Датата на присъединяването на България към ЕС е една от най-важните дати в новата история на нашата родина. Една дата, която крие желанието на хората за промяна, мечтите на хиляди Българи и обединението на нацията.

Изминаха вече 8 години от членството на България в Eвропейския съюз. Безспорен е положителният ефект от присъединяването ни към Съюза. Събитията през годините, за да бъде факт нашето членство, са много. Ние ще ви припомним по важните от тях.

Първите стъпки, които България прави към ЕС са през далечната 1988 година. На 8 август се установяват дипломатически отношения между България и Европейската икономическа общност. През май месец, същата година, се подписва спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между Република България и Европейската икономическа общност. С други думи, за нашата страна се открива програмата ФАР.

През 1990 година на 22 декември, VII Велико народно събрание приема, по предложение на Любомир Иванов, решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности.

500px-BG-EU-1990-Page-1

През 1995 година на 14 декември, по време на Европейския съвет в Мадрид, България формализира намерението си за присъединяване към ЕС, подавайки официална молба за членство. По това време молби за присъединяване подават и страните от Централна и Източна Европа: Унгария и Полша през 1994 г; Румъния, Словакия, Латвия, Естония и Литва през 1995 г; Чехия и Словения през 1996 г. Като Европейският съвет възлага на Европейската комисия да изготви становища върху молбите за членство на асоциираните страни.

На 3 март 1997 г. Европейската комисия отправя покана към България да актуализира подадената по въпросника информация.

През 1997 година на 17-ти март комисарят Ханс Ван дер Брук пристига на официална двудневна визита в София. На нея са очертани основните мерки, които трябва да бъдат взети от българското правителство за подготовката на България за разширяването на ЕСПо това време комисията представя пред Съвета и ЕП Програма 2000” –  това е стратегически документ, който предлага ясна визия на ЕС пред прага на 21 век и включва становища по молбите за членство на всички страни кандидатки, цялостна оценка на страните и се предлага да започнат преговори за присъединяване, както и засилена стратегия за подготовка на присъединяването.

агенда

През 1997 година, на 16 юли излиза становището по молбата на България за членство в рамките на Програма 2000. Становището оценява Република България като страна-кандидатка, която не е достатъчно готова да започне преговори за присъединяване. Комисията не препоръчва започване на преговори с България и становището й се базира на общата оценка за състоянието на подготовката на страната, изготвена на базата на трите критерия за членство. Програма 2000 – повече информация може да намерите ТУК. *

На 13 декември 1997 година, Европейският съвет в Люксембург взема решение да започне преговори за присъединяване с Унгария, Полша, Естония, Чехия,Словения и Кипър. Заедно с това решава подготовката за преговори с България, Латвия, Литва, Словакия и Румъния да се ускори. За България и останалите кандидатки се взема решение за ускоряване на подготовката за членство, чрез включването им в процеса на аналитичен преглед на законодателството. Целта на този преглед е да се идентифицират възможните проблеми, с оглед на търсене на пътища за тяхното разрешаване, в хода на преговорите.

Министерски съвет на Република България на 23 март 1998 година, приема Национална стратегия за присъединяване на Република България към ЕС. Същата година на 27 април се стартира многостранният аналитичен преглед на законодателството на страната ни. По това време на власт е правителството на Иван Костов.

През 1999 година, на 10 март, Министерският съвет на Република България приема Постановление № 47, с което създава Съвет по европейска интеграция и тематични работни групи за координация на процеса на присъединяване на България към ЕС. Ето в какво се състой постановление № 47 от 1999 година.

13 октомври – 1999 г. Европейската комисия публикува втори редовен доклад за напредъка на страните кандидатки за членство.

На 29 ноември през 1999 г. е подписан меморандум с ЕК по отношение на срокове за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ Козлодуй.  „Европейският парламент ще разисква гъвкаво затваряне на блокове 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй. Комисията по външна политика на Европейския парламент одобрява Доклада за присъединяването на България към Европейския съюз. Поправката относно АЕЦ „Козлодуй“ е следната: „Отчита се, че не само България, но и страните в цяла Европа са изправени пред опасност от недостиг на енергия в следващите години, с увеличаваща се зависимост от внос на енергия от Русия „. Подчертава се огромното значение за България да осигури енергия, която ще отговаря на бъдещите нужди както в национален, така и в регионален план. Комисията оценява „жертвата, която България ще трябва да направи“, за да отговори на изискванията за окончателно закриване на блокове 3 и 4 през 2006 г. Приетият текст няма задължителен характер. Той беше предложение на докладчика за България в Европейския парламент Джефри ван Орден. При гласуването, текст по текст, отпадна само параграфът, който гласеше, че според специалисти на Европейския съвет и независими експерти, нивото на безопасност на блокове 3 и 4 в АЕЦ Козлодуй е високо.“ Повече информация може да намерите ТУК. * Датата 10 декември през 1999 година ще се запомни с това, че  Европейският съвет в Хелзинки взема решение да открие преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта. Една година по късно правителството на България приема Постановление № 3, с което определя главен преговарящ, основен екип на преговорите и се създават работни групи по преговорните глави. Първото  заседание на междуправителствената конференция, за присъединяването на България, се провежда на 15 февруари 2000 г.. Това е официалното откриване на преговорите. На 28 март 2000 година – започва първото работно заседание по преговорите на ниво заместници.  Общностното законодателство е разделено на материи в 31 глави и Комисията прави детайлно представяне на всяка от тях: първоначално на многостранна среща с кандидатите разделени на две групи, последвана от двустранна среща с всеки кандидат. На 1 декември 2000 година съветът на министрите, по правосъдие и вътрешни работи на ЕС, взема решение за изваждане на България от негативния визов списък “Шенген”. На 9 октомври 2002 година са публикувани редовните годишни доклади на Европейската комисия, в които се препоръчва приемането на 10 нови страни членки в Съюза. В доклада за България се казва, че страната има вече „функционираща пазарна икономика“. ЕК посочва, че подкрепя желанието на България да се присъедини към ЕС през 2007. Европейският съвет в Брюксел взима решение на 25 октомври 2002 година, че комисията и съветът ще подготвят „пакет“ за България и Румъния, който ще бъде представен за одобрение на срещата на върха в Копенхаген през декември 2002г.  Този „пакет“ ще съдържа, като минимум, детайлизирана „пътна карта“ за присъединяването на двете страни, както и увеличена предприсъединителна помощ. На 15 юни 2004 година България приключи преговорите за членство с Европейския съюз и затвори всички 31 преговорни глави. Споменатите 31 глави обхващат всички сфери на икономическия и обществения живот. Процесът на преговорите продължава около три години и половина и е предсрочно завършен шест месеца по-рано от предвидените разчети. .На 17 декември 2004 г. Европейският съвет в Брюксел потвърждава приключването на преговорите за членство с България и декларира политическа воля за приветстване на страната, като пълноправен член на Съюза от януари 2007г.

На 13 април 2005 г.  Европейският парламент дава одобрение за подписването на Договора за присъединяване. Докладът за България е приет с 534 гласа “за”, 88 “против” и 69 “въздържали се”.

Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Съгласно договора, ЕС декларира, че целта му е да приеме България от 1 януари 2007 г. 

На тържествената церемония в Люксембург България, в лицето на президента на Република България г-н Георги Първанов, министър-председателят г-н Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи г-н Соломон Паси и министърът по европейските въпроси г-жа Меглена Кунева, се подписва договорът за присъединяване на България в ЕС. подписването на договораподписванеBulgaria's President Parvanov, Foreign Minister Passy and Prime Minister Saxe-Coburg congratulate each other after signing the accession treaty to the EU in Luxembourg

В заключение:
Към 01.01.2007 г. гражданите на България изглеждаха обнадеждени, защото предстоеше ново начало. Хората бяха обединени във вълнението си, че членството ни в Европейския съюз ще ни донесе равноправен живот с народите от Запад. Хората бяха обединени около надеждите, че членството ни в Европейския съюз ще бъде завършек на прехода към демократична и съвременна държава. В същото време цареше и очакване какво точно ще се случи. Хората, сякаш, бяха притаили дъх и очакваха да видят резултатите от нашето членство. Обединение между хората съществуваше и то се изразяваше именно в това, че всеки имаше усещането, че нещо ново предстои, че тепърва предстои хората заедно да вървят по един нов път – пътят към Европа.

.

Advertisements

2 thoughts on “Приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз.

  1. В древността под името „Европа“ се е разбирало само територияте от долното течение на Дунав до Тракийско море(днешно Бяло море). Същата територия се е наричала в различни времена Тракия, Перке и Ария, а сега – България. Тези, които ни „приемат в Европа“ са потомци на МОШЕниците, които са откраднали историята на народа ни – Арийците.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s