Победата на Иван Асен II на 9-ти Март 1230 година

цар асен

Наблюдавам, че знакови дати от българската история се забравят и затова искам да припомня събитията, случили се на 9-ти март. Историята е свързана с един от най-великите български царе, а именно Иван Асен II. Победата му на 9-ти март 1230 г. при Клокотница срещу Теодор Комнин е събитие, отекващо и днес, пробуждащо национална гордост. Много пъти народът ни е защитавал земята на дедите си и е доказвал безграничната си храброст. Тази дата го потвърждава за пореден път.

Иван Асен II се възкачва на престола през пролетта на 1218 г. Безспорно той е голям държавник, дипломат и войн, когато се налага. Управлението му бележи достигането, отново, на най-големия национален идеал – България на три морета. Качествата му на управник са значими! Неговата личност се свързва и с добре премислените династични бракове. Прекарва десет години като изгнаник далеч от родина и всичко познато. Престола придобива след като, с помощта на наемници, успява да превземе Търново и да свали братовчед си Борил от трона. Възкачването на престола на толкова силна личност бележи обединението на аристокрацията и прекратяването на междуособиците в държавата. Това се отразява благоприятно върху цялостния живот във Второто българско царство. Настъпва време на подем в икономиката и културата. Едно от първите значими събития в управлението на сина на стария Асен е бракът му с унгарската принцеса Анна-Мария.

Унгарският крал Андреа II тръгва към Йеросалим, за да се бори за освобождението му и преминава през българските земи, още по времето на Борил. Младият унгарски крал изпълнявал бащин обет за борба срещу мюсюлманите, които по онова време владеели “гроба господен“. Маршрутът при връщането на Андреа II пресичал българското царство, а войните му били гладни и изтощени. Унгария по това време е в подем и владее Далмация, Хърватско, Босна, Галиция и Лодомирия. Българският самодържец успява да отвоюва с дипломаця, Белград и Браничево, както и унгарската принцеса Анна, в замяна на пропуск за преминаване през земите му. Това е първата малка победа на Царя, но няма да се впускам в много подробности, а ще премина към есенцията на този разказ за величие и справедливост. По това време съществуват две гръцки държави с деспоти: съответно Теодор Комнин и Теодор I Ласкарис. Столиците им са Никея и Епир, които са в противовес и се боричкат коя държава да бъде наследник на Византийската империя. Епирското деспотство е по-силната страна в този конфликт, поради качествата на своя владетел и умелото му управление. Той разширява границите му и е коронясан за император.Теодор Комнин сключва съюз с Иван Асен II, за да подсигури границите си от север. След тази стъпка предприема настъпление срещу Латинската империя, с цел да прогони останалите латини от Константинопол и да бъде коронясан за василевс. Поради това, че цар Иван Асен II  започнал преговори с латинците, Теодор Комнин нарушава мирния договор с България и започва военни действия срещу нея.

Нахлува в страната ни и започва да пали и убива всичко, което се изпречи на пътя му. Българският властелин е погнусен от измяната на съюзника и повежда народа си в свещена бран за род и родина. Словата на царя, стигнали и до нас, гласят: „Не се плашете от наемническа паплач. Те се бият за заплата, а ние за живот и смърт”. Пряпорец на войската на самодържеца е договорът, който лукавият ромей е изменил. Целият народ се обединява срещу дръзкия нападател, като един човек с една воля и с едно желание.
Гръцкият владетел тръгнал, сякаш на сватба или тържество, с цялото си домочадие, придворни и музиканти. Армията на Комнин била многобройна и добре въоръжена, съставена от гърци и италийци (предполага се латинци). Българските войски били малобройни, бързо събрани и зле запасени, но на помощ им се притичват хиляда кумани. Решителното сражение е дадено в удобната местност край Клокотница (днес с. Ябълково, Хасковка област) с характерни стратегически особености, елиминиращи численото предимство. В тази битка родната войска разгромява елинската рат. Нечовешка храброст демонстрират войските на българският цар, биещи се с несломима жар и чувство за мъст, породено от потъпканата клетва.

цар

Епирският владетел е пленен заедно с целия му двор, след което е ослепен и затворен в Търновската крепост. Това е една от знаковите победи на средновековна България, победа отразяваща жаждата за справедливост и желание за защита на националната идентичност и неделимост. Героизмът, проявен при тази битка, е епичен. Заветът, оставен ни от дедите, е да се гордеем, че сме един от най-старите европейски народи, съхранил националната си идентичност, борил се и оцелял побеждавайки трудностите.

Източници: Георгий Акрополит

Автор : Стоян Каварджиев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s