Борбата на едно момче.

АнгеловБорбата срещу системата, която срива мечтите е жестока! Борбата, която хвърля кал по чистите идеали е ожесточена! Борбата, която омерзява човешките ценности е безмилостна! Такава борба води всеки един от нас, чиято родина е именно България. С тъга, болка, наведена глава и почти отчаяние ние сме изправени пред огромните бодливи тръни на системата – държавно­властническият апарат, който диктува правилата. А изначалното право, което се изразява в суверенитет на народа, е упражняването на власт да произтича именно от него. То е закрепето в Конституцията ни. Безсмислено е да повторим, че тя е погазвана, както и всеки следващ след нея закон, приет с цел лични облаги и дивиденти. Нацията ни тук е слуга на държавниците, а в другите държави – нашите съседки и тези от Западна Европа, нещата стоят по законно уредения си принцип.

Е, явно ние дълбоко в себе си желаем да сме нестандартни. Защо винаги вървим наопаки? Защо позволяваме да вървим назад, а не напред? Отговорите на тези въпроси навярно всеки един, останал да оцелява в нашата държава, трябва да намери и да даде сам за себе си. Но, за да не се впускаме в прекомерни философски разсъждения, ще акцентираме на борбата, която вече бе спомената.

Хората в нашата страна сами се борят срещу системата, защото осъзнават, че, ако бездействат, няма да могат да го простят на себе си. Лъжа е, че в държава като нашата вече не живеят умни, интелигентни, будни, смели млади хора! Лъжа, която искат да втълпят онези важните, на които не е угодно да има мислещи, да има инакомислещи, да има знаещи хора! На пук на въоръжената и превземаща с танковете си система, хората в нашата държава се борят именно срещу държавните структури, срещу държавния апарат.

Пример за това е едно младо и упорито момче – Стефан Ангелов. Той се бори ежедневно срещу една система, която похърква уютно в съдебната палата, харчи не малко пари, пък ако случайно се присети, започва да поработва. Той е пример, че младите хора в България устояват на манипулациите, на лъжите, на потъпкването на достойнството на хората. Той защитава своите възгледи, ценности, своите нагласи към и за света. Фактът, че Стефан печели симпатизанти, доказва, че нищо не е загубено, нищо не е изчезнало!

Стефан се бори законът за защита на животните да бъде прилаган адекватно и навременно. Бори се за промени в закона, които да се изразяват в създаването на Зоополиция, която да налага глоби, други по-тежки санкции в зависимост от това каква е степента на посегателството върху едно живо същество. Нашият мъдър народ е казал, че за да обичаш хората, трябва да обичаш и животните. Стефан знае това и защитата му, протестите, организацията му и цялата подкрепа, която той извършва в защита на каузата, докосва сърцата на много хора. Той изземва функциите на други хора, на други органи, което го прави смел. Той се впуска в бой, но не насилствен и незаконен, а бой, който защитава основни принципи, на които трябва да се уповава едно съвременно общество, каквото желае и се старае да бъде нашето.

Тази непрестанна борба – да се бориш незабавно да бъде приет, един належащ,предвид това което ежедневно се случва, закон, изглежда като загубена и обречена кауза. Но именно защото има хора като Стефан, нашата държава още съществува, още, макар и рядко, се раждат деца. Още, макар и с лек привкус на отегчение, а дори понякога и на отчаяние, ние съществуваме. Заложено ни е да се борим с машини, танкове, тръни и бодли, защото в противен случай сме обречени.

Ние от екипа на „Гласът на младите хора“ се въздържаме от крайни коментари по отношение на обвиненията, че Стефан търси лесна популярност и бърза слава, защото не желаем дори да коментираме подобни нелепи твърдения. Стефан жертва силите и времето си, за да изрази себе си и своите ценности, чрез защита на каузата, посветена на защита на животните и търсене на отговорност от виновните хора, които са по­-жестоки и от диви зверове. Ако това е то слава.. е, ние адмирираме тази слава! Ако славата се изразява в това да хвърляш пот и нерви, за да защитиш справедливата си кауза, за да промениш статуквото.. е, ние аплодираме тази слава! А дали на Стефан, въобще, му е нужна такава? Едва ли, но…

След като хора като Стефан са тук в България, то ние нямаме причина да си тръгнем от страна си! А ти ще останеш ли, за да се борим заедно, или… ?

Официален профил на Стефан Ангелов.

safe_image.phpПодкрепете инициативата на Господари на ефира ЗООПОЛИЦИЯ

Ако статията ви харесва, моля подкрепете ни във FACEBOOK.

megusta
Автор :

Симона Господинова
Гласът на младите хора.

Реклами

2 thoughts on “Борбата на едно момче.”

  1. Да ни кажете нещо повече за него,и каква е борбата му.в какво се изразява.Толкова НПО в България,които години наред се опитваме да спасяваме,и се борим с беззаконието чрез жалби и дела,не сме чули досега името му?

    Liked by 1 person

    1. Момчето организира посещение в Стамболийски в ромската махала,където се организираха борби с кучета.По точно малолетни роми
      насъскваха питбул на вързани бездомни животни.Въпросния мангал Ремзи качи клип в интернет,където се виждаше бой между кучета .Клипът изобилстваше с псувни,спрямо българите,обиди и т.н. Та момчето Стефан организира протест в Стамболийски.Почти рискува живота си ,като се изправи срещу ромите в махалата и техните заплахи.

      Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s