И най-важното: мога да бъда себе си без да се чувствам неподходяща…

      Liked by 2 people

    2. На българина все оцеляването му е проблема и това е много тъжно. Това беше и целта на целия “ преход“- да останем под пет милиона българи в България (от близо девет), затова и първоначално ни докараха до хиперинфллация. Сега вече наливат чужденци под формата на „бежанци “ понеже има място вече, нали!? Все си мисля, че на мнозинството българи не им пука, защото живеят в държави с развита пазарна икономика. Е, тя скоро, много по -скоро отколкото ви се иска, ще се срине и дано тогава шока от падането на розовите очила не е твърде голям. Дано тогава се сетите, че има и нещо по -голямо и важно от самите вас като например думичките) родова памет, принадлежност, Родина. Но не се чудете много ако, след като евентуално се върнете, заварите куп афганистанци, сирийци, негри… в собствената си родова къща! Това вече се случва ама повечето емигранти навън все с едно разочарование говорят за България, с горчивина и обида дори, за това как онова животно държавата е виновно за всичко. Да ама не, всички ние сме виновни за нихилизма си, за примиренчеството, за егоизм, който винаги взема превес у българина. Е, каквото повикало, такова се и обадило.

      Like

    3. Браво! Подкрепям и усещанията ми са същите. И тъгата ми е същата. И въпреки годините си знам, че ще дойде ден, в който ще го направя, ще избягам…поне старините си да изживея достойно и спокойно, без да се притеснявам, че ще ме набият, ограбят, излъжат, изнасилят за жълти стотинки….или в най-добрия случай ще нахлуе полиция посред нощ по погрешка…
      И не ми опонирайте на избора, който си е лично мой.

      Like

  4. Поздравления за хубавият текст! На този свят на ред с материалните неща има и други, по-важни. Емигрират тези, които или имат болен роднина и се нуждаят от пари, принасят себе си в жертва за неговото оцеляване и лекуване, или хора които не мислят, че могат да променят нещо, а смятат че държавата нещо им е длъжна персонално на тях, не идентифицират себе си с „държавата „. Последните не ги съжелявам, не ги мисля, не ме вълнуват, защото те са най- обикновени консуматори , които емигрирайки са намерили повече за себе си и повече хора като тях. От гледна точка на историята, никой няма да ги помни.

    Like

      1. И да, оставайки в България промених доста неща за хората, които са около мен, за безчинствата в сечта в гората на село, в помощ на читалището, в помощ на хора изпаднали в беда. Заобиколен съм от страхотни, невероятни хора. Живял съм и из Европа, в щатите и повече НИКОГА не искам да стъпя там, освен да посетя приятели, които все още си мислят, че щастието зависи много от дълбочината на джоба. Анелия, за нахалният ти текст имам само един-едничък коментар – МАЙНАТА ТИ!

        Like

    1. Петър, не знам какво е впечатлението ти за хората около теб, които са заминали, но определено не може да слагаш всички под един знаменател. Пример: може да видиш словоизлиянието ми по-надолу „Стефан“.
      Поздрави!

      Like

  5. Наивно е да мислиш, че като останеш ще промениш нещо. Като фотограф съм снимал всички протести. Стотици хиляди млади хора, които подскачаха от студ и от глупост и всички до един бяха излъгани. България е обречена, боли ме да го кажа, но е факт. След 100 години няма да има българи в България, а може би няма да има и България.

    Liked by 1 person

  6. имам лек въпрос -50лв ви останаха след като платихте тока парното водата и напазарувахте за месеца или след като ходихте на кино в мола -и се връщам на основната тема та по тази логика на издръжката на мама и тате за какво ви е такава голяма сума от 50лв то и 10лв ще ви стигнат щом приоритета е единствено биричката а и все ще се намери някой да почерпи – но основната ми мисъл бе че статията е лош опит да се прави пропаганда сред младото поколение като не се показва действителността в България а се приравнява живота в едно клише и е насочена към все още не прозряващите истината току що завършили младежи на които по един или друг начин им се е усмихнал късмета да си намерят нископлатена работа в нашата мила родина но идва времето когато и тези младежи ще се осъзнаят и ще се опитат да се преборят със системата и след като се усетят че са прецакани ще бягат кой на където види и ще носят спомените също като нас за едно незабравимо детство в една родина “ която се оказа мащеха“ за повечето от нас които от отдавна сме се пръснали по света

    Liked by 1 person

    1. Мисля че не си схванал основната идея на статията.. Трудно е да излезеш от битовизма и да си щастлив с 50 лева въпреки всички несгоди и малко хора могат да го усетят и малко имат сърце и душа за това.. Пари се изкарват, но не е задължително да носят щастие. Не ни занимавай с дребнавите си сметки за ток и вода, ние и без това си се занимаваме с нашите..

      Liked by 1 person

  7. Радвам се, че има още хора с такова мислене на истински патриотизъм колкото и малко да са те. Моят съвет към авторката е да не променя мисленето си заради други хора, които нямат смелост да се борят за собствената си народност. Тези, които останем в България можем да помогнем на държавата дори само с избора си, че сме предпочели родната си страна и сме тук!

    Like

      1. Един прост пример:
        Всеки ден отиваш и пазаруваш нещо от кварталното магазинче – хляб, бира, вафла, каквото и да е.. От надценката, комшията, собственик на магазина печели за да изхрани семейството си.. Така и ти имаш хляб и той има хляб – прост пример на най-ниско ниво как хората си взаимодействат. Ако ти и други хора изчезнете на някъде, примерно в Англия или Патагония, той не печели достатъчно и фалира..

        Like

  8. Е добре. Протестите ми отвориха очите, че всички ние сме нечии пионки. На никой не му пука ти кой си, особено ако нямаш връзки. Който иска да мисли лошо, който иска – не. Бог ми е свидетел че опитах всичко за да остана. Но за какво да се мъча? За народ, който се присмива на хората с морал? Защото всички мрънкат, но никой нищо не прави. По-скоро не ми се живее с простаци и връзкари. Защо за да имаш позиция по даден проблем, задължително трябва да си платен? Защото интелекта на всички, които го казваха не е много висок. Защото всички са свикнали да взимат пари за всичко. Чест и достойнство имат само баламите като нас, които нямаме желание да се продаваме.
    Човек трябва да живее там, където е щастлив! И никой няма право да му се бърка.
    И последно, не си мислете че парите в чужбина се берат по дърветата. Тук се бачка, и то здраво ако искаш прилична заплата. На никой не му дреме кой си и чия щерка си, нито от къде си. Също има връзкарство, но ако не ставаш – сменят те. Просто е.
    А не като в милата родина – вечно некадърни хора работят работа, от която нямат идея, до пенсия.
    Хайде да помислим защо има „изтичане“ на мозъци. Защото в милата ни българия насърчава неграмотността и простотията. А държавата – това сме ние. Не желая да свеждам живота си до ниските ми нужди – да се наям и напия.
    Искам да се развивам интелектуално, да работя работа, която обичам и да съм полезна на обществото.
    Вижте какво става с циганските махали. Готви се поредния преврат, а участниците са едни и същи. Не желая повече да участвам в този цирк, наречен държава! Това е територия, където да си прост е желателно! Това е мечтаният електорат на всяка партия! Прост народ се управлява изключително лесно!
    Нямам и нищо против оставащите. Хайде, опитайте да се борите с крадците и престъпниците, яжте малко бой, както ние ядохме и после ще говорим!
    Демокрация в България не съществува и скоро няма да я бъде, докато всички мрънкате и нищо не правите. Революцията трябваше да се случи много отдавна, а не някакви си театрални протестчета!
    Но група хора подмениха и големия протест!
    Успех на всички, пожелавам ви щастие, където и да сте!

    Like

  9. Искам да имам деца, но никога няма да ги възпитавам в подобна среда! Където наркотиците, чалгата и долнопробната мисъл е на почит!
    Където всяко желание да мечтаеш и твориш бива пресечено още преди да си опитал! Където пари за изкуство и култура, спорт не се дават! За да може „елитът“ ни да си купува луксозни автомобили и палати ЗА НАША СМЕТКА!
    Възхищавам се на младите родители, които въпреки всичко отглеждат добри и възпитани деца. Просто не смятам че моите един ден ще се чувстват добре!

    Like

  10. Емигрантите нямат право да се оплакват от състоянието на Родината ни – не защото липсва проблем, а защото те са част от него.

    Like

  11. Точно си ме боли фара.Аман от мрънкащи,обвиняващи и поставящи под общ знаменател.България е супер яка само трябва „малко“ прочистване. 😉

    Like

  12. България има много проблеми.

    Всяка друга страна обаче също има – може да не са същите, може да са по-малки или по-големи, но ги има. Където и да съм ходил в чужбина, навсякъде има просяци. Има и дупки по пътищата. А със сигурност има и корумпирани политици, наркотрафик и убийства. Лошото не е ничия национална черта, дори сред нас да има заблудени хора, че е.

    Лично аз съм млад човек с добро образование, което до един етап родителите ми успяха да финансират. Оттам насетне съм се оправял сам. Нямам никакви връзки, нямам специален късмет, не пускам тото и не се моля в църква. Имам високо квалифицирана и отлично платена работа. Имам здравна застраховка за мен и за семейството ми – не съм плащал и лев за зъболекар от години. Мога да си позволя почивки у нас и в чужбина без да ми се налага да спестявам. Не се чувствам лишен от нищо.

    Не се хваля – фукане щеше да е да се хваля с нещо, което вие не можете да имате. Но щом мога аз, можете го и вие – българско държавно средно училище, български университет. Работих още докато следвах.

    Просто спрете с този негативизъм, омраза и отвращение към всички, с това да лепите етикети на „българина“, който обичал да му е лесно или който псувал хората на кръстовището. Престанете да мислите след всяка лоша новина по телевизията „това може да се случи само в България“. Дупки имало само в България. Само нашите политици били корумпирани. Само тук в автобуса те гледали на кръв.

    От друга страна – направете нещо. Гласувайте, не позволявайте на същите „корумпирани политици“ да ни управяват с години. Протестирайте – не може хора като Делян Пеевски и Бат Сали да са във властта. Но недейте да бягате от проблема. Имаме дълг към страната ни. Тази държава всъщност сме ние. Ще ни се качват на главата, докато го позволяваме. Докато всеки път, когато има избори, си мислим, че всички са еднакви и че нашият глас не се брои. Докато си затваряме очите за автобусите с гласоподаватели от юг или за махалите, където всички гласуват еднакво. Културата ни ще върви надолу, докато водим децата си в мола и ги оставяме да пълзят в мръсотията под масите, докато ние си „ъпдейтваме статуса във Фейсбук“.

    Има много неща, които могат и които трябва да се направят, и дори малките такива за са предпочитане пред това да избягаш в чужбина. Не сме свободни електрони. Това, че нещо е лошо, е винаги и наша вина. Запазете достойнство и имайте гордост. България може да ви се струва смешна, сравнявайки я с там, накъдето сте се запътили. Но ако е така, гледате само проблемите. Не искам да навлизам в клишета и няма да говоря за история и култура.

    Много велики хора са напуснали страните си, за да могат да допринесат за развитието на човечеството като цяло. В това няма нищо нередно. Грешното за мен е това да го направиш, за да се скриеш. Защото мислиш, че си в правото си да очакваш някой да решил проблемите, а ти само да се настаниш и да си живееш живота.

    Like

    1. всичко е в тези думи : „Имаме дълг към страната ни. Тази държава всъщност сме ние.“
      Който го е разбрал – знае защо е тук.
      Има българи, които ще го разберат и извън България.
      Ще останат доста и такива, които никога няма да се съгласят. Но именно те се ползват от направеното вече там, от готовото, за което някой друг , преди тях се е преборил. Защото не е мълчал.
      Всъщност държава като понятие няма. Колкото и да ме убеждават математиците, че корен квадратен от -1 имал смисъл, истината е, че дори те не знаят защо са го измислили. Всъщност ДЪРЖАВА става , когато всички сме взаимно свързани и от действията на един зависи резултата за всички останали.
      Един българин от коментиращите по-горе го каза простичко – направил съм моите малки стъпки – спрях отсичането на едно дърво, помогнах в читалището да има живот, радвам се на хората, които ме заобикалят и се радвам на малките неща /перефразирано/. Малките неща всъщност се оказват много големи, ако човек ги прави във неговата собствена Вселена. Защото дори далечния Лао Дзъ се е сетил, че резултатът , който човек очаква от Живота си, се намира в края на Път, дълъг хиляди крачки. Но до него стигаш едва ако всяка крачка е извървяна.
      Всъщност най-важна е първата. Да го искаш и да прекрачиш натам.
      и още нещо е важно.
      Пътят да е верният.

      Like

  13. И аз си мислех така но след раждането на второто ми дете нещата претърпяха пълен обрат…Успех аз заминавам!!!

    Like

  14. България е супер яка. Аз си я правя да ми е яка. Справям си се. Без да имам връзки и наследства. Учих, работя, излизам с приятели когато реша. Разхождам си кучето. Парите ми стигат да живея добре, да изплащам жилище (за 5 години, при среден период за изплащане в САЩ 17 години) и да спестявам. Аз не бих отишъл другаде докато ми е толкова приятно. Ако обаче ми стане неприятно и непосилно – бих се позамислил.
    Когато обаче хората страдат и изнемогват. Когато си учил 8 години и парите не ти стигат да гледаш децата си, а приемерно другаде ще можеш с професията, за която си учил да ги отгледаш и образоваш, то изборът е ясен. Познавам ядрен физик, който в България просто не си намираше работс по специалността, защото просто няма такава. Отглеждаше кучета заедно с жена си и синовете си. Когато обаче големият му син стана на възраст за университет и нямаха средства да го пратят да учи каквото искаше, отидоха в Белгия. Там в научен център бащата успяваше да изхранва сам всички и да плаща университета на сина си. По-късно и майката понаучи език и почна работа – пак с животни, но за съвсем други пари. Не мога да кажа, че не ги разбирам. Когато не можеш да живееш нормално тук – премести се. Не е грях.

    Like

  15. Статията е прекрасна, поздравления, а коментарите на всички дават много материали за размисъл. Всеки има право на избор за себе си и никой няма право да го лишава от този избор. Безспорно. Въпреки това, не мога да не отбележа колко красноречив е фактът, че много от Вас, работещите в чужбина в сфери, в които България никога не би могла да се развива, като например дизайнерът на сонди за осцилоскопи, не пишете грамотно, а твърдите, че сте образовани, което се и предполага поради заеманите от Вас длъжностни позиции. Не е ли странно?

    Liked by 1 person

    1. Ми не, Ивона, не е. Защото тези хора работят с поне още 2 чужди езика ако заемат висока позиция. Иронията е прекрасно нещо, но в случая зад нея прозира жалък опит за заяждане по параграф правопис. Да не би пък българите в България да пишат по – грамотно??? Я се сети за резултатите от изпити и матури по БЕЛ?

      Like

  16. Predvaritelno se izviniavam che niamam Kirilitsa I se nadiavm, che shte imate turpenie da prosledite sudurjanieto!!! Mnogo interesna statia I oshte po-interesni I informativni komentari. Mrazeshtite bulgarski grajdani ochevidno sa izpulneni s prezrenie kum izbora I vuzmojnostite na tezi koito sme zaminali, no iskam te da se popitat zashto ni mraziat tolkova. Zashtoto ne stoim „da se muchim s tiah v imeto na Rodinata“ ili prosto zashtoto ne razbirat I ne mogat da tolerirat fakta, che niakoi ima razlichni stremlenia ot tehnite! Suglasna sum napulno I s Maia I s Chujdenets I s oshte niakolko komentirashti I iavno dobre ustroeni bulgari v chujbina…Ne vseki e zaminal da chiusti kenefi, vupreki che nishto losho ne namiram v tova, osoveno sravneno s da lejim na gurbovete na roditelite si na po 30 I 40 godini hora – tova e sramota. Moiat saprug beshe ot tezi koito vinagi e mechtal za jive I raboti v USA I go napravi. Tochno zashtoto v BG niamashe miasto za nauka I vse oshte niama! kogato reshavashe da otide ili ne biahme student I az biah kato tova momiche, koeto e pisalo statiata, obichah si Bulgaria prosto taka, rabotata mi beshe chudesna, iskah da sum tam I da promeniam sveta… Uveriavah go che az shte moga da izdurjam semeistvoto, dori i toi da niama goliama zaplata, a prosto da si se rovi v naukite. A toi mi kaza prostichko che niama nishto protiv dori da kara taksi vecher za da se spraviame, no ne e v parite rabotata, a v tova che niama da ima sredstva I intelektualna sreda da gradi ogromnite si idei fv naukata… Tova e tujnata istina. Toi zamina, az se nadiavah dve godini che shte se vurne I nakraia zatovrih businessi I rabota i sus stisnati zubi go posledvah. Zapochnah ot nula, borih se sus sto neshta, no sega s triete si detsa I dvamata s chudesni profesii I budeshte ne samo za nas a I za roditelite ni, detsata na bratovchedite ni, nashite detsa, nashi priateli koito dovedohme tuk poleka leka, se chuvstvam shtastliva. Ne sme otishli tam prosto da se mahnem I da se vurgaliame v bezpametno konsumatorstvo, a za da promeniame sveta… na drugo nivo! Prosto prestanete da slagate horata pod edin znamenatel I da pliuete sreshtu tiah samo zashtoto sa po-razlichni ot vas! Nie oshte si obichame Bulgaria, no ne za takiva hora kato mrazeshtite komentatori tuk, a za takiva kato nashite semestva I priateli, kakto I avtorkata na statiata I vsichki drugi tolerantni I inteligentni sushtestva!

    Like

    1. Мразещите тук май са от другия лагер, хората чиито коментари харесвате имат най-противните, язвителни коментари. Да са живи и здрави. А за това че сте отишли да променяте света просто нямам коментар, само ми е малко смешно 🙂 Поздрави!

      Liked by 1 person

  17. „В този ред на мисли, навярно се изисква доза непукизъм, за да останеш тук. Умерено, но не опасно игнориране на всичко несправедливо и грозно наоколо. “
    Не съм съгласна.
    Аз след повече от 5 години в „чужбина“ се върнах именно с идеята, че този непукизъм е това, което пречи на държавата да върви напред (абстрахирам се от политиката за момент).
    Ако ще игнорираме всичко несправедливо, какво значение има дали сме тук или на края на света? Аз се върнах, за да променям малките несправедливости и да давам своят принос.

    Like

  18. Purvo-sorry za latinicata!!
    Vtoro-pozdravleniq za avtora!
    Po-infantilno napisano neshto ne sum chel dosega!
    Derzaite i si mislete,che ne ste robi v sobstvenata si strana…,

    Liked by 1 person

  19. Родината на всеки е там, където е щастлив и където се чувства у дома. И това не е задължително да е държавата, в която е роден. Уважаеми авторе на статията. Все още си млад и имаш чувството, че можеш да преобърнеш света. Насочил си копието напред и си убеден, че свободата ти е закачена на върха му. И всичко това би било чудесно ако носиш отговорност само за себе си. Но когато от твоя избор зависи бъдещето на две деца, житейската ти филосифия ще претърпи известна трансформация, а най – вероятно и катарзис. Зависи с какво ще те сбъска живота. И тогава си спомни златното правило, че човек никога не трябва да казва никога. Ако животът тук беше прекрасен, сега нямаше да тъгувам за сестра си, която от 4 години живее извън БГ, така, както съгуват стотици хиляди български майки, бащи, синове и дъщери. И докато не преодолея безсилието, че не мога да променя вековен манталитет, не мога да се почувствам щастлива тук. И ме боли! Но щастието и благополучието на собственото ми семейство е над благоденствието на собствения ми народ. От който почти нищо не остана тук. И все пак, знам, че думите ми няма да се вземат под внимание и ще бъда наругана и разджебрена. Само защото имам свое мнение по въпроса. За което отново ще кажа, че се радвам, че очите ми гледат навън, защото този мразещ, нетолерантен и готов за заяждане и скандали хейтър, който ще пише в отговор на поста ми, е причината да ненавиждам българския манталитет, непроменен от векове. Една лястовичка пролет не прави и патриотизъм къща не храни! Айде, със здраве!

    Liked by 1 person

    1. Bravo, Rosi, otgovariam samo da vi dam kuraj I da vi vduhna viara v budeshteto. Ako ima nachin da posledvate sestra si, deistvaite. V „chujbina“ chovek se chuvstva mnogo po-uvajavan I vuznagraden, ne samo materialno, no I moralno, otkolkoto v Bulgaria. I tova idva ot edin chovek koito si obicha Bulgaria I koito imashe edna prekrasna rabota predi da zamine za USA. Rabotata mi sega e sushto super I vupreki bezmilostnata konkurentsia ima pravila, horata te otseniavat I ti se radvat na uspehite I ne triabva da se boorish s prostotii… Da ne kazvam nikoga, no v surtseto si znam che ne iskam I da pomislia da rabotia niakoga v Bulgaria… I samo s vuzhushtenie gledam kum mladi hora, koito uchat niakude drugade I se vrushtat tam za da opraviat durjavata, opraviaiki sebe si I otvariaiki novi businessi… Bravo za entusiazma, tova e edinstvenoto spasenie.

      Like

  20. П.П Не е лошо да попрочетете малко български автори от периода около и след освобождението. Препоръчвам оригинала на „Тютюн“. Ще се почудите от актуалността му! И после ми кажете какво се е променило от онзи педиод до днес 🙂

    Like

  21. Никой не си избира родителите и родината. От години голяма част от българите се изселват в търсене на по-добър живот, но не го правят както да речем италианците са го правели преди години емигрирайки в Америка. Те са отивали с ясното съзнание, че ще работят, спечелят пари и ще се завърнат в родната Италия. Днес българинът бяга, не емигрира, бяга и не иска да се върне. Но някой задал ли си е въпроса какво ще стане с България ако всички избягат. Кой ще остане тук и кой ще се настани да живее на земите ни. Има народи без държави, а ние си имаме държава-Земен рай, която май ще освободим на някой, който си няма държава.

    Like

  22. По-комплексарски пост не бях чела до сега. Елате да поживеете повече извън България и ще видите, че животът там съвсем не се свежда до работа от 9 до 6 и голяма кариера. Наистина жалко е, че има хора, които все още се заблуждават и задоволяват с подобни клишета. Друго нямам какво да кажа, просто не си заслужава да си хабя думите. Съжалявам, че пропулях 5 минути от живота си, за да чета тоя абсурд. Лека вечер с манджите на мама.

    Like

  23. Здравейте,
    Признавам, не прочетох всички коментари, адски много са. Естествено с някои съм съгласен, с някои не съм 🙂 Аз за себе съм решил, но да споделя. Попаднах на тази статия от Фейсбук и реших да я прочета. Рядко го правя, както и прелиствам Фейсбук 3-4 пъти надолу, колкото-толкова.
    Аз съм от онова поколение, което на 10-ти ноември бяхме „тийнейджъри“. Не ходих по митинги, но гледах телевизия, четях вестници (да!), слушах какво говорят по-големите. „Кой не скача, е червен“ и прочие простотии, но ме вдъхновяваха. Просто очаквах да завърша техникума, и в университета ще ме посрещне новото бъдеще. „Ще се оправим“, както се казва в клишето.
    Завърших техникума, ходих в казармата, завърших университета. Ожених се, родиха ми се две прекрасни дъщери. Родителите ми (ни) не са богати, но работеха добре и получаваха добри доходи, не сме се лишавали от храна, дрехи, забавления. Но пък и нямаха хотели, бизнеси и т.н.
    В далечната вече 2001 започнах работа след университета. Добра работа, мечтата ми. Получавах по-голяма заплата от майка ми! 🙂
    До 2012-та година, както казах, създадох семейство, с малко помощ от родителите и сериозна ипотека си купихме наше жилище. Заплата ми вече беше около 5 пъти средната за страната. След майчинствата, съпругата ми също започна работа – около един път половина над средната. Казвам го, за да е ясно, че не сме процъфтявали, но в никакъв случай не сме били зле.
    През годините се сменяха комунисти, седесари, бесепари, царе, триглави змейове, пожарникари, пожарникари (нарочно го повтарям) да ни управляват. Сериозно подминах Христовата възраст.
    И взех да се освятквам (да, при мен обикновено бавно се случват нещата). Живота си върви. Аз не виждам подобряване. А уж гласувам, т.е. правя какво мога. Спирам на пешеходни пътеки, не си хвърлям боклука, не минавам на червено, паркирам правилно. Работя здраво, международна фирма с много бачкане. И какво – дето имаше един лаф „положението вместо да се влошава, то става истерично“.
    И реших – заминавам. По-точно го решихме, защото ние заедно решаваме.
    Сега съм в западна Европа. Работя подобна работа и получавам малко повече от едно средно семейство в страната тук. Децата ми ходят с АДСКО желание на училище (не знам как го прави системата тук). От време на време ме питат „нали няма да се връщаме в България?“. Съпругата ми също.
    Сега се прибраха в България за ваканцията. След полета жена ми ми се обади: „На 5 км сме от летището, искам да хващам обратния полет!“
    Имаме много приятели в България, роднини. Децата иамт приятели. Сега се забавляват. И като се чуем, ме питат „Занесе ли ми документите в новото училище?“, „Виждаш ли някой от новите ми приятели?“
    Ей затова си заслужаваше да замина.
    Защото в България моя живот си минаваше в надежди да се нареди държавата (нали затова си избираме политиците, да я наредят). И децата ми сигурно също шяха да се надяват.
    Не че не обичаме България, напротив! Боли ме като чета новините от време на време. Но моя живот си е само един. И аз искам да си го изживея както аз си искам. Дадох 15 години от МОЯ живот на политиците. Не е трябвало!
    Да, боли ме сега, когато родителите ни останаха сами. Но все пак това е нашия живот и ние смятаме да си го изживеем както намерим за добре. Наистина се опитвах 15 години да бъда добър гражданин, да си плащам данъците, глобите (да, имам за каране без фарове), да бъда съвестен, да гласувам. Някой да ми каже какво още съм можел да направя.
    По темата на статията – ами да, страхливец съм. Страх ме е, че живота ми минава, а аз се чувствам излъган от държавата си. Страната си я обичам.
    И да се оправи, не знам дали ще се върна – вероятно не. Защото не вярвам.
    Кой бил с 50лв до заплата, кой си купил пак хотел – ами кой както си я нареди. Знам, че звучи егоистично, но както казах, живота си е мой. Бил съм страхливец, предател? Сигурно е така, не споря. Не ми се спори просто.
    И тук не процъфтяваме, посрещаме си нуждите. Зъбите си правя тук, казвам го, защото имаше някакъв коментар на тази тема. Тук малката ми дъщеря не кашля, 2 дни след като се върна в България, започна пак да кашля. И пита жена ми кога ще се прибира, че да спре да кашля.
    Ами това са ми важните неща в живота. Стискам палци за всеки съвестен българин. Стискам палци за това държавата ни да се оправи.
    „Какво направи ти за държавата си!“ – знаете ли откъде идва този въпрос? Да, от един велик (според някои) политик. Лично мое мнение – той е отговорил така, защото вероятно е нямал аргументи да спори с гражданите си. Аз лично, направих какво можах.
    Благодаря ви, ако сте имали търпението да прочетете всичко това 🙂
    Успехи и късмет! 🙂

    Liked by 1 person

  24. Щастието, мила авторке, не зависи от външните обстоятелства, а е резултат на нагласа. Бягат, защото са алчни за пари. Такива хора никога не са щастливи. Богатството е в нещата, които не могат да се купят с пари. Ама се иска акъл да го разберат. А и да нямат толкова акъл, поне да четат великите умове на цивилизацията какво са казали по темата. Ще ти цитирам Соломон, който опитал от всички неща на света и накрая казал : „И всичко беше суета“.

    Like

    1. „Бягат, защото са алчни“….най-противния коментар който съм чел….и нямали акъл….аз думи нямам за злобари като вас. Този коментар е 99% направен от някоя злобна лелка, на която света и е крив че се е родила… Ходете чете Соломон и който още си искате….

      Like

  25. Много подвеждаща статия. Който не е живял в чужбина ще си помисли, че Българите в чужбина няма с кого да изпият една ракия, харчат повече от 1/5 от свободните си средства за бира, псуват на английски, френски, немски…, работят от 9-6 и не могат да проведат свестен разговор за космоса, любовта и нанотехнологиите, щото видиш ли за това ти трябва друг манталитет, и по-скоро трябва да си в България.
    Нека да Ви кажа,че не е така.
    1-во харчиме доста по-малко от 1/500на за една бира в центъра на европейски, американски и тн градове.
    2-ро не се ограничаваме само с ракия, а понякога консумираме доста по-качествен алкохол.
    3-то не работим само от 9-6. Някой работят по 12-14 часа, не по принуда, а по желание…някой даже работят и по 7 дена в седмицата, защото се занимават със суперинтересни неща ( и както се казва, като си изкарваш парите с неща, които ти носят удоволствие, ти
    никога няма да трябва да бачкаш )
    4-то Псуваме си както ни дойде и на български и на английски и на руски…
    5-то Също така си говориме и за космоса, всъщност има няколко Българи работещи в НАСА, та със тях понякога обсъждаме неща, които идват със няколко години закъснение до хората пиещи бира по 1.80лв ( не по тяхна вина )
    6-то и се влюбваме, и се разлюбваме и се радваме и страдаме и пак се влюбваме, та даже си и говорим за това.
    7-мо и за нанотехнологии си говорим, щото познаваме хора, които това работят и също обменяме идеи и се интусиазираме за бъдещето.
    И 8,9,10 все във същия дух.
    И даже и в България се прибираме и също пием бира по 1.80
    …. Всеки сам си избира пътя, на никой не му е лесно ( по различни причини )… Така че вместо да мрънкате и да обяснявате на света, колко сте по-извисени духовно вземете се в ръце и си оправете системата, та дано вашите деца изберат България поради факта, че системата им предоставя възможности да мечтаят и реализират.
    И да кажа, че не Ви упреквам, че сте в България, нито сравнявам кой е по-по най. Ако се чувствате щастливи, то там е Вашето място и аз уважавам избора Ви!

    Liked by 1 person

    1. BRAVO! Edno stegnato, izdurjano I elegantno izkazvane, koeto na vsichkoto otgore e pulno s tolerantnost yavno roadko prisushta na subesednitsite-proponenti za stoene v Bulgaria. Napulnihte mi dushata!

      Like

  26. Имам чувството, че много малко хора са останали, които разбират това, което четат или им се говори. Направо сякаш в главата на почти всички се върти една грамофонна плоча – протести, политика, Борисов, Орешарски, разбити надежди, преход. В статията НИКЪДЕ не се споменават тези неща. Става въпрос за етническа и национална принадлежност, за произход, за ДЪЛГ към родина и отчество /Справка – родина е мястото, където си роден, отречество е всичко свързано с предците и произхода ти – земята, откъдето са предците ти, рода и семейството, сънародниците ти. Всички други интерпретации са свободни съчинения на хора безродници/. Това какви са политиците в парламента и дали ви удовлетворяват резултатите от протестите няма никаква връзка с народностната ви принадлежност. Това са плоски оправдяния. Българският народ е преминал през какви ли не политически и социални системи и кризи през историята си, но никога, ама никога не се е случвало такова нещо като сега – хората да забравят род и отечество, да забравят езика си, да се женят за чужди. Не, простестите и ниските заплати не са причината за това. Това е липса на отговорност, липса на себеуважение.

    Like

  27. От средностатистическите бълари малцина са тези, които имат 50 лева преди заплата. Второ – в нормалния свят, човек получаващ заплата не живее с майка си. Трето – на всяко място по света може да кажеш каквото си искаш на български – било то за фара, нечия майка, д арецитираш Вазов или друго. Ракия или лютеница, произведени в България, вече има и в малките градове на страни като Китай. Тези първични патриотични позиви са повече от смешни. Всеки носи България в себе си, но проблемът е, че България е мащеха за децата си. Тя е превъзходна, когато живееш в чужбина и се връщаш през няколко години, за да я навестиш. И за да няма излишни питания – знам го от опит и живот по всички краища на света години наред.

    Liked by 1 person

  28. zvuchi mi kato evtina reklama ili opit za takava….no ne se vruzvam, nito na prikazkite za nostalgyata nito kolko hubavo bilo tuka u doma….da be, vrushtam se i nostalgyata mi se izparava tochno za 3-4 dena i zapochva da me goni edna druga nostalgya- PO CHUJBINATA, kudeto mi e mnogo po-hubavo, po-dobre si jiveya, makar che sum imigrant! A do tova che mojelo i tuka da ti e dobre- da, na tezi koito vzimat evrofondove i min. hilada lv. zaplata im e dobre, no na onezi koito se chudat otkude i kak da ozelyavat bez rabota- edinstvenoto im spasenie e TERMINAL 1-2! Zashto li? Zashtoto v chujbina ima MINIMALEN JIZNEN STANDART dokato tuka NAROCHNO ni zakopavat nadunoto sobstvenite ni upravlavashti! Za men tazi durjava ne e maika, a MASHTEHA za dezata si, a te i zatova izbagaha……Imam obrazovanie, ne sum tupa, no NE SUM VRUZKARKA, a vsichki znaem kak stava vsichko v taya durjava- S VRUZKI! Moga da ti kaja che tuka veche se chustvam KATO CHHUJDENKA oshte poveche che povecheto mi poznati sa navun i veche namam tuka pochti nikakvi poznati! Veche se chustvam kato TURISTKA v rodnya si grad i smatam vse po-radko da go navestavam, po-vuzmojnost daje NIKOGA! zashto li? zashtoto jivota mi s chujdenez v chujbina beshe mnogo po-dobur otkolkoto tuka v bg!!! Ima i neshto drugo- koito se e ustroil navunka NIKOGA nama da se vurne za poztoyanno tuka, tva go razberete! Promenya se mozuka na chovek i mantaliteta mu i vsichko dokato jivee dulgo vreme v chujbina! Veche se chustvam kato chujdenka tuka!

    Liked by 1 person

  29. До авторката- и аз така направих -ожених се за Джеймс, защото мога да си сипя една ракия с него на спокойствие в бабината ми градина, и да си оскубя чесън мога…И да ме накара да се чувстам щастлива , желана и оценена жена може съпругът ми Джеймс. Не че искам да обидя съпругът ви Пенчо…

    Liked by 1 person

  30. Ебал съм ти събратята … такива, които ти режат пътя и после слизат да те бият и накрая като им забиеш два-три шамара да се кротнат, те съдят после … тия ли са ми братя??? Или ония пайнерки, откоито по-велики няма, понеже лапат пишките на тези първите, е вярно, срамна работа няма! Ама и тия не са ми сестри! Когато циганетата, имат същите права като мен, а не повече … Но айде нямам време за обеснения …. Докато тия гореизброените съществуват, прилагаме пасивен геноцид, вие сами ще си измрете, като останат само олигарсите, ще се върнем да ги очистим и тях … и хоп на готово да си седнем, нали сме мързеливи 😉

    Liked by 1 person

  31. Нещата са както винаги ин и ян. Ако много българи заминават за чужбина по една или друга причина то и много чужденци от т.нар. развити страни идват да живеят в България. Така че въпросът е по-скоро до това къде намираш щастието и как изглежда то, а не дали обичаш или не родината си. Имаше две предавания по телевизията по едно време, едното за българи в чужбина, а другото за чужденците в България. Така че въпросът се свежда до това дали оставаш преди всичко човек, независимо къде си. Човек може и да е извън родината си но така да й помага по много по-добър начин и обратното, може и да живее в родината си но пет пари да не дава за нея, да я мами и краде. Кой тогава е по-полезен за родината си? Така че както се казва в такива случаи – относително е. Важното е независимо къде си да не храниш лоши чувства към род и родина заради гнилите ябълки които за съжаление са адски много тук. Иначе има нужда от критика и то много, но не и до степен на национален нихилизъм. Нихилизма е точно толкова вреден колкото и прекалената национална гордост. Човек трябва да е просто реалист.

    Like

  32. дори и да има истина в тази платена статия, съм абсолютно убеден, че си АБСОЛЮТЕН безотговорник и кретеноид без никакви цели и смисъл в живота, щом се радваш на 50лв в джоба и бира за 1.80. Кой знае каква ти е и приятелката за която ще изхарчиш 1/5 и какви деца ще ги пръкнеш, сигурно ще се радват на 5лв изпросени на улицата с недоизпушен фас намерен встрани от кошчето, но пък за сметка на това със супер гледка. Защото може.

    Liked by 1 person

    1. Дори не си разбрал, че автора на статията е жена. Коментара ти е абсолютно излишен в случая.

      Liked by 1 person

  33. Мрън от българско, мрън от чужбинско. Това е българският народ – едно голямо мрънкяло. Упс, „народ“ ли написах?! Моя грешка – население… Навсякъде е трудно да се реализира един индивид, всеки сам избира къде да го стори, за което нито трябва да бъде хулен, нито поощряван. Ще ви представя една проста аритметика – 7 млн. население срещу 1000 – 2000 бандити, мутри, олигарси, крадци… Но по-лесно е да кажеш – аз тук не мога, щот не ми дават… Това робско мислене кога ли ще напусне българина? Май няма да е скоро… Г-нът с 400 долара дневна надница – наркотици ли продавате? Винаги съм се борил за Родината и съм искал да остана тук. За това се борих и със системата. В момента заплатата ми е достатъчна, за да живея спокойно, да не мисля за битовизми и да обикалям Света глезейки се. Единственият проблем, който изкача в главата ми е – че вече имам дете. И като гледам масата, не ми се ще то да остава тук с тази мрънкаща паплач. Но пък от друга страна, ние вече сме навсякъде. А робското мислене и капитализма е по целият Свят… Явно ще трябва да продължа с борбата… Както и да е. Вие продължавайте да си мрънкате и тук, и там, и си „живейте живота“…

    Liked by 1 person

  34. Аз се самоопределям като типичен член на емигрантско семейство – от трите ми деца едно живее в чужбина, от тримата ми племенници двама живеят в различни държави в чужбина, родителите ми живеят отново в различна чужбина. Та, простата сметка показва, че 12 души, представляващи семейство в по-широк кръг, живеят в 5 различни държави. Какъв е изводът? Че независимо дали си млад или стар (родителите ми са на повече от 60 години и определено не мият чинии), ако си умен, образован, широко скроен и склонен да вярва, че светът не се изчерпва с ракията, чесъна и простоватите шеги, можеш да се чувстваш чудесно навсякъде. Да, ще ти липсват определени неща от България, но пък прибереш ли се в България, неминуемо ти липсват редът, чистотата, спокойствието и вярата, че ако работиш – просто успяваш. Моят личен избор е да остана в България, но настойчиво насърчавам и другите ми две деца да потърсят по-широки хоризонти. А на почти всички пишещи тук – трудно ли е да опитате поне да пишете правилно на български?

    Liked by 1 person

  35. Хехе.Много съм ги чел такива сълзливи и винаги ми е весело.Милиционерщината в Бг се е удесетила за последните 25 години и от там тази коми-пропаганда.Логично е-90% от населението е потомци на кювлии,домъкнати от селата след 1944-та,затрупани с привилегии да трепят без съд и присъда,да донасят,предават,злорадстват и трупат още привилегии.Това са общо-взето хората,които притежават всичко в страната и чиито гуши тъпчем ние,отцепредателите,със стотици милиони всеки месец.Интересно ми е,как се е зародила мазохистичната идея,да знаеш,че те правят на пълен идиот,ограбват те постоянно,унижават те по всички начини,тъпчат те и ти се надсмиват ежечасно,а ти,лумпена,си сипваш едно менте и те боли фара!!Стой си там,пий си ментето,прави се на интелектуалка,докато ние работим здраво,за да дойдем и да налеем милионите в мафиотските магазини,ресторанти и хотели.Девойко с милиционерско възпитание,желая ти безсмъртие и това не е илюзия,защото ти и себеподобните ти се възпроизвеждате постоянно и от вас отърване няма!

    Like

  36. Статията ми е странна. Да се преместиш извън границите на страната не е престъпление. Предполагам, да говориш на „боли ме фара“ е възможно навсякъде – това е просто език, а и българите не сме чак толкова разпръснати и отдалечени един от друг, че да не се срещаме – поне в по-популярните държави за емиграция. Тревата или лукът – спокойно можеш да си откъснеш от своята градинка (стига да намираш за нужно да поддържаш такава) и ще мирише по същия начин. А и се съмнявам, че имигрират само израсналите по селата, които да се сещат за мириса на прясно окосено сено.

    Бирата от 1.80 е чудесна, само че човек може да я пие навсякъде по света – например, с цена около 25 крони в Чехия или 3 евро в Германия. Боли ли те фара?! Не! Повечето от нас се стремят, както е вярно заключено в статията, да си създадат по-добрия стандарт и начин на живот, което в страна, в която работещите в чужбина минаха 3 милиона и въпреки това безработицата е около 10%, просто няма как да се случи!

    Имаш 50 лева до заплата, но колко дни, колко седмици ти остават до тази заплата? Колко ти е стегнато около врата заради това, че нямаш спестявания? А колко кредита плащаш, взети, за да покрият основни потребности? Колко ипотеки изплащаш? Какви данъци, доходи, какви мечти имаш? Какви недвижими имоти са на твое разположение? А причината да питам е прозаична – жените без пари все някой ще ги вземе, но мъж без пари и състояние – никой не го иска. Това е визия за живота, придобита след 10-годишен емигрантски живот. Определят те на пръв поглед кой си и какъв си и … Често контактите не сработват! Искаш да ходиш с тази и тази, а те се дърпат – нямаш!

    Със същия успех всеки един може да се самозаблуждава, че е много добре, че няма значение, че прави съзнателен избор, но поглеждайки белия свят, аз виждам какво правят хората, за да достигнат до пари, богатство, кариера, нормален живот. Не казвам, че парите са най-важното, но ето – най-честата причина за развода е липсата на пари, невъзможност да си позволиш определен стандарт, а оттам и караници и дрязги. Да се наслаждаваш на вкусно приготвената храна на мама е приятно, но ограничено във времето!

    Все пак ти пожелавам успех!

    Liked by 1 person

  37. Гледайте и споделяйте трейлъра на първият Български анимационен сериал „Златната ябълка“ 🙂

    Liked by 1 person

  38. Писмото до Граматиков., за което по-горе споменахме, се свършваше с тези думи: „А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.

    Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй „практичен“ и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена…

    Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!…“

    Like

  39. Комплексарска статия.
    В момента в който започнеш да изкарваш 50 лева в на час, и ти се наложи да си събереш парите в 5 банки по 100 хил евра, щото горницата изгаря. В момента в който всеки нормален твой приятел си е вдигнал гълъбите…Усещаш, че четеш Емилио Салгари, ама някак в обратен ред – американците теглят майната на земята с „индианците“.

    Like

  40. Добър ден! Исках да изразя мнението си по въпроса, защото доста често питам заминаващите и в двете посоки (живея в Англия) – “къде е мястото на българина в днешния свят?“

    Аз, а и доста от моите приятели смятаме, че мястото на българина е там, където той или тя се чувства добре. Само че, аз бих искал да добавя и че е много важно за един човек да държи на средата си и на хората, които го подкрепят.

    Както някой от коментиращите преди мен беше посочил, живеем в ера на комуникациите. Съвсем нормално е човек да има социална среда в родината си, както и в адаптираната си родина. Следователно, от един човек на място се изисква да може да поддържа своите познанства и приятелства независимо от дистанцията на която се намира. Разбира се, разликите в това как хората прекарват свободното си време в различните места се усещат, но в крайна сметка един разумен човек би си направил преценката как да прекарва свободното си време като се съобразява с обстоятелствата около себе си.

    Друга гледна точка, която беше подета от хората преди мен, беше правото на избор. Всъщност, ние имахме право на възможност. Имахме възможност да останем и да продължаваме по издълбания път, чийто край е горе-долу написан, или да скочим в незнайното, което обешава друга перспектива, различна от познатата.

    Аз лично мисля, че хората, които пишат злободневни статии относно българите в чужбина и техния начин на живот и мислене са хора, които са пропуснали тази възможност. В крайна сметка, какво право има някой да коментира как живеят други хора и да критикува техния избор? А когато същите тези аргументи са основни на собствената му/й теза, от това лъха дъх на завист. Поправете ме, ако греша, но не мисля, че човек, който не е живял в чужбина, може да има претенции за познавач по темата.

    Напротив, тезата по въпроса може да бъде изградена не на негативен принцип, а на позитивен такъв. Повечето от хората, които сме в чужбина, правим обстоен анализ на ситуацията, в която се намираме, съпоставяме я със сведенията, които имаме за обстановката в България и правим избора дали да се върнем или не. Ако тезата на авторката беше изградена на обстоен, а не крив и доста генерализиран, поглед върху ситуацията в чужбина, щеше да бъде образцова.

    Дотогава

    Like

  41. Аз съм жител на света, не на държава, която определи потенциала ми на стойност 400 лева, която не се опита да мотивира и стимулира младите, а напротив. Кой какъв е си е въпрос до лично мнение, въпроса е там, че злобата, насъбрала се от завист и тамошен негативизъм не би върнала никой от никъде. Особено този псевдо-патриотизъм. Бъдете здрави и Ви апелирам да си гледате в чинията, на никой не му е лесно, важно е поне да сме позитивни и да се опитаме да разбираме избора на хората, а не да го съдим. Мир

    Like

  42. Много патриотична статия! С действителността в чужбина няма нищо общо, но създава положително впечетление, като че ли животът в България е сравним с този на Запад.
    За някои със сигурност е, но за други не е.
    На нас няма как да ни останат 50 Евро до края на месеца – елементарната логика и фискална дисциплина ни кара да имаме поне 3 месечни заплати винаги на сметката си, но колелото си го караме безплатно и за разлика от Антония има 200 пъти по-малък шанс да ни прегази някой дивак, защото си караме на алея за велосипеди, а не като нея сред колите и без светлини. И кмета ни, областният ни управител и депутатите ни идват с колелета на работа, даже нямат служебни коли, подминаваме се редовно и се поздравяваме. Не са чували те на Запад за такова нещо като служебната кола на колегите им в световната столица – София…
    Манджи ядем всякакви, включително и на майки, баби, съпруги, чичовци, често дори и на съседите, защото тук си ходим на гости и си имаме ключове за къщата на съседа. От 10 години по много пъти в годината. И като си изкълчим крака и не можем да окосим ливадата съседът идва и без да пита я коси за нас. Ние правим същото за него, ако се наложи.
    Понеже наистина работим, за разлика от Антония, която се развява, нямаме желание всяка вечер да излизаме да пием бира, за да можем да сме трезви на работа, а като излезем тя струва 3,60 Евро, а не 1,80 лв, тук е права. Затова пък ходим на почивки по 31 работни дни всяка година – в Занзибар, Дания, ЮАР и изобщо не гледаме цените на почивката. Нещо, което тя ще си позволи веднъж в живота си.
    Под „вълнуваща“ може би авторът има предвид възможността във всеки един момент да му вдигнат или откраднат колата, да го набият, че пресича на пешеходна пътека, да види (като мен) някой самозаплалващ се на бул. „Дондуков“, да няма къде да паркира, да се стига ежедневно до свади в градския транспорт и да му пишат актове, въпреки че си е купил билетче, защото една от трите дупки на перфоратора не се виждала или защото бил перфориран двойно (личен опит), да го обират таксита или да пътува 10 км за 85 минути всеки ден. Може би и за него е нещо нормално да прескача всякакви просеци по улиците, да му се зверят на гишета НАВСЯКЪДЕ, никой да не казва „добър ден“ и който казва да е считан за „гей“. Може би за него е нормално да диша смога и всички коли да са с изрязани катализатори и никакви срокове и часове от никого да не се спазват като в Ориента.
    Сигурно е нормално и да се учат технологии, които отдавна вече не съществуват по света и човек да се учи какво и как да работи чак при работодателя си.
    Сигурно авторът има ЕТ и работи за себе си, а не за „корпорация“? Защото в България никой не работи за „корпорации“, сиреч фирми, нали? А може би работи за 1/8 от моята заплата за същата фирма като мен и с наполовината на мен отпуск, но пие бира за 1,80 лв. Въпрос на ценности.
    Нека да му кажа нещо, което от дългия ми опит в различни държави съм разбрал и което всички ми казват – всеки можещ винаги ще е по-добре извън България, отколкото в България. Лошото е, че да си чужденец на Запад е по-добре, отколкото да си българин в България.
    Тук нашите родители пенсионери не лежат по цял ден, като се разболеят в собствените си лайна, тук идва мед. сестра по 3 пъти на ден и ги храни, къпе всеки ден, облича. Нашите български родители извън България имат по-достоен живот, дори и като пенсионери. В България те умират като кучета при липса на всякакви грижи, затова и в Германия нашите родители живеят средно по 11 години по-дълго, отколкото в родината си.
    Аз НЕ принадлежа към хората, които си претупват работата по вътрешно убеждение в България всеки ден. НЕ принадлежа към онези, които гледат от къде да краднат нещо. НЕ принадлежа към онези, които се корумпират. НЕ принадлежа към онези, които се зверят на и по гишетата и не казват „добър ден“. Аз НЕ ходя всеки ден намръщен на работа. Моите клиенти не игнорират това, което казвам, а ме слушат, записват си и го изпълняват стриктно!
    Никъде по света не съм срещнал толкова топло отношение, толкова солидно християнство, което хората разбират, колкото тук, където съм.
    А колкото за Джеймс, да, един колега си има съпруг и редовно си ходим на гости с колегите и при тях сме ходили. И кой съм аз или кои са дебилите по улицата, че да имат те право да му се месят, като в България, как да си живее животът и как да намери той своето лично щастие с друг пълнолетен човек? Защо някой ще се меси на друг какво той прави в дома си?
    И, да, фарът може да не го боли, но фарът по принцип не боли и нас на Запад също не ни болят фаровете, а имаме много фарове.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s