unnamed

Аз не спя. Часът е доста след полунощ и не мога да заспя. А и не искам. Вместо това ми се пише за всичко, което ме тревожи и в момента ме държи доста по-будна, отколкото бих очаквала да съм по това време на денонощието.

Докато си работя по разни учебни проекти, решавам да си направя малка почивка, през която да си пусна централната емисия новини, тъй като, макар и да не се намирам в България в момента, не съм спряла да се интересувам от всичко, което се случва там.

След няколко минути вече чувствам очите си доста натежали и изпълнени с болка.

Централната емисия новини започва.

Нейната продължителност от приблизително 43 минути ме кара да се настаня удобно пред лаптопа. Не очаквам „розови“ новини, но не очаквам и че ще ми се плаче след 5 минути.

Всичко започва с разглеждането на обявената присъда от 11 години лишаване от свобода на човека, премазал 11 месечно бебе на тротоар в с. Крушевец на 11 септември 2014г. в 9 часа сутринта, след употребата на алкохол, дрога и в резултат на превишена скорост. Няма нужда да споменавам ужасяващите кадри на смазаната количка, която освен всичко останало, по време на целия процес е присъствала в съдебната зала като веществено доказателство.

Единственият коментар от убиеца на бебето е: „Ще обжалвам… Пуснете ме да мина.“

Една майка се моли детенцето и да намери мир и да получи покой, а един убиец се моли присъдата му да бъде намалена. Едно осемгодишно дете стои до покрусената си майка и изрича едвам доловимо „Недей да плачеш, мамо.“ 

Централната емисия новини продължава.

Почина 25 годишният мъж, който в неделя беше пометен от джип… близките на жертвата даряват органите.“

Централната емисия новини продължава.

Разнищва се случаят с акушерката, пребила новородено.

Стигаме до частта, в която вече ми се плаче не само от болка, но и от яд.

Онкоболни се лекуват с молитви, тъй като парите за здраве за свършили!Лекарите се чувстват изоставени, а засегнатите пациенти най-вероятно се чувстват не просто изоставени, но и захвърлени. Молят се на Бог да е с тях и да им помогне, защото държавата ги е отписала! Какво е толкова сбъркано в държавата ни, че да няма пари за лекарства, но пък да има решение – молебен за изцеление! Държавата обаче все още не е ограбила надеждите на тези хора, които с горчиви сълзи на очи се молят за чудо. В тия сълзи се крие цялата им болка.

Централната емисия новини продължава с първата добра новина!

Неучебен ден за учениците в понеделник! Но, разбира се, това кратко отклонение е последвано от тревожни статистики, сочещи, че близо 14 хиляди деца са напуснали класните стаи през последните две години. Намаляват и децата в детските градини.

И статистиките стават доста страшни особено, ако си припомним, че България е с най-голям отрицателен прираст в Европа и към 2014г. става въпрос за -5,2 промила. Не звучи никак обещаващо, нали?

Продължаваме.Поредната гавра с наши сънародници. Този път незрящи хора ПОЛУЧАВАТ, забележете, някой нещо им дава, но какво получават? Гнили ябълки! Дарение от Съюза на слепите. Председателят на Съюза заявява, че няма за какво да се извинява.
Продължаваме.Отровено куче-водач.  
Зоополиция? Не и в България!

Някой разпръсква отрова из тревните площи на столичен парк, където жертвата можеше да е всяко друго живо същество. Може би някое друго дете? Колко станаха свидните жертви от началото на тази статия? Аз не искам да ги броя.

И накрая, за да се разведрим от чудесната обстановка в страната ни, следват няколко добри новини. Нищо, че те, за жалост, не са свързани с развитието на България. Около 5 минути се отделят за раждането на кралско бебе номер 2, представено с особени вълнения.

Представят ни се убийства, посегателства, трагедии, бедствия, абсурди, гаври, и накрая нещо, което да ни разведри.
Казваме си „Еми, такова е положението.“ След това ще изключим телефизорите или ще сменим канала, и ще забравим какво сме видели току-що. Защото утре ще е същото. И вдругиден. И така ще продължава, докато ние самите не решим, че е време за промяна и, че е време да си я извоюваме, защото никой няма да ни я даде току-така.

Често се оплакваме, че много мрачно ни представят всеки път новините, че само „лоши работи“ дават и медиите са обвинявани за начина, по който отразяват всичко случващо се, но нека не забравяме, че проблемът не е как те го ОТРАЗЯВАТ, а как изобщо е възможно всичко това да СЕ СЛУЧВА и ЗАЩО има толкова много за отразяване, което да ни влияе така?

И влияе ли ни изобщо, или вече сме се превърнали в едно безучастно общество, примирило се със „ситуацията“?

И както се пее в една песен, която мнозина сме чували „Абе, нема такава държава!“

Автор – Биана Гунчева

Повече информация може да намерите на посочения линк.

блогбиана

Advertisements

One thought on “„Добър вечер уважаеми зрители, спите ли?“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s