Ще трябва да цензурират и Ботев, Левски, Вазов за думата робство…

Botev-Levski-Vazov1

Левски, Ботев и Вазов говорят за робство. Няма как да ги цензурираш.

Кметът на Панагюрище с няколко думи предизвика спонтанно избухналата дискусия за думата “робство”.

За мнозина у нас отричането на думата “робство” е същото, като отричането на холокоста за евреите. Но трябва ли да ги рутаят заради това?

Трябва ли използването на думата робство да се третира като думата “арменски геноцид” от страна на официална Турция?

Трябва ли да изличим и цензурираме от българското национално съзнание изразите “да въстане робът”, ” не щях да съм турский и никакъв роб” (Левски), “поробен народ”, свързани с “Освобождение”, борба за свобода и национална независимост? Можем ли да цензурираме изразите на български възрожденци? (виж по-долу как употребяват думата робство Левски, Ботев, Вазов).

От една страна анализатори и историци се опитват да обясняват, че понятието робство е пресилено, неточно, българите не са били точно роби, имали са определени права, плащали са данъци и т. н., използват понятието “османско владичество” вместо “турско робство”.

Строго юридическите и исторически оценки са едно, а друго са употребяваните повече от век понятия, не само в разговорния език и литературата, а и в исторически съчинения, в документи на съвременници на събитията.

Оказа се, че има и яростни защитници на идеята, че преди Освобождението не е имало робство. Те са в контекста на днешните настроения, че това било едва ли не руска пропаганда. Не е имало робство, следователно не е имало освобождение от Русия, а руско-турска имперска война, с цел завладяване на нови територии.

Има и друга група, от сектата на политкоректните, които агресивно обиждат привържениците на израза “турско робство”. Те високомерно причисляват към националистите, невежите, расистите, хомофобите и прочее всеки, който се опитва да оправдава думата “робство”.
Нещата обаче са по-сложни, не става дума за гей и лесбо права.

“Турско робство” не е само поетичен израз. Той е навлязъл в историята. Няма как да го извадиш оттам, от историческите свидетелства. Кой смята, че трябва да говорим само с юридически точни изрази?

Понятието робство и роби за българите е трайно вкоренено от най-светлите имена на нацията.

Който иска да направи политкоректни изразите, свързани с нашата история, ще трябва да намери друг подход, да помисли как да се поднасят и обясняват Ботев, Левски, Вазов в училище. А не да се редактират, цензурират и забраняват.

Учебниците очевидно трябва да се променят, не може да са като преди 50 или 30 години. Например обемът материал за възрожденската литература трябва да се намали, да се добавят нови автори като Радой Ралин, Станислав Стратиев и др.

При опити да се извади само едно стихотворение на Ботев от учебниците например имаше свръхреакции в медиите и направо истерия, което спира всякакви опити за по-нататък.

Свръхреакции имаше в медиите и по една дисертация за Баташкото клане, която щеше да мине тихомълком като научна работа, ако вестниците “Труд” и “24 часа” не бяха раздухали истерия.

Но сега се очертава друга истерия – войнствено настроени срещу понятието “робство” и Освобождение от Русия провокират националистите, но и патриотичните чувства на средния българин.

България е имала добросъседски отношения с Турция и по времето на комунизма, когато учебниците и историческите книги не бяха толкова политкоректни по отношение на турците. Впрочем още тогава започна замяната на турско робство с “османско”. Тогава беше друго, с Турция бяхме от двете страни на Желязната завеса. Сега сме в една военна организация, продължаваме да сме съседи. Отношенията между съвременните хора са съвсем притятелски, няма враждебност. Всеки, който е ходил из Турция е забелязал това. Няма как исторически сложили се изрази да променят добросъседството. Истериите по темата само се опитват да създават проблем.

Ето кратка справка как употребяват думата робство и роби за българите Левски и Ботев.
Очевидно няма как техните произведения и бележки да се редактират и да се извади думата робство и роб от тях:

Из Бележките на Левски:

Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род
(из недовършената римувана автобиография — тефтерче на Васил Левски)

Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен.
(до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.)

Из произведения на Ботев:

Жетва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни сърце!
(”Хаджи Димитър”)

И робът, който чака да му покажат враговете на неговото нравствено и политическо освобождение, да види помощ във вековната си инстинктивна борба срещу тях,…

Ето с какви убеждения, с какви надежди и мисли ний разкриваме уста и викаме пред грозния час всеки емигрантин,
всяка благородна душа, всеки свестен българин, кой е оставил бащино огнище не за да промени едно робство на друго;
(”Намясто програма”)

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
(”В механата”)

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

(”Моята молитва”)

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
(”Обесването на Васил Левски”)

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!
(”Елегия”)

Както Ангел и Лефтер, тъй и Добри бяха от онез класически хайдути, в кои се явява животът на народ поробен със сичките оттенъци на характера му, на обстоятелствата, и кои учудват ни с добрини, учудват и със злини.
(”Примери от турското правосъдие”)

И всичко това в Турция е реформи, и реформи здрави и трайни, основани на дълбоката любов между турчин и българин, между господари и роби.

Такъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко чуждо влияние, пак с тоя патриархален живот, пак
с тази първобитност – след толкова и при такива страдания, пред зори, той се провиква от вратата на къщата си: пее отходня молитва на Турция, на робството; проклина свойто преминало, което е мрачно и той го мрази;
(”Народът вчера, днес и утре”)

Сънливият тиранин залитна на трона от думите. “Болгаристан калктъ” и окачи мъртвия Черковен въпрос на галваническа кука, с кое, без да иска, призна името на робите си – призна борбата.
(”Петрушан”)

Из Иван Вазов:

Тоз народ поробен
дa мисли за слава не беше способeн;
игото тежеше на неговий врат,
без да предизвика гордия му яд.

(поемата “Каблешков”)

Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.

(поемата “Левски”)

Перущице бедна, тнездо на герои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!

(поемата “Кочо”)

Автор Иван Бакалов
Източник : E-vestnik.bg

One thought on “Ще трябва да цензурират и Ботев, Левски, Вазов за думата робство…”

  1. За българския народ никога не е съществувала дилемата робство ли е било или нещо друго. Да1 Робство и то най-черното. Напоследък, някакви скрити сили се опитват да вменят на подрастващите и младежта, с изпитани комунистически методи, понятието „османско присъствие“. И кой има полза от това? .Турция и нейните възродени апетити за велика империя, за инвазия в Европа и т-н. Кой бавно и полека провежда турска политика тук в България ? ДПС!!! А кой тях ги крепи години наред да извършват подривната си дейност? Българи – предатели.ДУПЕДАТИ:

    Дупедат е! Дупе дава
    за пари и за изгода!
    Но не свойто дупе, брате!
    А дупето на народа!

    Българин да се нарича
    е за него черен срам.
    Чест велика-да целува
    дупето на бай Местан!

    Бай Местан пари раздава
    и на Турция докладва.
    Зер Българията клета,
    да им стане вилает.

    О, майчице България!
    Родино наша клета!
    Предадоха те българи
    на турските ченгета.

    Но помнете клети мърши,
    че авантата ви свърши.
    И ще плащате жестоко
    на народа изтерзан.

    Щом сте вий без капка срам
    и със съвест обругана,
    много мъничко остана!
    Към вас милост нито грам!

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s