златина

Нека да започна някак.. 

Дори не съм мечтала, че ще имам възможност да живея в друг град, да не говорим за Лондон… Чудех се защо не съм от онези дечица, които мама и тати пращат на екскурзии, или пък съм от онези, които гаджетата им плащат, за да се мотаят по света… А аз, докато учих и работих за 300- 400лв на месец в някое кафене, та не ми трябваше много чудене къде да си похарча заплатата.

И какво се получава?! Тръгнах, пристигнах и останах. Живея в Лондон от почти 5г. Както всяко едно начало и това беше от кофти стартовете.. Беше трудно, беше гадно, беше…страшно, но както казах – беше!

Признавам – ако бях сама, определено нямаше да издържа, но за мое щастие,приятелят ми (а вече и мъж) ми беше опора, или аз на него, или.. абе да, разбрахте. Та… кацаме, отиваме в квартирата – а тя милата мизерийка, 5 човека в една стая, кой работи, кой не… Изтърпяхме седмица и след това я сменихме. и така няколко пъти, докато намерим подходящо място, с подходящи хора. Започнахме работа, малко по малко си стъпихме на краката и след няколко години упорстване – ето ни вече привикнали към обстановката, работещи и с хубава квартира. Когато пристигнах, както повечето, да не кажа всички българи, и така и аз се занимавах с чистене на къщи.

Работих към агенция, която ми взимаше 45%, и искам да отбележа – БЪЛГАРСКА агенция.. нали сме си лакоми. След това започнах със собствени къщи, което вече не беше 6,50£ на час, а 10£. Клиентите са дружелюбни, добронамерени и оценяват, това което правиш. Сега вече, се занимавам с един уеб сайт, но си пазя и някои от къщите – сърце не ми дава да ги оставя тези хора. Тук няма престижна и непрестижна работа. Всичко е бизнес. Всяка работа е уважавана и добра, и стига само да те удовлетворява като пари. Пък и хич не е лошо на месец да слагаш в семейния бюджет по 1600-1800 паунда, което ще рече към 4000 лева. 

Но, нека разкажа малко за Лондон-а .. Както винаги е било, живота в Лондон е осезателно динамичен и интензивен. Улиците, влаковете и автобусите са препълнени с хора, които се блъскат един в друг, защото всеки бърза за някъде и се притеснява дали ще стигне навреме. Откъм развлечения – всичко може да намериш. Та Лондон е световна столица… Кина, театри, дискотеки, концертни зали – край нямат. Има всичко за всеки вкус и за всяка възраст. Другото, което ми е по важно от развлеченията – хората.

Тук хората са много дружелюбни, преди да дойда тук съм чувала много неща за  англичаните и то предимно лоши. Били високомерни,надути, мрачни – няма такова нещо!!! Лошото на нас българите, е че се доверяваме и слушаме хорското мнение.

Тук хората са дружелюбни и културни. Ето и един прост пример: досега много пъти ми се е случвало, докато си вървя по улицата, някой да ме бутне или да ми препречи пътя, като нормалната българска реакция ще е някоя псувня към този, който те е бутнал, а той би те отминал като пътен знак без да даде някакъв признак, че съжалява за случилото се, а защо не и да не се стигне до бой, ако не си замълчиш? Тук на ден чувам думата „sorry“ сигурно по 10 пъти! Климатът, както всеки един си мисли, че е ужасен – не е. Зимата не е така студено, а лятото не е горещо, слънчево е и не вали постоянно.

Лично на мен, Лондон ми харесва! Не мисля да се връщам в България, а и за какво ли?! Вместо България да ми липсва, се получава точно обратното, когато се прибера. Лондон.. мисля си, че ми е повече присърце от България – топли хора, приятна обстановка, държавата си върши работата. Грижи се за народа, било то и емигранти…

Какво друго да кажа? Динамичен, но в същото време и спокоен живот. Можеш да живееш спокойно, без да мислиш всеки ден как ще си погасиш сметките и т.н.

Тук мога да постигна това, което искам – да стана ветеринар. Подпомагат със стипендии, студентски заеми и какво ли още не. Е не, че в България няма, но ще ми излезе през носа, и за капак след това дори няма да мога да се реализирам с образованието,което е малко неприятно.

Според мен всеки един, който иска ново начало или нещо, по-добро трябва да направи първата и най-трудна крачка! След това всичко ще се нареди, колкото и да е трудно.

Единственото, което ме кара да изпитвам нужда да се прибирам в „моята“ страна, са родителите ми, защото приятелите ми са тук. В Лондон се чувствам на място! Харесва ми и не мисля да се махам… поне скоро. Това е голям град не може да се опише с един разказ… Трябва задължително да се види!

След това сам преценяваш дали това е твоето място, или отлиташ другаде…

а1

 

Автор Златина Стоянова

Ако статията ви хареса подкрепете ни във фейсбук.
харесайтени

Advertisements

52 thoughts on “Историята на една млада българка в Лондон

    1. London e edin nepodarjan grad i e palno s indianci,pakistanci…..mizernici.pak i da ne ti lipsva tam kadeto si roden i izrasnal malko se preuveli4ava,az ne sam saglasen.

      Like

      1. Vseki put kato procheta ama tam e pulno s indiici, chernilki, arabi ne znam kakvo mi ide. Razberete che ne ste samo vie na tozi svqt, ima oshte 7 miliarda dushi i ne vsichkite imat edna i sushta kultura, cvqt na kojata, vijdaniq, mneniq i tn. Za men tova e ogranicheno vijdane i mnenie za sveta. Tova che ne vsichki sa bulgari ili imat edin i sushti cvqt na kojata ne znachi avtomatichno da se slagat v kategoriq- nepriqtni, mizernici i drugi opredeleniq. A otnosno za tova da ne ti lipsva durjavata ima pravo i kazva dosta istini. Kakvo e dala i napravila durjavata za da zadurji vsichki tezi emigranti? I kato kazvat che tova sa chujdolubci, rodootstupnici i oshte milion gluposti mi e chudno ne se li pitat , a zashto puk drugata durjava im dava tova, koeto rodinata otkazva i ne predostavq, che i poveche? I az sum kato neq, zashtoto veche po-malko ot godina sum v UK i se chuvstvam na mqsto i shtastliv, a kato se pribrah v rodinata prez cqloto vreme imah chuvstvoto che sum chujd i che ne mi e tuk mqstoto.

        Liked by 1 person

    2. Е как пък всички за вас са утрепки, маймуни и прочие… само „ние“ сме си най хубавите… евала на начина ви на мислене 🙂

      Like

      1. Toзи град е много кофти и както и да се опитват да го хвалят не се получава.Като толкова разбират нещата някои хора-не се ли замислят , с тия 1600-1800 що за храна си купуват,че на повечето хора „зора“им е да сложат парфюмчето на Гучи и блузката на прада и щом това им се получава и баба си са готови да продадат.(А масата българи се мъкнат по ангунг и маратонки из големите магазини и градския транспорт.)
        Що за квартири получават- от 2 квадрата обикновено и при доста мизерни условия.Или ще е далече от стейшън,или наемателите няма да ги бива или все истории от 1001 нощ.
        По центъра те блъскат мангалите и не се извиняват.Това ли било отношението.Да не говорим,че повечето хора са толкова „фейк“.И това за 5 години ,ако не си го разбрал,много жалко.А още по-жалко,че някои хора говорят за Лондон като за родина,а за България ..?Просто се срамуват от произхода си.Какво ли биха казали националните ни герои,четейки тези „красиви“ редове и изказвания относно България.Ми да,няма да се връщам,там е много ,мноого добре..Евала и на вашия начин на мислене!

        Like

    1. Не го правя за да вярвате, или да сте съгласни, просто това е моето мение… както и нямам против твоето. Всеки има право на глас и се радвам, че го изказвате 🙂

      Like

      1. Много ти е приятен разказа :). За съжаление не много хора ще те разберат. Трябва да се изпита, за да се разбере. И аз се почувствах така, където живея сега. Никога по-рано не бях изпитвала такива мир, и спокойствие, и сигурност.
        Познавам човек, който е също толкова дълго тук колкото и ние, но той казва че среща само отрепки и неприятни хора … Е, другите хора не са прости, и обикновено отговарят с добро отначало, но ако ти не си доброжелателен … май каквото повикало, такова се обадило …
        И само да допълня, че чашата може и да е само полу-празна или полу-пълна, зависи от човека и мирогледа му

        Like

  1. От личен опит (3-4 години вече), мога да кажа, че написаното е абсолютно вярно дума по-дума! Явно живота извън България е като операта – пробваш – или намразваш за цял живот или я обикваш…
    Поздрави !

    Liked by 1 person

  2. Статията е добре, момичето си е казало как се е чувствало и как се чувства сега. Нищо лошо. Нооо това не означава , че всичко, което е написано бихме го приели или пък го чувстваме лично така. Например- Лондон е много голям и много хубав град, дава много възможности и т.н, но стига да не живееш в него. Когато поживееш в него известно време много неща започват да те дразнят. И там има нахални хора , и там има агенции или работодатели, които те лъжат дали в заплащане, дали в часове работа и не е задължително да са български, сутрин се блъскат със зъби и нокти да се качат в метрото и въобще не ги интересува дали не те избутват и дали не си била преди тях или пък си бременна….Замърсяват и си изхвърлят боклуците където сварят или ги остават в киното, метрото, влака. Мислят си , че като кажат ‘сори’ и проблема е решен независимо , колко е обиждащо поведението им….Също и лично за себе си не съм съгласна и с това, че няма срамна професия… В Лондон е така, да, а също и навън от Лондон стига да не се смесваш с англичани, които са на добри професии или с добро образование…В момента, в който примерно детето ти отръгне на училище и започнете да се събирате с майките, които са с университетско образование и добри професии, живеят в големи къщи и т.н, ооо тогава всичко им прави впечатление, тогава жестоко подбират приятелчетата на детето си , тогава може и да те игнорират и да не канят детето по рождени дни и какво ли още не..

    Liked by 1 person

  3. И все пак това е лична гледна точка.Доволни и недоволни винаги ще има.Поздрави на Златина затова,че е успяла да съхрани доброто в себе си.И да продължава напред.

    Liked by 2 people

  4. поредната чистачка на кенефи.сега вадим кинти на л…о.И казвам си честно незлобея срещу това момиче.

    Like

    1. Е, и да злобееш, аз нямам против, 1 срамна работа няма, и 2 важнто е да се чустваш добре и виждам, че на теб ти е добре.. иска ми се за България да ги напиша тези неща, но просто не мога, така че … радвам се, че изказа мнение, жалко че .. апф както и да е 🙂

      Like

  5. Аз не живея в Лондон а в Глазгоу и съм съгласна ,на 47 години съм ,започнах образованието си тук от 0 ,а имах добра длъжност в БГ исега,продължавамда уча .Само посредствените прости българи са недоволни тук.Те и в БГ да бяха пак щяха да са недоволни .Защото простотията си е все една и в БГ и в Лондон .Дали ще зидат в БГили тука се едно ,то от зидар ветиринар не става .Давай напред да не ти пука от чуждото мнение.

    Liked by 1 person

    1. А да ,ама то наистина много,много добре!За такива като вас,явно за повече не ви стига,защото готините и кадърните отдавна се махнаха и си намериха мястото по скандинавските страни.А вие навивайте ръкави и ставайте ветеринари.То,призвание..

      Like

  6. Леле, колко расизъм в коментарите. Интересоно съвпадение – расистките коментари са също негативните коментари… Човек би се зачудил в Лондон ли е проблема или в човека който се мисли за повече от другите…

    Liked by 1 person

  7. Написаното е силно тенденциозно. От прочетеното разбирам, че авторката е живяла и работила в България сравнително кратко. Това за „сори“-то, като показател колко били сърдечни англичаните и как българите те били псували и подминавали като пътен знак, е една абсолютна измишльотина. Не се сещам за случай някой да ме бутне или настъпи и да не ми се извини в България.
    Преди няколко месеца бях в едно селце, където се е заселил един англичанин на средна възраст. Говорихме си на дълго и на широко за причините да реши да напусне родината си и да дойде тук, на село, където живее сам с две кучета и 40-тина старци и от време на време племе цигани катунари, които унищожават до каквото се докоснат. Отговорът му на ключовия въпрос беше, че България му напомня за Англия, такава каквато е била преди – хубава природа, човечни хора. За него, англичанина, неговите сънародници са станали бездушни и невъзпитани. И между другото, това, което подчерта по отношение на българите беше, че не осъзнаваме какво имаме. Каза ми, че вместо да се оплакваме от държавата си и от слънчевото затъмнение, трябва първо да спрем да пренебрегваме и унищожаваме каквото имаме, а да го оценим и всеки да впрегне сили да СЪЗДАВА, а не да чака някой друг да направи нещо, което е една дълбоко вкоренена останка от комунизма. За някои хора има по-важни неща от 4000-те лева. Между другото, тези пари спрямо тамошните цени са не повече от една средно-статистическа заплата в София.
    Мечти се постигат и в България, пари се изкарват и тук, приятели може да има човек и тук и между другото – имаме прекрасен ветеринарен университет.

    Like

    1. Да знам за университета, просто нямаше как да започна, понеже цените, които имаха за семестри бяха сравнително високи с тези, които изкарваш… И да България като Родина – няма равна, но като държава… просто е трудно

      Like

  8. аз също бях 5 години в лондон и добре печелех,но от година и полувина съм в германия и не бих се върнал в англия повече.за семеиство в германия е много по добре.за съжаление немският език е много труден.

    Like

    1. Чесно казано, не се чуствам готова, но след време дай Боже и това ще стане, и вярвай, ще ги уча на хубави неща за България, защото като история – няма равна

      Like

  9. Здравейте
    Искам да кажа, че описаното от Златина в тази статия за живота в Лондон е просто едно субективно възприемане на преживявания, които биха били абсолютно различни за всеки един, решил да дойде в UK. Всеки от нас идва с желанието да намери по-добри условия и хора, с които да обогати житейския си опит, но тъй като всички ние сме уникални, със свой собствен опит, светоглед, възприемане на човешкия порядък на нещата, приоритети и причини да напусне родната България, не трябва да се смята, че всеки би се чувствал на място тук или всеки би се чувствал щастлив и доволен, ако печели 4000 лева на месец.
    Аз лично съм живяла но няколко различни части на Англия,, работила съм на различни длъжности, сега живея в провинциален малък град и смятам, че не бих живяла в Лондон, колкото и прималиво и лесно да изглежда намирането на работа там. Пред тълпите хора, шума, нивото на криминална активност, големите разстояния, аз предпочитам близостта с природата в по-малките градчета и спокойствието което те излъчват. За хората мога да кажа, без да генерализирам, че не случайно са смятани за големи националисти. Лондон не представлява цяла Англия, както София не може да се счита за представителна извадка на България. Има сравнително голяма част от англичаните, които са предубедени спрямо всякакви чужденци и често (особено в провинцията!) могат да се срещнат расистки настроени хора и реална дискриминация. Тя не е насочена пряко към българите, а към всякакви чужденци: поляци, хора от Балтийския регион, българи, румънци и тн,. Може да не е агресивна, но със сигурност се усеща в отношението и понякога в липсващо такова – тъй като дадени хора е възможно дори да те игнорират. Студенината е типична английска черта от край време, да не говорим за невероятния остър английски сарказъм, който повечето чужденци дори няма да схванат, тъй като са възпитани в съсвем друг начин на мислене. В този смисъл, е важно ако живееш тук, да имаш изградена твърда нагласа на безпристрастност и да не се огорчаваш от хора на които им липсват всякакви духовни ценности, смятащи себе си за представители на “върховна раса “, които не искат да се смесват с “боклука“, който приижда на острова. Българите трябва най-после да оценят какво имат и никога повече да не се подценяват. Българската душа, душата на древния български народ носи безброй спомени за мъка и изтезания, същевременно тя е състрадателна, тя е мъдра, но и поттисната.., Защо е нужно да продължаваме тази агония? Вече е крайно време да се изправим на крака. Кому е нужно да идва тук, за да работи като чистач? Нима не можете да съзрете скритото самодоволство на англичаните зад любезните думи и дружелюбност? Нима си мислете, че това е чиста монета? : „Клиентите са дружелюбни, добронамерени и оценяват, това което правиш. ..Тук няма престижна и непрестижна работа. Всичко е бизнес. Всяка работа е уважавана и добра, и стига само да те удовлетворява като пари.‘‘
    От една страна бих се съгласила с учтивостта на хората лице в лице с вас. Но всъщност виждали ли сте как англичани говорят или се надсмиват зад гърба ви? Бих казала, че не сте … Само сериозен наблюдател, обхващащ най-различни среди в това общество може да потвърди масовото лицемерие. Мога да напиша още тонове относно атрактивността на развита икономика като английската, привличаща към трудовия си пазар много хора от Европа и Азия, но аспектът, който разглеждам тук е българското участие в нея и възприемането на българите за Англия и Лондон.
    Не се опитвам да насаждам определени чувства или нагласи спрямо англичаните. Ясно виждам, че всички хора сме различни навсякъде по света, Англия има прекрасни предимства като място на живеене.., има обаче и много неща, които няма да ви харесат…Моят акцент тук е, просто не е нужно да се превръщаме в слуги на англичаните. Защо? Кажете ми? Тук и без това хората страдат от прекалено много мързел.. А българите сме толкова смачкани от медиите, отношението на държавата, дори от гледките по улиците, че дори не можем ясно да осъзнаем отвъд целия този облак от мизерия, колко много всъщност имаме. Моето семейство е тук в Англия за момента, но това не значи че няма да заживеем в България или някъде другаде в следващия момент, ако пожелаем. Съветвам всеки за себе си да се опитва да чете между редовете, и да следва мечтите си. Пазете винаги самоуважение за това, което сте, помнете от къде идвате и че най-щастливите ви преживявания не се купуват с пари. Бъдете здрави!

    Liked by 1 person

    1. И аз това казвам – това е мое виждане и всеки един има различна представа. Просто трябва да знаеш какво иска, за да го постигнеш 🙂

      Like

  10. kak moje dori da se sravnqva bg s angliq 🙂 London si e super no naistina izvan grada bi jivql po dobre i po spokoino. Horata sa adski drujelubni i koito e vidql drugo znachi da tarsi problema v sebe si. Lichno az se sreshtam vseki den s po 20-30 novi hora i edin pat ne sam imal negativno otnoshenie kam sebe si.Vaobshte ako trqbva da sam chesten britancite sa dosta po uchtivi,kulturni i drujelubni otkolkoto balgarite ot koito mojesh da ochakvash samo da ti serat v ustata ….Kofti e momcheta no kato darjava ne struvame NISHTO kato naciq SASHTO. Edva godina sam tyk i vaobshte ne moga i da si predstavq da se varna v onaq pomiq i da rabotq tam po skoro bih se zastrelql …… V bg kato upravitel na magazin se garchih po 10-12 chasa 6 dena v sedmicata i parite pak za nikade a tyk hodq na rabota na praktika kogato si resha. sutrin za 2-3 chasa posle 2-3 chasa pochivka i posle pak 2-3 chasa a moga i da ne otida 🙂 vseki kakto si go napravi, ima li jelanie ima i nachin no nai dobre zabravete balgarshtinata.

    Liked by 1 person

    1. Нека всеки опита и прави избора сам за себе си. Всички тези коментари поне дават различни мнения, от които човека, който е решил да дойде в Англия да вземе по нещо и да го изпита чрез личен опит. Въпреки това истински българи все още има и ако не сте срещнали такива там, където сте живели и работели, жалко!… Не е нужно обаче да плюете срещу България, защото оплювате сами себе си, а по този начин признавате, че заслужавате и околните да се отнасят по този начин с вас! Започнете да гледате отвъд личните си интереси и ще видите, че България има нужда точно сега от вашата съпричастност и будност, а не просто от хора, които идеализират живота в чужбина, наричащи живота си в България “помия“, а при това пишейки на латинеца… Нима си мислете, че с тази си нагласа помагате на някого? Не съм чула нито хората от Пакистан, нито от Китай да говорят така отвратително за страната си както българите. Зад факта, че сте се родили точно в България има причина и преживяванията, които сте имали са безценен опит, макар и да не го оценявате сега като такъв! За мен най-тежките моменти напротив настъпиха, когато се преместих в Англия.., но нека всеки сам да си направи изводи. Животът в крайна сметка е такъв, какъвто си го направите.

      Liked by 1 person

  11. Изключително ми е любопитно на каква възраст сте…по някои от предните статии, които прочетох, написани от Вас, заключих, че сте на 14-15 години. Отказвам да повярвам, че млада жена на двадесет и няколко години разсъждава толкова плоско и елементарно. В статиите липсва всякаква дълбочина и убедителност. Опитвате се да я постигате и чрез афект, „насищайки“ статията с емоции, но така написан текст може да впечатли единствено хора с не по-голям умствен запас от Вашия или тийнейджъри на по 15-16 години. Не разбирам защо млади хора, на които просто им липсва богат речников запас и с беден изказ, се хващат да пишат подобни неща. Едно е да изразиш мнение, друго е да пишеш за сайт. Иначе аз не си позволявам да коментирам написаното-темата е обширна, в разсъжденията Ви има много пропуски, но като цяло и аз живея и уча в чужбина и донякъде мога да разбера.
    Надявам се да не бъда изядена с парцалите за негативното мнение, но секцията за коментари е за да се коментира. Не критикувам безцелно, но четете повече книги. Ако и така не обогатите писането, откажете се.

    Like

    1. Aми от това си е моя гледна точка, изразяване на мнението, не бих искала да сте „изядена с парцалите“ , всеки има право да каже какво мисли. Радвам се, че коментирате. Не съм злонамерена, или нещо подобно…. а пропуски винаги ще има, ако започне да се пише подробно, то ще стане цял роман, а не статия 🙂 .. а да, също никога не съм твърдяла, че съм писател, докато не се опита, няма как да се разбере
      Благодаря ! 🙂

      Like

  12. az rabotih v angliq 4 godini po fermite tejka fizicheska rabota sutrin stavah v 3 rabotih po 12 chasa predi sedmica se pribrah imam mnogo priqteli v london mojeh da otida no mi stana mnogo mucno za bulgariq po fermite se spriqtelih s mnogo hora bulgari rumanci polqci latviici vsqkakvi daje imah i vruzka s edno momiche bulgarka estestveno tq obache ne iska da se vrushta tuk otide v druga ferma i stana edna… tova ne e vajno ot 5 dni sam si v bgto i vijdam priqtelite mi ili sa bezrabotni ili bachkat za po 400 500 lv.na mesec sqkash sa mi chujdi 4 godini ne sum vijdal nikoi samo s edin dvama vednuj v meseca se chuvahme ne im otgovarqh nito vuv facebook nito v skype neznam zashto misleh che shte jiveq nov jivot no v edin moment mi stana mnogo kofti i muchno za bg moje bi i s tazi sladurana kato se razdelihme i tova okaza vliqnie vse taq 5 dni sam tuk i sega sum pred golqma dilema dali da se vurna v UK edin moi chovek zaminava v kraq na meseca i me vika v london toi ot 5 godini jivee tam sega si doshul za moreto gledam obqvi za pochistvane pak za fermi leibari i t.n.az bqh rabotnik na poleto no za 3 dni izkarvah kolkoto za mesec v bg no tova ne e jivot na 30 sum ne mislq da mra po poletata na kralstvoto v london sum bil sigurno 1000 puti haresva mi ne e kato da si zatvoren vuv fermata no pak edna chast ot surceto mi mi kazva ostani v bg bori se no ne vijdam smisul za momenta nqmam razvitie tuk ne che kato chistq kushti i bera qgodi na 3000 km ot doma e razvitie no v uk jiveeh normalno a v bg nishto nemoga da napravq s 500 na mesec

    Like

  13. статията е обективна но малко гледаме през розови очила сякаш,Лондон не е толкова дружелюбен както го представя момичето,живея в англия и то на север където хората са далеч по нормални от лондончани…но все пак като възможности лондон предлага много повече

    Liked by 1 person

  14. Всичко е много добре в статията, единствената ми забележка е, че в заглавието има грешка – българка, трябва да се изпише с кавички.

    Like

  15. interesna statiq i mnogo pouchitelna – nisto hubavo obache nemoga da kaga za chovek ,koito postavq v kavicki – razbirai podigavatelno – stranata v koqto e roden

    Like

  16. Най после да видя една реалистична статия! Все едно е писана за мене. Браво!

    Like

  17. Лондон е най хубавият град за живеене в света!!! Това е мястото където може да се запознаеш с хора от цял свят и да ходиш всеки уикент на почивка със самолет евтино… 🙂
    Обиколката му е 500 км и живеят 15 милиона … Найстина северен и източен Лондон са се образували гета от имигранти от изтока, но западен , центран и южен си е с бели хора, чисто и културно 🙂

    Like

  18. Ми мен ме кефи и приемам мнението ти 🙂 Просто има хора, които не са свикнали 1 че могат да изразяват мнението си и 2 че могат да правят самите те избора си, а не някой друг вместо тях 🙂 🌟 Благодаря за гледната точка 🙂

    Liked by 1 person

  19. аз също съм живял 5 години в лондон,но от 2 години живея със семеиството си в германия(в алпите) и ако знаете колко е хубаво тук много ще съжалявате че си губите времето в англия.

    Liked by 1 person

  20. Поредното псевдо българче с неоправдана национална гордост. Крушата не пада по-далеч от дървото. Дори и на хиляди километри от балканите, Бай Ганъовския тарикатлък се разпростира из Европа и другите краища на света като вирус. „Най-трудната крачка“, която заблудената удавена в предразсъдъци госпожица е направила е всъщност най- елементарната и тя е направила самопризнанието си публично, очаквайки овации. Не! Няма да ги получи, защото няма нищо достойно за уважение в това да си спасиш задника там където е най-лесно да заживееш „необременено и щастливо“ Няма нищо велико в това да реализираш целите си там където има хиляди отворени вратички затова стига да покажеш и докажеш ясните си амбиции на базата на високите критерии. Проблемът, да живееш в чужда страна е интегриранието поради ясните и конкретно обосновани масово пренебрежения и изолация. Говоря основно за намиране на работа. Няма как да очакваш при кандидатстване за работа в Париж, Уелс, Дъблин, Лондон и къде ли не, да предпочетат „теб“ пред своите, ако не поживееш известно време не се социализираш и не докажеш, че си способен и имат нужда от теб. Няма нищо достойно в това да печелиш лесно парите си без да си даваш зор, защото удоволствието от добре свършената работа е всъщност целият гърч и стрес през, който минаваш и от който имаш нужда за да изградиш себе си като личност и като човек с ценни качества и достойнства. Говоря за ценности, които младата българка не притежава, защото тя е решила да избяга от грозната тежка и сурова реалност (защото всичко тук в България е безсмислено и закво да се напъваш и зориш) и да мине тънко на запад, самозаблуждавайки се, че всичко е наред.
    Великият и уважаван българин е този, който остава тук и осъществява идеите и стремежите си, изгражда авторитета си по трудния начин, който е единственият начин да промениш света, но за съжаление бъдещият млад „българин“ и “ бъдеще“ на България е простият страхливец и удавник , който търси всевъзможни тарикатски начини да угоди на „чревоугодничеството си“ и да върже двата края. „““Българин да се наричам – първа гордост е за мене“. Освен съжалението си нямам какво друго да отпратя като поздрав на младите „българи“ извън България.

    Liked by 2 people

  21. Ето и нещо от мен, потърсете усмивката. Един ново излюпен 62 год чистач.Как се става cleaner (чистач) в London.

    Една мечтана от нас българите професия в London – cleaner. На български чистач.
    За информация на непросветения, маркетингово проучване показва, че в Англия и Уелс, са регистрирани от българи над 300 фирми за почистващи услуги. Техните изрисувани коли внасят колорит в Лондонския пейзаж.
    Трябва да се отбележи, че ние чистим вътре в къщите и апартаментите .
    От вън си е територия на поляците. Те са преди нас в Англия и явно са били вътре и сега са излезли навън. Прогрес, развитие…
    Та какво трябва да знаете първо за cleaner. Ще Ви наемат веднага да работите, но за друг! Този който е дошъл преди Вас. Той вече е изринал тонове английски боклук. Той ще е Вашия работодател. Той ще е толкова настървен да прехвърли чистенето на Вас, та знае ли се какво Ви чака ….
    Приемете го като неизбежно. Изглежда елементарно, влизаш и търкаш!
    Но ето какво трябва да знаеш на прима виста, сиреч на първо четене „Прѝма вѝста (на италиански: a prima vista) е понятие в музикалното изкуство, отнасящо се за изпълнение на дадено музикално произведение , без предварителна подготовка.
    Та ето какво:
    – Да стигнеш до мястото. Сега е лесно, има навигация. Ама трябва и телефон, ама и договор за НЕТ, ама и address registration и bank account и National Insurance number…..
    – Да стигнеш навреме и с най ниския транспортен разход. Купуваш си Oyster card и четеш кой план те устройва. С автобус е най евтино, а сега можеш в рамките на
    1 час да смениш 2 баса, само за 1,5 паунда .
    – Да си носиш това което ти трябва. То са препарати, vacuum-cleaner (прахосмукачка), парцали , Mоп, тел, ножче и т.н.
    – Да свършиш навреме.
    -Да извършиш всичко добре, без рекламация, връщане на следващия ден, голяма загуба на време и пари .
    -Да си вземеш парите.
    -Да спечелиш клиента, внимание, за себе си! А това изисква да понаучиш English language. А той е много труден, вервайте ми. Има и минало време, неправилни глаголи, а наречията, ужас. А тези англичани не ги е еня, че ти си дошъл преди няколко месеца, че по цял ден летиш, вечерно време заспиваш прав докато се замиваш и за курс е абсурд да отделиш време. Скоба –курсовете са безплатни, във всеки район има „комюнити”, два пъти в седмицата. Въпрос на малко желание, стремеж да се измъкнеш, разбира се ако имаш пари да си платиш квартирата и храната. Не помня някой първата година да е сколасал.

    Та влизаме вътре в дома на англичанина за end of tenancy cleaning (основно почистване при преместване). Първата работа е да обиколиш да видиш какво е останало и какво можеш да прибереш за родното село. Там в нашите големи празни къщи, винаги ще се намери място за някаква изхвърлена или забравена английска вещ. След това си правиш план, единият напада банята, другия кухнята. Избор на препарати, пак ти трябва английския, на мен ми помогна висшето ми образование на инженер химик.Най добре е да имаш до теб човек с опит. Прекрасно е, ако е този дето ти плаща, да му цунеш ръка, на занаят да те научи. Новите бани се чистят с едно, захабените с друго. Ако оплескаш някоя скъпа батерия, та и падне лаковото златно покритие ….. бегане му е майката. Срещу котлен камък си има препарат, пръскаш и чакаш. В London всичко е много варовито. За фурните, пръскаш със спрей, държиш устата затворена, да не ти паднат пломбите и пак чакаш. После с кичан пейпър, а решетките с тел и скрипер до блясък. Плочките с белина. Прозорците като вкъщи. Пералнята задължително се почиства пръстена и барабана, изважда се пластмасовото отделение за поставяне на прахта и омекотителя и се търка до падане на чернилката. Миялната машина се третира с „ваякаут” и задължително се подсушава. Хладилника и фризера , всичко на мивката, аспиратора е ад, бетер фурната, да му се почисти и крушката. Шкафчетата в кухни и бани, те са кошмар, винаги са много мръсни. Малък трик, първо с прахосмукачката, после с малко белина, търкаш с гъбичката, следи от дъна на шишета и какво ли не и после със сух парцал.А, за парцалите- те трябва винаги да са чисти и много меки и да нямат мъх и косми от преди. Губиш страшно много време, мини ги през пералнята на 70 градуса и 100 мин сушене.
    Времето лети, остават още двете стаи и коридори. Тук им викат one bedroom, тоест едностаен , ама в него има стая със спалня, трапезария и голям хол, а 2 бедрум си е цял палат, а и е на два, три етажа, а 3 -4 бедрум, боже колко бани… И така, внимание, всичко трябва да се отмести и почисти. Започват се гардероби, врати, chandelier (полилеи), огледала. Пръскаш леко и с мек, сух парцал до блясък. Вече стигаш до прахосмукачка, минават се и таваните за паяжини.
    С Мопа летиш по пода и времето лети. Финално търкаш батериите до блясък. Клиентът е на вратата, мръщи се ако го задържиш, какво си се мотал 3 часа. Обикновено се обличаш навън, забърсваш лицето и ръцете с влажна кърпичка. Взел си парите и усещаш, че ще закъснееш за следващия джоб ( не съдрания ми джоб, а от английски, работа ). Оле ле.
    Стигаш някак си до новото място. Отново същото, обикновено по-лошо. Свършвате в същото темпо. Свършва и деня. Тук през зимата към 4 пм (post meridiem ) след обяд си е тъмно. Вали и дъжд.Носиш сак с прахосмукачка, препарати, мръсни парцали. Вече не ти се и прибира в дядовата ръкавичка. Тоалетната е за много хора, а и клозет няма /това на двора за по младите/!
    Лягаш до другарчето. Очите се затварят. Някъде далече в просъница се прокрадва усмивка с лика на Кралицата. Може би всичко си заслужава заради тези пари ….

    Like

    1. Zdr bravo mnogo se radvam za teb che preuspq v jivota na men mi e mechta da zamina v anglq i ako ne e nahalno moje li da pomolq za pomosht imam mnogo dulga istorq na 26godini sum i imam tri deca jiveq na semeini nachela pri roditelite si mnogo mi se iska i mechtaq da si kupq kushta ako moje da vi pomolq s vqloto si surce da ni namerite kvartira i rabota da si suberem pari za kushta cql jivot she sum vi blagodarna

      Like

  22. Мислят си че като са в Лондон са хванали дядо боже за шлифера…живота не е даден само да ядеш и да сереш,работа има и в България но пуста лакомия,…ще ми оценява паунда в левове.Защо не пише колко и е наема …там където за стайчка в която се събира само едно единично легло наемът е около 200 паунда на седмица а на месец излиза около 800.Много вземаш но и много даваш.Никога ама никога тези измекяри няма да забогатеят или да се впишат сред кореняците.Те живеят в крайните квартали на мегаполиса и пазаруват от малки магазинчета на турци или индийци…само приказките им са големи…. незначителни с ниско самочувствие в големият град вършат черната работа като чистачи по къщите метачи в огромното метро, летищата,сортировачи хо складове ,, строителни работници за ремонтни дейности . Те дори не познават центъра на Лондон,..Ниското им самочувствие ги тика да се хвалят и описват живота си като преуспяващ и благоденстващ….така и тази Мисирка

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s