1706b33fef7712ba31cca5e36abb2536_L

Не съм вярвал, че аз, мъж почти на 50, техничар до мозъка на костите си, доста мълчалив и дори скучен, според жена ми, ще седна пред компютъра не за да работя, а да пиша писмо.

Преди 16 години заминах за работа в чужбина, бързо се устроих и взех при себе си и семейството си. Малко след това почина баща ми и майка ми остана сама. Никога не се оплака, не ме упрекна, не ми намекна, че няма кой да се грижи за нея – аз съм единствен син. Често се чувахме и тя всеки път казваше колко е добре и колко всичко й е наред. И само въпросът „Скоро ли ще си дойдете?“ издаваше, че всъщност е тъжна и много самотна.

С ръка на сърцето мога да кажа, че се грижех за нея, мислех я, не съм я изоставил, не съм я забравил нито за миг. Най-големият ми грях е, че не удържах на думата си. Всяка година си идвах в България през август, когато цялата фирма излизаше в отпуска, и това беше нашето време. Обикаляхме приятели и роднини, пътувахме на места, които й напомняха младостта с баща ми, а като напреднаха годините й, я водех по лекари и санаториуми. Ходехме заедно на кино, разхождахме се, канехме гости. Тя ме глезеше с гозби и сладкиши, които обичах от дете. Винаги ме изпращаше до входа на кооперацията и не идваше до летището… за да не виждам сълзите й. Аз пък все й обещавах, че този път ще направя всичко възможно да си дойда по Коледа или най-късно за Великден, а не чак през следващия август. Ето това обещание не спазих и се чувствам ужасно виновен.

Да, дойдох си в началото на декември миналата година, но не за да прегърна майка си, не за да усетя аромата на нейния прочут кекс с канела, не за да ме посрещне с греяно вино и орехи, а за да я изпратя в последния й път. Не можех да се побера в кожата си от болка и безсилие. Единствената ми утеха беше, че мама беше умряла като праведен човек, спокойно, без да боледува, в съня си. Но това не намали тежестта в сърцето ми, не успокои съвестта ми, не потисна усещането ми, че съм останал сам.

И този път се върнах през август, както обичайно. Но когато се изправих пред заключената врата, усетих как мъката ме задушава. Не чух стъпки в коридора, не ми замириса на печени чушки, нито на печени сливи… Мислех, че таванът ще падне върху главата ми. Трябваше да минат дни, за да посегна към вещите на майка си, но така и нищо не посмях да разместя, дори събраните вестници.

Искам да кажа на синовете, които живеят далеч от родителите си: Връщайте се често, колкото и да ви е трудно, и дръжте на дадената дума. Защото идва ден, когато имаме и време, и възможности, но нямаме най-важното – любим човек, който да ни посрещне. Повярвайте, няма по-страшно изпитание от това да се изправиш пред заключената врата на бащиния си дом.

Един син

Автор – Елеонора Манева
Споделено от сайта на Gnezdoto.net 
Източник – https://www.facebook.com/ne.moga.da.spra

Advertisements

18 thoughts on “ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА И НИКОЙ ДА НЕ ТЕ ЧАКА ТАМ…

  1. УЖАСНО ТЪЖНО.АЗ СЕ ПРИБРАХ ЗА ДА УДЪЛЖА ЖИВОТА НА БАЩА СИ И ДА СЕ ГРИЖА ЗА МАЙКА СИ-И НЕ СЪЖАЛЯВАМ!

    Like

  2. да – така е-можете да ме наречете както искате -но има родители които заслужават да се върнеш -има за които и даже не искаш да се сетиш че съществуват -да в чужбина съм -и нямам никакво намерение да се върна -особенно в ада в които бях-жена на 52 години съм -единственна дъщеря която излизаше извън кожата си да угоди на „родители „-те си -и която никога не беше добра за тях -те предпочетоха пред мен -племенника си които за 44 години живот има 2 години казарма и никакъв трудов стаж-аз съм добра само когато трябва да снасям пари -за прищевки-не за сметки,храна и лекарства -а бяла и черна тежника -от кято сигурно има по 2-3 бр от всеки вид -така 4е хора искренно ви завиждам че имате родители които заслужават да се върнете!!!!

    Like

  3. До Илиана!
    Съгласна съм с Вас,защото и аз съм единствена дъщеря имам брат,който е извънбрачен и нито “баща ми“ е стока,нито “майка ми“! В най-скоро време заминавам с приятеля си в чужбина и нямам никакво намерение да се връщам при тях!21 години ме третираха като животно…Заслужават сами да останат,да няма кой чашка с вода да им занесе!

    Like

  4. Узасно е тъжно….Но аз не заминах и сега работя за 400 лв, а съм инженер с две висши…:(

    Like

    1. Никога не е късно да пробвате да се реализирате в чужбина. Но не трябва да забравяте за семейството и приятелите си.

      Like

  5. Не бъдете толкова жестоки.Родителите остават за цял живот.не мога да приема,че пренебрегват децата си,потърсете причина и в себе си,така,че обичайте ги.

    Like

  6. много е тъжно и истинско….аз самия току що го преживях.Върнах се да погребем Баща ми преди 15 дена…..днес погребах и Мама..двамата за две седмици и много неизказани неща помежду ни.Не чакайте последният момент,каквито и да са те са ваши родители!

    Like

  7. Sled 20 i pove4e godini mitarstvo se pribrah i sled kato ba6ta mi po4ina razbrah,4e sa ,,prodali,,apartamenta Ni na sestra mi o6te prez200. i njakoja si godina zad garba mi,kato vsi4kite tezi godini sam gi hranil i poil…,,Maika,,me osadi za doma6no nasilie bez da ja dokosna i ostana v ba6tinijata na ba6ta mi da jivurka s vsi4kata bjala tehnika…kru6kite i bjaha Filips,dori kibrita i Avstriiski!Rajonnija policai mi otne klju4ovete na kolata,kojato registrirah na maika mi-pusnala jalba,4e sam ja obsebil…sa6tata kola,kojato Az kupih sas sobstvenni pari ,starite da sa ,,barovci,,i da hodjat po gosti!Na kogo da ja registriram!?Na vsi4kite si rojdenni dni az im zvanjah da ne se nabutvat i poslednata godina tja-,,maika,,mi zvanna da mi 4esteti Rojdennija den-na 10.11.,a samo njakolko dni predi tova ,,prodava,, dela ot ka6tata na djado miotnovo na sestra mi!Sega imam 1/6 ot ba6tinijata na ba6ta mi!Misleha da mi podhvarljat 200-300lv i da me li6at i ot tova,no vsjaka sedmica hodja da si gledam gvozdeja,koito djado mi e zabil na stenata!Tam izrastnah i mi e hubavo…i mi e tagno!Njama gi lehite,asmalaka tane v bureni…Kakva ka6ta be6e…..kakva stana!Edna jena moje da vazdigne kula do nebeto-edna moje i da srine postroenoto s ljubov!I vsi4ko tova MAIKA mi!Kogato vljazla v doma na baba i djado kato mlada snaha,baba mi i kazala,4e na vsi4ko 6te ja nau4i…samo da ne hva6ta zanajata na maika si!…..Javno e nadminala maika si v,, zanajata,,!Sega sam mnogo dobre!Ne mislja za pampersi na stari hora i lekarstva-jiveja v centara na grada,zadomih se!Vijdam gi otvreme na vreme!S ,,4ujdite,,se pozdravjavam,a izmamnicite podminavam!Hora!Ne vjarvaite!Vsi4ko e zabluda v tozi svjat i nikoi ne si e tragnal ot nego bez da si plati!Katafalkata ne nosi remarke s imoti i pari zad sebe si i razlikata e v cenata na kov4ega-za bedija 100lv-za bogatija 500!Kakvi Balgari ima6e i kakvi stanahme!?Ostana mi spomena ot pra baba mi samo-sabjata ot tursko oka4ena na stenata i gordosta,4e sam potomak na Gabrovskija Balkan!Edna du6a i ni6to drugo!Badete Jivi i zdravi!

    Like

    1. Аз съм също от там.Ти си габровец, а не познаваш габровците. Те са най-способните хора но поставят работата над роднинството и се карат помежду си не са задружни.

      Like

  8. всичко е много трогателно–животат учи ако ние сами тарсим поука от него–една добра дума–една усмивка понякога може много да значат–любовта кам родителите е много важна–не забравяите тях–те могат стократно да умножат тази любов–

    Like

  9. Малко пошло, скучно и доста недоизпипано. Няма ли да се научим ,че на хората им трябва нещо мотивиращо и позитивно. Казват, за да се неутрализира една лоша новина трябват 1000 добри. Крайно време е да престанем да ревем и да се оплакваме и трябва да вземем живота и бъдещо си в ръце и да работим. Аз също живея извън БГ вече 13 години и предполагам ми предстои да изживея разказаната история, но това е колелото на живота и е нормален кръговрат. По-лошо е ако аз или кой и да е родител погребва децата си.
    Не виждам какво е мотивирало Елеонора да напише история за емигрант (от мъжки род), в същия дух можеше да напише как същия човек е успял да се наложи на конкурентен пазар с уменията и донякъде е успял в живота. Голяма част от емигрантите взимат родителите си да живеят с тях в уредената държава, вместо да мизерстват в България с жалките си пенсии. За всеки напуснал страната е знаел с какво се наема и че има тъга към семейството, но останалите неща който му се случват правят ежедневието по-добро от алтернативното в „родината“ и продължава да живее зад граница. Тъжното е като вида приятели и съученици без зъби на 40 години и мизерстват с 400-500 лева на месец докато ние се чудим дали да имаме басейн или не.
    Като за край ще разкажа една басня – която научих от колега преди почти 20 години. Имало един щъркел с 3 пиленца. Един решил да изпита пиленцата, качил първото на гърба си, литнал нависоко и го попитал – Аз един ден като порасна, ти ще ме гледаш ли, както аз сега? – Да. – отговорило малкото щъркелче и баща му го хвърлил от гърба си. Взел другото и литнал на високо и го питал – Ще ме гледаш ли като остарея? – Да – отговорило и второто и то политнало към земята неспасяемо. Дигнал третото и докато летели нависоко го попитал дали ще го гледа, -Аз ще искам да се грижа за теб, тате, но аз ще имам други щъркелчета за който ще трябва да те гледам и не знам дали ще мога да ти усигуря всичко, но поне ще опитам. След този отговор 2-та щъркела се отправили към гнездото, че било станало време за хранене.

    Like

  10. Az se vurnah za da si go spestia tozi moment i zastoto izgubenoto vreme s roditelite nikoga ne moje da se vurne. I osven tova vinagi moga da zamina pak, kogato si poiskam. Chovek ne triabva da pravi nestata nasila- naprimer nasila da sedi v chujbina ako mu lipsvat blizkite.

    Liked by 1 person

  11. Статията е предназнчена за чувствтелни хора,които умеят да доловат ненаписаното.Има много почтени и трудолюбиви деца,които живеят в България и не успяват да посетят и се погрижат за родителите си дории за 3-4дни,защото трябва да оцеляват да се грижат за децата си,такава е реалността вБългария за по голямата част от образованите ,трудолюбиви и интелигентни хора ,които са поели риска да останат тук!!!

    Like

  12. Разказа ми хареса и е мтого правдив, но пиша заради Владо, с неговото „колелото на живота“..
    През Балканската война и Първата Световна война, всички мъже са на фронта. Само нашите прабаби знаят как са отглезали децата си.. без мрънкане, стиснали зъби, захапали юздите на коня, със сълзи натискайки ралото, сами в браздата..
    Майки!
    Днес много работещи зад граница, расъждават като Владо – „колелото на живота си върви“.
    България някога е била силна и мъжете и са побеждавали в битките, защото е имала хора в семейства, живеещи млади и стари в едно, задружни. Днес има повсеместен разпад на ценности. Често, много от емигрантите, за свое успокоение си казват – е ми какво да правя, там нямах бъдеще.
    А нашите баби имали ли са? Вярата в Господ и семейство им е помагала да изхранят децата и да осигурят задължителната повинност за фронта.
    България е обречена! Дезертьорите са повече от желаещите тя да бъде спасена.
    Само че дезертьрите не знаят едно нещо, което предстои в пътяим – оня миг, когато разбират че са нищо. Този миг настъпва когато вече са стари, извън България, сами, без приятели, любящ човек, разпръснали се деца…
    Чужд в България, чужд във втората си родина, сам.
    P.S.
    Всичко това го пиша, не защото съм много умен, а защото съм бил свидетел на едно и също в последните мигове на много български емигранти. Мъката им и съвета им са едни и същи, зарязах България, аз съм никой!

    Like

  13. Абе само неграмотни хора ли пишат тук? А може би сте забравили майчиният си език или нямате кирилица на клавиатурата?

    В нашата мила родина е почти невъзможно човек да има семейство и да води нормален начин на живот с 400-800лв заплата. Затова хората бягат.
    А ако си мислите, че сте „някой“ и сте постигнали „нещо“ като карате 20 годишна кола, кръчма един път в седмицата и ходите на море за Събота и Неделя, а реално едвам си плащате сметката за айфона, то затова „някои“ хора ги е срам, че събратята им са толкова елементарни.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s