Честит празник, БЪЛГАРИ!

bulgaria_karta

Автор : Симона Господинова

Какъв ден е трети март?
Обикновен ден от календара или значима дата?

В миналото това е била значима дата, която буди възхищение у всеки българин,
който има чувство за народност, за национална принадлежност. За огромно
съжаление, с напредване на времето, се наблюдава тъжна и драматична тенденция, изразяваща се в обезличаване на празника, в третирането му просто, като пореден почивен ден, в който много хора ще са свободни от изпълнението на задълженията си, на работното място. С напредване на времето се наблюдава и тенденция, в която младите хора отбелязват, с голямо вълнение и трепет, чужди празници, които им се струват модерни и интересни. Пример за такива празници са Хелуин и Св. Валентин, а все по- малко внимание се обръща на родните традиции. Това води до едно обезличаване на нашата нация! Такова обезличаване е пагубно, но то се корени в провежданата политика, във възпитанието на децата, на подрастващите, на младежите.

В настоящата статия ние не желаем да обръщаме поглед към политическите
настроения и отношението, което политиката има към националните ни празници,
защото целта е да акцентираме върху душевността, която носи ден като Трети
март. Трети март не е просто ден, който е обявен за празничен.
Трети март е една кауза, една борба, която се олицетворява в тази бележита дата. Трети март е ден, в който след векове борба, усилия, жертви, проливане на кръв, отдаване на мечти и живот, възтържествува свободата и българите придобиват самочувствие, че са достойни и силни хора. Трети март е ден, в който си струва всеки да си даде сметка, че народът ни е малък, но устоява в най-­трудните времена, когато го мачкат, когато потъпкват традициите и обичаите му. Трети март е символ! Това не е просто празник!

Това е дата, която носи послание, че доброто побеждава и посича с меч
злото.

Трети март символизира победата на българското над чуждото. Трети март
носи послание, че въпреки вековното потъпкване на вярата на един народ, на
обичаите му – той се съхранява и се бори, за да брани традициите си.

Днес от позицията на съвременни хора и граждани на страна си, си струва да се замислим как продължаваме делото по съхранение на българските ценности и по опазване на традициите. Днес живеем във време, в което отново се борим, за да отстояваме идеите си, но за разлика от тогава, то днес това не се случва директно с оръжие, а чрез съвременни механизми – дипломатичност, провеждане на целева
политика, диалог и преговори.

Но, като че ли, днес нищо не е същото, както във времето, когато народът ни е бил единен, обединен около каузата да се освободи от потисника и да бъде със собствено управление, основаващо се на народовластие, произтичащо от самите нас – българите. Днес наш дълг е да почитаме и уважаваме делото на нашите предци, които са ни завещали минало, изпълнено с героизъм. Дори самото преклонение пред него и спомените, които съхраняваме, които пазим в съзнанието, са достатъчни, за да продължим напред. Кауза към съхранение на традициите трябва да има и в съвремието ни.

Българското освобождение си остава най-­светият и духовно извисен празник на българската нация. Защото той е празник на борбения хъс, на българския народ. Това е победа на духа над тиранията. Българското освобождение е плод на Българското национално възраждане ­ в лицето на Паисий Хилендарски, Васил Априлов и редица възрожденци. Освобождението ни е последица от дейността на Раковски, комитетските мрежи на Левски и Илинденското­Преображенското въстание.

Освобождението ни е едно продължение и на Априлското въстание, представляващо един велик епогей в историята.С това въстание българският народ заявява пред себе си и света, че може да се бори, независимо от това, че е малък и беден народ, не притежаващ мощта на оръжието, но пък притежава мощта на свободния дух. Априлското въстание успява да разтресе цяла Западна Европа и да я накара да погледне на народа ни с други очи.

боя при шипка

Да допусне, че макар и малки, като територия и политическа сила, сме големи в жаждата си за свобода, силни духом и обединени около една кауза, около един идеал. Днес, забързани в съвременните си проблеми, ежедневните си грижи и задачи, приемаме свободата като нещо нормално и я потъпкваме или обезличаваме, като забравяме колко хора са проляли кръвта си за нея. Колко жертви, колко животи са отдадени в името на това днес да бъдем свободни!

свобода или смърт

Единственият начин делото им да бъде непреходно, е да знаем, че в миналото е нашето бъдеще. Един народ трябва да познава добре историята си, за да гради и настоящето си. Един народ трябва да пази в сърцето и съзнанието си паметните дела от миналото, защото те са основата днес да се наричаме, все още, българи. Повод за гордост и отговорност е да пазим спомена от миналото, защото благодарение на него, вземайки примери от великите и достойни дела на борците, може да се постараем, макар и за миг, да постъпваме и ние така достойно.

На Трети март бъдете горди и щастливи, замислете се за традициите, за делата, за заветите… Нека всеки даде своята равносметка, за самия себе си, чувства ли се свободен днес, какво би желал да се промени, как да бъдем единни за напред…

Опълченците на Шипка

11.08.1877

паметника шипка

Нека носим йоще срама по челото,                            О, Шипка!
синила от бича, следи от теглото;                      Три деня младите дружини
нека спомен люти от дни на позор                     как прохода бранят. Горските долини
да висне кат облак в наший кръгозор,               как прохода бранят. Горските долини
нека ни отрича исторйята, века,                         трепетно повтарят на боя ревът.
нека е трагично името ни; нека                           Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
Беласица стара и новий Батак                           гъсти орди лазят по урвата дива
в миналото наше фърлят своя мрак,                  и тела я стелят, и кръв я залива.
нека да ни сочат с присмехи обидни                 Бури подир бури! Рояк след рояк!
счупенте окови и дирите стидни                         Сюлейман безумний сочи върха пак
по врата ни още от хомота стар,                         и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
нека таз свобода да ни бъде дар!                      И ордите ръгват с викове сърдити,
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно            Върхът отговаря с други вик: ура!
свети нещо ново, има нещо славно,               И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье
що гордо разтупва нашите гърди                     дружините наши, оплискани с кърви,
и в нас чувства силни, големи плоди,       пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
защото там нейде на връх планината,           всякой гледа само да бъде напред
що небето синьо крепи с рамената,                 и гърди геройски на смърт да изложи,
издига се някой див, чутовен връх,                  и един враг повеч мъртъв да положи.
покрит с бели кости и със кървав мъх                Пушкалата екнат. Турците ревът,
на безсмъртен подвиг паметник огромен;           Насипи налитат и падат, и мрат; –
защото в Балкана има един спомен,                   Идат като тигри, бягат като овци
има едно име, що вечно живей                           и пак се зарвъщат; българи, орловци
и в нашта исторйя кат легенда грей,                  кат лъвове тичат по страшний редут,
едно име ново, голямо антично,                         кат лъвове тичат по страшний редут,
като Термопили славно, безгранично,               не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

Щурмът е отчаен, отпорът е лют.                        „България цяла сега нази гледа,
Три дни веч се бият, но помощ не иде,                тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
от никъде взорът надежда не види                     ако би бегали: да мрем по-добре!“
и братските орли не фърчат към тях.                  Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх –        Всяко дърво меч е, всякой камък –
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.      бомба,
Талазите идат; всички нащрек са!                      всяко нещо – удар, всяка душа-плам
Последният напън вече е настал.                        Камъне и дървье изчезнаха там.
Тогава Столетов, наший генерал,                        „Грабайте телата!“ някой си изкряска
ревна гороломно:“Млади опълченци,                 и трупове мъртви фръкнаха завчаска
венчайте България с лаврови венци!                 кат демони черни над черний рояк,
на вашата сила царят повери                              катурят, струпалят като живи пак!
прохода, войната и себе дори!“                       И турците тръпнат, друг път не видели
При тез думи силни дружините горди                  ведно да се бият живи и умрели,
очакват геройски душманските орди,                  и въздуха цепят със демонский вик                                                                                  Боят се обръща на смърт и на щик, бесни и шумещи! О, геройски час!                       героите наши като скали твърди
Вълните намират канари тогаз,                            желязото срещат с железни си гърди
патроните липсват, но волите траят,                   и фърлят се с песни в свирепата сеч,
щикът се пречупва – гърдите остаят                    като виждат харно, че умират веч…
и сладката радост до крак да измрът                 Но вълни по-нови от орди дивашки
пред цяла вселена, на тоз славен рът,               гълтат, потопяват орляка юнашки…
с една смърт юнашка и с една победа.              Йоще миг – ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов

честит трети мартАвтор : Симона Господинова
Подкрепете ни в социалните мрежи ако статията ви харесва.

megusta

Изтичник на стихотворението – Иван Вазов – Епопея на забравените

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s