заглавнаснимкаБиана4

След едно доста дълго време, през което бях позабравила този блог и през което ежедневието и начинът ми на живот коренно се промениха, се връщам отново тук – към дълбоко личното, към силно българското и към всичко онова, което ужасно много ми липсва в момента.

България. Родното.
Истинското.
За мое съжаление или радост местоположението на тази публикация няма да е Варна, България, а Бирмингам, Великобритания.
Радост? 
Да, радвам се, че съм тук, че се запознах с хора от най-различни и невероятни места по света, радвам се, че трупам коренно различен и много полезен опит. Дойдох с най-оптимистичната нагласа, че животът ми тук ще допринесе за едно по-добро бъдеще и, че цялата промяна, с която се сблъсквам ще бъде едно безценно изживяване, от което съм имала нужда.
И това прави животът ми тук приятен и изпълнен с положителни емоции, не се чувствам като на заточение, дори не се чувствам чуждо на място, където никога преди това не съм била. Всеки ден се събуждам с мисълта, че това мое решение ми е коствало прекалено много, за да не го уважавам и, за да не извличам максимума от него.
Това е животът ми, той е пред мен и аз се чувствам щастлива от промяната.
Защо? Това въпреки всичко си остава чуждо място, прекалено далеч от моите корени и прекалено различно от „вкъщи“. Ако домът е там, където е сърцето, то това не е моят дом.
Сърцето ми е в България.

Съжаление?
Да, съжалявам, че родната ми страна не предлага условия, които се налага да търся другаде и всеки изминал ден не спирам да си мисля колко по-щастливи бихме били всички българи, които в момента сме избрали трудния път да тръгнем по чуждото и да изоставим всичко, което обичаме и познаваме, всичко, с което сме израснали и всичко, което, колкото и добре да живеем някъде, винаги ще ни липсва. Разбира се, който е избрал този път, трябва да го извърви без да съжалява и без да се отказва пред трудностите. Всичко си има цена, казват.
 
Само ако…
Само ако това, след което сме тръгнали на хиляди километри, го предлагаше родната ни страна, то тогава малцина биха избрали да търсят нещо, което вече имат! Защо би било нужно?
Страхотно е, че хората, които могат да нарекат този град и тази страна своя родна, се радват на благоприятните условия, които са им предлагани за един много добър начин на живот.
Страхотно би било и аз да съм на тяхно място.
И ти. 
И сестричката ти, която замина да търси по-добър живот другаде.
И баща ти, който също замина, за да осигури по-добро бъдеще на семейството си, но го лиши от неговата опора и сигурност.
И майка ти, която няма да бъде на рождения ти ден, защото билетът до България е прекалено скъп, и вместо да си дойде, тя ще ти прати парите, които е изкарала зад граница, а не онова, от което имаш най-голяма нужда – нейното присъствие.
И всеки твой близък или роднина, който не е до теб в момента, който не е до никого в момента. Който търси по-добър живот далеч от хората, които са неговият живот.
Ще продължаваме да си задаваме въпроси, ще продължаваме да търсим отговори. Ще продължаваме да се надяваме на промяна, и ще продължаваме да бъдем обвинявани, че не сме останали в България, за да я „спасим“, а сме избрали да бягаме и да живеем „щастливо и спокойно“ далеч от проблемите.
А това, че причините да заминеш са били много повече от тези да останеш в родината си, е може би най-огорчаващата действителност… за много хора.
Кой може да те вини, че си заминал?
Кога семействата ще продължат да бъдат семейства в пълния смисъл на думата?
Кога ще бъдат отново заедно?
Кога България ще бъде за българите?
Кога…  
Автор – Биана Гунчева
Може да намерите повече статии от автора в снимката под текста.
блогбиана
Източник : http://doubleana.blogspot.co.uk
Advertisements

19 thoughts on “Сърцето ми е в България

  1. Миличка , не съжалявай – добре правите вие младите – нямате работа във тая скапана държава 😦 Щом ние не можахме да ви осигурим достойно бъдеще във Бг – и вие няма какво да правите тук 😦

    Like

  2. Надявам се, че това момиче няма да бъде поредната „родолюива“ българка, женена за чужденец, защото тогава всички тези прекрасни слова ще отидат по дяволите.

    Like

    1. Kakво значение има за какъв човек по народност ще се ожени ? Ако е женена за англичанин това по – малко българка ли я прави ?

      Like

      1. Българка няма да спре да бъде, но децата й няма да бъдат. България не е парче земя, а държавата на българския народ. РОДолюбието е въпрос на дейстия, а не на приказки. РОДното не е някаква фикция, а нашият род, нашето смейство, за което сме длъжни да се грижим. Авторката завършва с въпрос „Кога България ще бъде на българите?“. Без българи няма да има България.

        Like

    2. Те българите са готови сами да се изядат ти си тръгнал да я предупреждаваш от кого трябва да има деца. Точно както каза – Въпрос на действия а не на думи. Може нейната статия да е безполезна но начина по който ти отвръщаш е напълно вреден.Не разбрахте ли, че от там се корени целия проблем??? Веднага сме готови да се пръскаме един друг вместо да се опитваме да си съчувстваме,помагаме и да си споделяме болката,щастието и т.н. както трябва да прави един народ!

      Like

    3. Глупости, България е там ,където са българите.И чужденците ги учим какво е мартеничка ,лютеница ,баница айран ,таратор ,мусака ,мастика ,ракия ,шкембе чорба …В парниците си садим български сортове домати ,а чехкините ме молят да им дам малко чубрица.Раздавам им за „Бог да прости!“ и те се чудят как така ние имаме три Задушници, а те само една.Никъде не се срамувам да кажа ,че съм българка ,а като кажа ,веднага някой ми казва че познава още българи.Работим и сме добре осигурени тук в чужбина.Слушаме нашенска музика ,но слушаме и тяхната.Не нашите политици – ние сме интегрирали България в Европа и света.Това че сме свързали живота си с чужденец ,не е предателство.Мъжът ми се гордее ,че съм българка и разбира доста български ,за времето в което сме заедно.

      Like

    4. ако се е влюбила в французин, испанец американец китаец, какво лошо има в това? _!_

      Like

  3. България ще бъде на българите, тогава когато спрем да се оплакваме и почнем да благодарим за всичко което сме получили от България, но е по-удобно да не забележим. Ние сме такива каквито сме благодарение на всичко хубаво и лошо в Бг. И точно както не си избираме семейството в което да се родим, така и не сме избрали Бг, но сме длъжни да се грижим и обичаме. След 5 години в САЩ, Англия, Китай и Франция се върнах тук и съм щастлива тук. И не, не казвам че това е за всеки – но много хора се връщат и развивайки се тук, развиват и България. Според мен трябва да насърчаваме тези хора които бутат България напред, за да запалят и останалите да правят нещо положително, а не само да се оплакват гледайки отстрани. Никоя държава по света не е успяла благодарение на хора които правят нищо, но имат големи очаквания. А и никой не помни тези последните, а помни тези лудите, които са се борили за промяна.

    Like

  4. „Кога България ще бъде за българите“
    Защо авторката го е написала така,да не би Англия да е за англичаните само?
    Това е дискриминация.
    Дано авторката не е имала това в предвид,иначе много добре е написано.

    Like

    1. може би е искала да каже, че властта дава едва ли не всичко на добре-дошлите сирийци,цигани, турци и тн, а на пенсионерите едни 150 лева пенсия, от който дават 100 за лекарства _!_

      Like

  5. Добри въпроси, мила Биана! Нормални, за една млада българска жена разсъждения. Така мисля. Ние, останалите в Родината ни, ги търсим! А и ти, далеч от нас, намери твоите отговори!

    СМЪРТ НЕВИДИМА
    На Илко – моя кръв,
    в пръстта, там –
    някъде из “Новия” свят

    По пътеките на кръвта мислите изтерзани търчат.
    Леденее изплезен езикът на пистата.
    Самолетът – самотна безродна муха
    върху алчния ръб.
    И тече рекламният рай на Хавай –
    момичета с топли лагуни от … уиски.

    И от призрак витаещ,
    възкръсва горчивият път –
    кръчмите, песните, сълзите – не са измислени.
    Пропълзява ненадеен, неподвластен страхът
    за разлъката окончателна –
    неочаквано близка.

    А сме спорили огорчавани,
    може би не един път –
    с укори нежни сме се закичвали,
    невъзможното с жар неистова
    искали.
    Тези мигове сега и сетне ще ни тежат –
    обич моя, мое кокиче,
    проболо леда на моментните истини …

    И лежи коренът в глината,
    под горелия цер – иконата, черната,
    там, на подивелия рът –
    зиме от вълчи вой вкочанена,
    нàпролет – нежно клисава …

    Всяка раздяла е смърт
    невидима.
    Понякога – истинска!

    Михаил ГУНЧЕВ

    Liked by 1 person

  6. Аз смятам че всички които сме избрали този път чувстваме една и съща болка сам че едни си го признават, а други не.Много е тежко наистина но няма начин аз от двете злини избирам по-малката. И все пак ще продължавам да се надявам за по-добро бъдеще в България.

    Liked by 1 person

  7. Искам само едно да кажа на това момиче – зовът на сърцето е до време, слушай разума. В БЪЛГАРИЯ НЯМА БЪДЕЩЕ, каквото и да са писали по-горе. Аз съм на 53, борих се колкото можех с комунистите на бай Тошо, борех се за демокрация и най-големия нож ми го забиха новите демократи (синове на върли комунисти) от ГЕРБ. И няма оправия, няма и да има. Имаме един живот и ако не го живеем пълноценно…. Само с любов, с борба, с носталгия – не става. Следвай мечтите си! Моите бяха да видя паднал социализма на Бай Тошо (сбъдната) и да видя страната си поне да прилича на Англия (няма да се сбъдне в моя живот), да видя някое чудо на света (а дано) и това е. Надявам се на дъщеря ми, която е на 30 мили от теб в Стратфорд-апон-Ейвън и след година ще следва в ЮК.
    И извинявай, но сърцето е там, където си ти, а не някъде назад.

    Like

    1. Г-н Китов, на нас ни го забиват ежедневно само защото искаме да отразяваме истината, но това не ни спира да продължим да го правим. Пожелаваме успех на вашата дъщеря. За мен сте прав, за всичко гореспоменато. 🙂

      Like

  8. Почти всички, който пишат статии и коментари в сайтове като „гласът на младите хора“ и „бинар“
    пишат за това, че емигрантите заминавали, бягали, отлитали заради по лесен, спокоен, уреден живот
    пълен хладилници тн., но никой не се сеща да напише, че може би има и хора, които не живеят в България, за да не са заобиколени от българщината, от всичко характерно за 97% от българите.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s